С много неща се е гордяло, гордее се и днес село Шишковци. С красивото си местоположение, с ароматните си плодове и кехлибарено грозде, с получилите световна известност картини на Владимир Димитров-Майстора. Но най-голямото му богатство са неговите трудолюбиви, предприемчиви и патриотично настроени хора. Сред родолюбивите шишковчани се открояват много личности.

Всички тук знаят Андон Виячев, който никога не си е поставял като основна цел в живота осигуряването на лично богатство и охолство. Такава цел за него е бил разцветът на селото и района.

През 1934 г. той дарява във фонд “Андон и Стойна Виячеви” крупната сума от 2 милиона лева за културно-просветна и здравно-благотворителна дейност в родното село. Със средствата на този фонд и доброволния труд на населението за кратък период от време са построени едно от най-модерните и големи училища в Кюстендилско и жп гарата с плодохранилище. 

Населението единодушно решава училището да носи името “Андон и Стойна Виячеви”

Един от най-големите художници на България - Владимир Димитров-Майстора, идва да живее в Шишковци през 1924 г. по покана на Андон Виячев. Спомените за живота и творчеството на Майстора се унаследяват и предават от поколение на поколение с цел да запазим жив в нашето съзнание великия художник.

Много са споделените и несподелени спомени за живота и творчеството му. Истинско човешко щастие е за онези, които са имали личен контакт с Майстора или са имали възможност да бъдат модели за неговите картини. Но щастието е и за всеки от нас, че сме наследили богатото му, изпълнено с изящество и обич към хората творчество.

Един от нашите будители несъмнено е Александър Янев, който става директор на новопостроената красива прогимназия. Благодарение на големите му организационни способности, работоспособност, предприемчивост и находчивост, училището става известно със своите отлично подготвени ученици, доказали се по-късно в полувисшите и висшите учебни заведения.

Като доказателство на това може да се направи дълъг списък от културни деятели, професори и академици, с които ние и като шишковчани, и като българи се гордеем. 

През август 1945 г. Александър Янев е поканен за министър на просвещението, но отказва с думите “Сега аз не мога да изоставя моите ученици и техните родители” 

В продължение на 15 години без заплата той изпълнява длъжността директор. През 1971 г. създава инициативен комитет за построяването на дома паметник “Владимир Димитров-Майстора”. Аз не познавам по-голям общественик и будител от този мой бивш учител и училищен директор. Няма инициатива, свързана с просперитета на селото и Кюстендилския край, без неговото активно участие, споделя 97-годишният жител на с. Шишковци Павел Атанасов.

И проф. Стойне Стоянов е родом от тук. Той следва медицина в Монпелие и Париж и се дипломира в Женева през 1932 г. Трудолюбивите му родители с много лишения успели да изучат своя син. Професорът нееднократно е споделял пред подрастващото поколение за лишенията и несгодите в чужбина, но волята и амбицията му са били непоколебими.

Не само големите му постижения в областта на медицината, неговата богата душевност и трудолюбие, отзивчивост, всеотдайност и благородство са основание за гордост от личността на професор Стойне Стоянов.

Проф. Кирил Харалампиев - Каралеев е роден в с. Шишковци, община Кюстендил, в средно селско семейство, с възпитани и добре образовани за далечното минало родители. В спомените на съвременните шишковчани проф. Харалампиев е личност, с която се гордеят не само неговите сродници, ние, съселяните му, но и целият български народ.

Той е фолклорист, хореограф, педагог, изследовател и теоретик с огромен принос в изграждането на професионалната танцова школа и методология. Носител на престижни награди. Създател на над 60 сценични танцови произведения с подчертано авторска позиция и връзка с традициите на българския фолклор. 

Негови ученици са личности като Нешка Робева, Симеон Васев и Валентин Кенов

Същевременно от 1954 г. Кирил Харалампиев завежда отдел “Танцова самодейност” при Централния дом за народно творчество, а от 1956 г. е и преподавател по народни танци в средното държавно хореографско училище. Основател и пръв ръководител на отдел “Български танци”, като училището по негово време се преименува на Държавно хореографско училище. Той е един от авторите на “Терминология на българската хореография” (съвместно с Кирил Дженев, Тошко Кючуков и П. Захариев). 

Шишковци е родно село и на агронома доц. Велин Кацарски, известен като специалист в растителната защита - допринесъл за развитието на овощарството в Кюстендилския край; на Владимир Ризов - дългогодишен директор на българската гимназия в Прага; Добрика Г. Шангова - народната певица от ансамбъл “Филип Кутев”, завоювала златен медал на световния младежки фестивал в Москва 1956 г.; доц. Илинка Д. Григорова - национален състезател по хандбал - преподавала 8 години в спортната академия в Париж; Георги Николов Митов - адвокат, безплатен консултант по правни въпроси на жителите на с. Шишковци.

А от по-младото поколение заслужава да отбележим акад. Чавдар Станоев Руменин - дългогодишен директор на института по роботика и системно инженерство към БАН; професора по славянска филология Людмил Иванов Драганов - преподавател в Любляна.

Ако трябва да зачетем достойнствата на хората, допринесли за благоденствието на местното население, списъкът ще бъде много голям. Нека всички потомци на нашите предци-будители да следват техния житейски и творчески път и допринасят да се утвърждава казаното от Владимир Димитров-Майстора: “Ако има рай на земята, то това е Кюстендилският край със сърце с. Шишковци”. 

Милчо СПИРОВ, дългогодишен учител и директор

с. Шишковци

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук