Нова опасна книга, която насажда джендърските ценности в децата и обърква крехката им психика циркулира на родния книжен пазар. Родител се възмути от ярката демонстрация на твърде либерална политкоректност и упорито внушавано мъжемразство в приказките, предназначени малчуганите. Най-потресаваща била историята за Кой Матис, която се родила като момче, но след това се борила неуморно за "правото си" да се държи като момиче.

За Коледа подариха на невръстната ми дъщеря книгата „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ (100 приказки за невероятни жени) от Елена Фавили и Франческа Кавало, издадена от издателство „Хермес“ през ноември 2017г. Първоначално изглеждаше леко претенциозно, но донякъде симпатично четиво, разказва в мрежата А. Горанов, цитиран от Зарата инфо.

След като прочетох на дъщеря си няколко от „приказките“, ми направи впечатление повърхностното и силно едностранчиво представяне на героините, някои от които в действителност са с доста противоречива репутация. Забелязват се също ярко демонстрирана либерална политкоректност и упорито внушавано мъжемразство.

Чашата, обаче, преля, когато попаднах на историята на Кой Матис – ученичка от начално училище (родена 2007), която се била родила като момче, но се борила за „правото“ си да бъде третирана като момиче.

За да не съм голословен ще цитирам целия гнусен текст и преценете сами дали искате да прочетете на детето си тази „приказка“:



КОЙ МАТИС

Ученичка от начално училище

Родило се някога момче на име Кой. То обичало роклите, розовия цвят и лъскавите обувки. Кой искал родителите му да се обръщат към него в женски род и не харесвал момчешките дрехи. Те го оставили да носи каквото поиска. Една вечер Кой попитал майка си: „Кога ще отидем на лекар, който да ме направи истинско момиче?“ Лекарят обяснил: „Обикновено момчетата се чувстват добре от факта, че са момчета, а на момичетата им харесва да са момичета. Но има момчета, които се чувстват като момичета, и момичета, които се чувстват като момчета. Те се наричат трансполови, а Кой е трансполово момиче. Била е родена като момче, но дълбоко в себе си се чувства като момиче, каквото трябва да й се позволи да бъде“. Оттогава нататък родителите на Кой казвали на всички да се отнасят с нея като с момиче. Но когато започнала учебната година възникнал неочакван проблем. „Кой трябва да използва момчешката тоалетна или тоалетната на децата с физически увреждания“ – казали учителите. „Но аз не съм момче! – заплакала Кой. –  Нито пък имам физическо увреждане! Аз съм момиче!“ Родителите на Кой обсъдили въпроса с един съдия. Той помислил малко и решил: „На Кой трябва да се разреши да ползва, която тоалетна пожелае“. Кой и родителите й вдигнали голямо празненство. Почерпили се с розова торта, а Кой носела бляскава розова рокля и красиви розови обувки“.

АВТОРКИТЕ

Направих си труда да науча, кои са авторките на този ужасен манипулативен текст. Това са италианките Елена Фавили и Франческа Кавало, които са малко над 30-годишни. Книги на Фавили се продават в Amazon в секцията “Gay&Lesbian”. Без да искам да поставям етикети, но Кавало също изглежда като представителка на тази общност. Не успях да намеря данни в нета за семейства, деца, връзки или сексуална ориентация на авторките, което не пречи на гей-общността да ги развява като знаме.



Франческа Кавало (вляво) и Елена Фавили

ПАРИ ЗА ПРОПАГАНДА

Самото издаване на книгата е оформено като проект, който набира средства от съмишленици-дарители. Твърди се, че са събрани около 1 милион долара от около 20 000 души от 71 страни. С тези пари се финансира издаването на книгата, рекламата, разпространението, както и превода й на различни езици и издаването й в различни държави. Интересно е дали издателство „Хермес“ и преводачката Диляна Георгиева също се облажили от такива пари? НАИСТИНА ЛИ СЪЩЕСТВУВА „ГЕРОИНЯТА“ КОЙ МАТИС? Даваният за пример като герой – Кой Матис е роден през 2007г. и в действителност живее в Фонтейн, щата Колорадо, САЩ в семейство, в което още две деца имат тежки ментални проблеми.



Кой Матис е детето с лилавата коса, което е най-близо до бащата

ИНСТИТУЦИИТЕ

Редно е да се запита: Къде е Агенцията за закрила на децата? Как се допуска издаването на книга с подобно съдържание? Има ли въобще институция в България, която да следи за съдържанието на книги и филми, които са предназначени за деца? Има ли институция, която да се самосезира по случая, да спре разпространението на книгата и да провери дали българското издателство е било финансирано от чужбина, за да издаде тази пропаганда на джендър-ценности.