Историята на “Нощен хоризонт” е дълга. В книгата си “Звуци в нощта” журналистът я описва надълго и нашироко. Среща ни с водещите през годините, със звездни гости и будуващи странници. И с много значими и не толкова събития, които са се случили в държавата ни и по света през последните четиридесет години. 

- Господин Стоичков, във вашата книга сте разказали историята на “Нощен хоризонт” в цели 350 страници. А как бихте я описали в десет реда? 

- Историята на предаването е дълга, защото то навърши 40 години в националния ефир! Появата му е на 3 януари 1984 г. и от тогава насам то е комай единственото, което никога не е липсвало на слушателите. Всяка нощ го е имало. Понякога, по една или друга причина, се случва да падат дневни предавания - да речем, заради изискването да се излъчва парламентарен контрол примерно. Нощем такъв вариант не съществува. 

Каквото и да се случи в малките часове на денонощието, нощният блок влиза в крак, както се казва, и ако се налага - реагира на събитията, 

измествайки първоначалните намерения на съответния водещ. И на мен, и на колегите ми се е случвало да променяме темата и посоката на разговор, да помолим госта да си тръгне или да го накараме да коментира неща, които са с огромна обществена значимост и резонанс. Аз например водих след събарянето на кулите-близнаци при самолетните атаки в САЩ през 2001 г., налагало ми се е да отразявам наводнения, както и да отразявам опита за военен преврат в Турция през 2016 г. Но това е нормално - става дума за изключително важни събития у нас или по света. Иначе съм щастлив, че по волята на съдбата за 22 години водих към 1300 предавания, макар никога да не съм бил нощна птица

И все още не съм. Никога не съм предполагал, че е възможно на такъв огромен брой предавания да съм пред микрофона, но това ми беше предсказано от актрисата Мария Русалиева през 1995 г. Аз гледах тогава с учудване и усмивка на тази нейна убеденост, защото бях част от обедното “12+3” и нямах никакво намерение да го напускам, тъй като си бях намерил най-точното място за моята реализация и се чувствах напълно в свои води. Но ето че имало и други води, в които се наложи да плувам. И от които повече не излязох, но и не се удавих, защото и там ми беше добре. 

“Нощен хоризонт” се оказа едно необятно поле на свободната мисъл, на свободата на словото, на възможността да кажа всичко, каквото ме вълнува и интересува

Можех да поканя когото си поискам, да реализирам теми, които граничеха с фантасмагории, чудати, странни, вечни, по поговорки, по съновидения, на крилата на въображението и абсурдите.

- Вашата най-интересна случка?

- Безброй случки имам, но за мен винаги е било важно да отворя и телефоните на слушателите, скайпа, фейсбук страницата - за да са съучастници и те в магията на Радиото. Е, имаше и доста влюбени в гласа ми, дори една жена от Варна искаше да ми припише апартамента си. Отказах, при все че хора около мен ме кандърдисваха да го взема. Никога не съм бил меркантилен и не съм се опитвал да извлека каквато и да било материална изгода, еле пък заради това, че Господ ме е дарил с топъл и приятен тембър.

Виждал съм и доста от най-постоянните слушатели, посрещал съм ги в БНР, когато са ме молили за среща, пил съм кафета с тях, пък и те на мен също са ми били интересни. Веднъж една моя такава позната дойде с нейна приятелка, поканих ги, говорим си, а другата жена само мълчаливо ме наблюдаваше. По едно време ми каза: “Знаете ли, г-н Стоичков, преди години изпаднах в дълбока депресия, загубих близки, останах сама, не знаех на кой свят съм, сън не ме ловеше. По случайност взех да въртя скалата на радиото и попаднах на вас. Оттогава ви чаках с нетърпение, слушах ви винаги и оцелях. Вие ми спасихте живота!”.

- Според покойния проф. Веселин Димитров нощната аудитория е по-активна от дневната. Как си го обяснявате? Толкова много ли са страдащите от безсъние? 

- По-активна е, защото нощем няма какво друго да правиш, освен да си на вълните на предаването, ако обичаш да слушаш радио. Не можеш да тупаш килим, да чистиш с прахосмукачка, да готвиш, да тропаш, да вдигаш шум. Ти си в омаята на нощта, може да те провокира темата, да ти е интересен гостът в студиото, да имаш необходимост да се изкажеш, да изразиш мнение, да добавиш спомен, да изплачеш болка, мъка някаква.

В началото, когато започнах да водя “Нощен хоризонт”, се чудех на тия хора, които будуват. За мен всеки нормален човек по това време спи. Не знаех, че съм в огромна заблуда. Години по-късно ми попадна една статия от чуждестранния печат, където пишеше, че една десета от човечеството са нощни птици. А в нашата една десета попадат Лили Иванова, Цветана Манева, Йорданка Кузманова, художникът Румен Статков, писателят Георги Мишев, Веселин Маринов и кой ли още не. Впрочем, по страниците на книгата “Звуците на нощта” може да видите лицата на доста от моите гости, на повечето звукорежисьори, на музикалните ни редактори, на доста от водещите, на репортерите, на колегите от “Златния фонд”.

Какво ли не поместих в тази огромна книга, в която няма художествена измислица, всичко е вярно, преживяно, изповядано от мен и поне двайсетина от създателите на “Нощен хоризонт”, сътворили идеята или безброя от предавания в ефира на БНР. Доста се измъчих, докато структурирам това четиво, охарактеризирано като енциклопедично от издателите ми от “Изток - Запад”. Една година го писах, но сега се чувствам удовлетворен и щастлив, че съм успял да го сътворя.

- Най-странният гост, ваш или на ваш колега, който е бил в предаването?

- Ако спомена някой като странен, рискувам да го обидя. Но най-много съм се затруднявал да водя диалог с художници. Те сякаш са някаква друга категория хора, мисловни, интровертни, не успяващи да излязат словесно на пътя на диалога. Трудни мислители...

Веднъж ме откри по телефона някаква дама, архитект, която поиска да участва, тъй като беше инициатор на подписка в защита на пространството пред Руската църква. Съществуваше тогава нечия идея и мерак точно там да строят висока сграда. Добре, дойде тя като гост и ме изненада с това, че доведе със себе си един реставратор на икони, когото по случайност аз познавах. Започнах предаването, обявих я нея като гост в студиото, анонсирах усилията й, каузата й и зададох въпрос. А тя отказа да отговаря, тъй като искала да послуша и да чуе какво мисли аудиторията. Че какво може да мисли, като още нищо не знае и не е чула?!

Питах още нещо, потретих, смених посоката на разговор, а тя седеше и мълчеше. Видях се в чудо. Пуснах песен и помолих реставратора да дойде в студиото. Обявих го след малко в ефир и тръгна диалог с него за каквото ми хрумне в неговата професия. Тя обаче продължаваше да мълчи, при все че аз от време на време я поглеждах въпросително. Започна третият час на предаването и към 2.20 часа в ефир тя ми каза: “Мен няма ли най-накрая да ме попитате нещо?”!!!

- Един от материалите ви е озаглавен: “Заглушиха “Нощен хоризонт”. Кой през годините се е опитвал да го прави и успявал ли е някога? 

- В случая става дума за “Кризата Бориславов” през 2001 г., когато правителството ни излъга при избора на нов генерален директор на БНР. Трябваше да бъде избран такъв и за да няма протести, дадоха ни възможност ние, журналистите в Радиото, да се обединим около нечия кандидатура. Така и сторихме, застанахме около 700 човека зад името на Райна Константинова, безспорен вътрешен авторитет, когото познавахме, направихме подписка, дадохме я. И за наше огромно учудване и разочарование избраха неизвестния Иван Бориславов. 

Четири месеца протести, узурпирана от натрапници власт, своеволно уволнение на колеги, цензура, подмяна на водещите и репортерите на “Хоризонт”, на чието място дойдоха хора от улицата

В четири последователни материала разказвам за тези мъчителни дни, в които сринаха Радиото. Иначе жестока цензура ни наложиха и по времето на Жан Виденов. Но нощем е трудно да ти затворят устата, а аз се изхитрих тогава да сътворя едно издание с футболна лексика. През 1996 г. нашият славен футболен национален отбор заминаваше за Европейското първенство и аз обявих тема: “На кого в България бихте показали жълт или червен картон и защо?”. Не можете да си представите каква буря се разрази на отворените ни телефони, а това беше по време на зърнената ни криза, когато се редяхме на опашки за хляб.

- Друг от материалите носи заглавие “Гафове да искаш”. Разкажете за най-големия от тях по ваша преценка. 

- Гафове винаги е имало и ще продължава да има. Най-лошото е, ако закъснееш за ефир - в радиото не може да има пауза повече от няколко секунди. На мен не ми се е случвало, но смешни и нелепи неща има в изобилие в нашето задкулисие. Имахме репортерка, на която бяхме написали на едно листче да направи анкета на тема “кАрма”. Справи се тя, изпълнителна беше, остави лента в студиото за водещия, който си беше поканил и подходящ по темата гост. В един момент решава да подсили диалога с анкетата, която си е своеобразно социологическо проучване. Пускат я и се оказва, че момичето е направило анкета на тема “кърмА”, т.е. за майчиното мляко?! Гаф! Да се смееш ли, да плачеш ли?!

- Интервюирали сте политици и нощем. По-различни ли са те в полунощ, защото през деня никак не са за харесване?

- Преди години в студиото с мен беше Петър Дертлиев - само хубави думи мога да кажа за него. Три пъти ми гостува вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, благороден, добър и отзивчив човек. Анастасия Мозер пък я поканих, защото е филолог и ценител на поезията. Един час говорихме, без въобще да намесваме политика, оказа се, че е великолепен рецитатор и знаеше наизуст безброй стихотворения.

- Ако сега, след като вече не сте в предаването, ви предложат да водите една нощ, кого бихте поканили за гост?

- Най-вероятно някоя народна певица - Гуна Иванова, Янка Рупкина, Верка Сидерова, Стайка Гьокова, имам избор...

Исак ГОЗЕС