Европейската комисия заяви, че България е постигнала достатъчен напредък по изпълнението на препоръките по мониторинга на ЕС над областта правосъдие и вътрешен ред и наблюдението над нас трябва да отпадне. Коя е пък тази Европейска комисия, че да се поставя над Христо Бойкикев и генерал Гном?

Още преди докладът в Брюксел да бъде огласен, лидерите на това странно обединение, трудно забелижимо в социологическите прогнози за предстоящите избори, цъфнаха като цветарки в ефир, за да обяснят колко кофти е отпадането на мониторинга и колко незаслужено би било това, пише "Монитор". 

Още неизрекли опорните точки, журналистката Емилия Милчева вече бе нахвърляла скелета на материал, който се появи в българската секция на „Дойче веле” и тутакси бе изкопиран в сайта „Дневник” на Иво Прокопиев.

Заглавията на мрачните орисници на бъдещето на България бяха в пълно съзвучие с опорните точки: „Означава ли това, че в България вече всичко е наред?” („Дойче веле”) и „След 12 години мониторинг от Брюксел – резултати няма” („Капитал”).

Така де, щом Христо Бойкикев, генерал Гном, Емилия Милчева и Прокопиев смятат така, какво тук значи някаква си Европейска комисия?

Естествено, в смешния плач на другаря „Дойчин Велев” и кръга „Капитал”, нямаше как да не фигурира и дежурната опорка за Пеевски, на принципа:


„Ние да го ударим, пък после ще мислим за какво”. Така журналистката, която изтегли късата клечка - да направи преразказ по опорните точки, изсипа в текста цитат от Бойкикев:

„Бившият правосъден министър и лидер на „Да, България” Христо Иванов смята, че „властта ще обвърже отпадането на мониторинга не просто като триумф за избора на Гешев като главен прокурор, а за да го превърне в ракета-носител за още по-голяма репресивност, беззаконие, „пеевщина" в медиите”.

Само допреди няколко седмици кръгът „Капитал” биеше камбаната, че мониторингът няма шанс да отпадне и злорадстваха какъв лош знак е това. Опровержението ги стъписа и изненада, предизвика агония и криза в жанра на фалшивите новини.

Народът е казал, че змията хапе най-силно, когато умира. Същата работа и с представителите на това обединение и техните покровители – те са готови да поръсят всяка оптимистична новина с отрова и да пуснат трудносмилаем анализ по темата в някоя от медиите бухалки на задкулисието.

Ако трябва да ги перифразираме, отпадането на мониторинга предизвиква „прокопиевщина” в медиите му и шок и ужас във всевъзможните му антибългарски настроени ортаци.

А кой изобщо се интересува какво мислят и казват те? Хората като тях, които си говорят сами, са ясни. Препоръчително е да си пият лекарствата и да не занимават целокупната общественост с отклоненията си. Колкото и да не им харесва това, България върви напред. Докато те тъпчат на едно място и са на доизживяване. Язък им за клеветите и доносите. Вече и те не могат да ги спасят.