“Абе, момче, имаш конче, дай ми го, дай.

Кончето е вихрогонче, дай ми го, дай.”

Така е в песента. Два стиха и проблемът със смяната на собствеността на кончето е решена. Но животът не е песен. И не можа да стане, въпреки че поетът много го вярваше. 

Толкова за живота. Нека всеки да си го оправя сам и да не се надява на политиците. Те си имат други задачи, друг дневен ред и той няма нищо общо с конкретния човек. А сега за конете. 

И тях ги удари демографската криза. Децата вече ги виждат само на екраните на телефоните си и в някое научнопопулярно филмче. Това им помага да не ги бъркат с камилите. 

За съвременния нашенец много по-важно е колко коня е колата му, а не грижата и любовта към някакво добиче, което е на изчезване. Вярно е, че същото това добиче е водило смели ханове към велики победи или че е довело дотук Аспарух, за да ни създаде държава. Но това е история. Модерният човек гледа напред. А там лъщят конските сили, не конските подкови.

Има едно село в Ямболския край, в община Тунджа, където нещата не стоят точно така. Там конете са толкова важни, че в тяхна чест се организира празник. 

През 1609 г. данъчните за първи път са го записали в регистрите си под името Фъндъкли. Така околният свят научил за него, а местните хора - що е то данъчен. След години името се сменило на Пъндъкли, но данъчните продължили да ходят в него със същите тефтери и строга осанка. 

През 1667 г. пътешественикът Евлия Челеби го описва като село със сто къщи на десния бряг на Тунджа

Най-младият участник

После за малко селото се казвало Тервел, а от 1950 г. Тенево. Кръстено е на партизанина Кольо Тенев-Равашолата, което явно не притеснява жителите му, които въпреки бурните емоции на прехода нямат никакво намерение да го променят 

В първите дни на годината от този свят си отиде и друга една легенда на село Тенево - Никола Георгиев. Той доживя достолепните 101 години и бе последният останал жив партизанин. В отряда кръстили младия майстор-обущар Шмайзера.

С това име тръгва доброволец в Първа гвардейска дружина на Сливенския полк в Отечествената война. Оттам се завръща като кавалер на Орден за храброст за боевете при Драва. И пак се захваща с обущарския занаят. После влиза в армията. Изкачва всички стъпала от командир на танков взвод и танкова рота до заместник-командир на бригада. И приключва като полковник.

Днес Тенево има 800 къщи и около 1500 жители.

Говоримите езици в селото са български, английски, немски и цигански

Англичаните са дошли тук заради красивата природа, спокойствието и ниската престъпност. А австрийците - за да построят завод. Сега той работи на пълни обороти и произвежда цилиндри за кранове, които пътуват по целия свят. Негласно споразумение между дирекцията на фирмата “Палфингер” и теневското кметство дава предимство на местните младежи за работа в завода. В училище “Васил Левски”, в което учат деца от още единадесет села, има специализирани паралелки, създадени да подготвят бъдещи шлосери, от каквито “Палфингер” все повече ще се нуждае. 

Винпром “Пещера” също си е харесал Тенево и изградил наблизо огромен лозов масив. И докато е вярна древната мъдрост, че лозето иска мотика, а не молитва, в Тенево работа ще има достатъчно. Дано има и мераклии да я вършат

В средата на миналата година една сензационна новина обиколи спортните издания. Един от най-добрите български вратари, човекът, изиграл 120 мача като страж на шампиона “Лудогорец”, стана страж на местния отбор “Тунджа” 2006. Владо Стоянов, който влезе в историята не само на нашия, но и на световния футбол с това, че е уловил две дузпи на феноменалния Кристияно Роналдо, застана под рамката на вратата на теневци и още в първия си мач направи страхотни спасявания. Това доведе до победата им над отбора на Безмер с 1:0. Кой и как е докарал такава звезда в скромната “Б” областна футболна група, така и не се разбра, но фактът ще остане завинаги като светла страница в местната спортна история.

В историята ще се запомни и последният празник на коня и конските надбягвания. Толкова много хора около пистата в местността “Герена” в 16-годишната биография на празненството не е имало. 

Такива събития никога не минават без трибуна, водещ, речи, музика и кебапчета. 

За всеобща радост водещият беше гласовит, речите -  къси, а кебапчетата - дълги

“Теневските славеи” - талантлива формация от достолепни дами, които обикновено съчетават сцената с копаене в градинките си, накараха дори конете да наострят уши, омаяни от брилянтното им изпълнение.

Според тукашните завещания от стари времена всеки млад мъж, минал под венчило, трябва да изкара на този свят ден коня си и да се надбърза с другарите. И докато жокеите за пореден път прехвърляха през ум стратегията, с която ще проведат кушията, публиката се любуваше на красотата на конете. Те пристъпваха бавно, като на модно ревю, старателно сресани и накичени с гердани, звънчета и пискюли, според вкуса на стопанина си.

Ерик спечели наградата на журито за най-нагизден кон. Всъщност това бе една предизвестена победа, защото той е изваян като статуя на Микеланджело. 

Истински Аполон, в който се лепяха погледите на всички кобили, присъстващи на празника 

Ерик е тригодишен фризиец. Пристигнал е в Тенево в корема на майка си - чистокръвна испанка. Докарали са я бременна от чужбина. Тук го родила. За съжаление, поне засега тя е самотна. На такава буйна красавица е трудно да се намери подходящ партньор по тези места. А Ерик отдавна мечтае за братче или сестриче.

Напрежението достига връхната си точка. Двадесетината жребеца се впускат в бясна надпревара. Най-малкият жокей, Йордан Атанасов, с кон Симона, е на седем години, а най-възрастният, Илия Илиев, с кон Антоанета, на 58. Облак прах е обгърнал кушията и страстите, които бушуват в нея. Падналите от седлата (имаше и такива), за щастие, се разминаха без сериозни контузии. 

Битката е до последния метър преди финала 

В крайна сметка победител и в двете надпревари стана Наско Илиев. По професия той е строител. Конете са му хоби, което не го оставя от дете, а ездата - най-голямото му удоволствие. Никога не е изпитвал страх, има само адреналин. С коня си Опиум се състезава отдавна. Приятели са. За жокея той не е животно, а партньор. А двамата заедно - тандем, който трудно може да бъде победен. 

Исак ГОЗЕС 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук