Бях чувала много за изключителния човек от Сандански и все си казвах, че имам ли път натам, непременно ще го потърся. Затова бях много щастлива, че Яне Петков ми отдели цели две сутрини в напрегнатите дни на подготовката си за поредното предизвикателство. То трябваше да се състои на 7 септември в басейна на комплекс “Комитите” в село Чучулигово (Петричко).
 Заедно посрещахме изгревите, учеше ме как да се зареждам с жизнената енергия прана от Слънцето и водихме този невероятно интересен за мен, а надявам се и за читателите ни, разговор. 
За жалост, предстоящият рекорд се отложи във времето. Поради травма лекарят забрани на Гмуркача, както го наричат местните хора, да се потопи под водата, закопчан с белезници, с тежести на краката и завързан с ремъци в чувал. Но... рекорд ще има, кога и къде, тепърва предстои да разберем. 

А сега нека ви разкажа малко повече за Яне Петков.

Наричат го още Човека амфибия

Роден е на 6 август 1954 г. в Сандански. Завършил е Техникум по текстил в София. Упражнявал е няколко професии - машинен техник, воден спасител, треньор по плуване, работил е и в строителството. Има двама синове, които живеят в чужбина. Вегетарианец, последовател на Петър Дънов (бел. а. - с когото има невероятна физическа прилика), бивш състезател по плуване и водно спасяване. От малък обича водата и различните предизвикателства.

През август 2011 г. Яне Петков преплува близо 2 км с пристегнати ръце и крака, напъхан в мрежеста торба, в язовир “Кърджали”. През септември 2013 г. за 2 часа и 47 минути преодоля трасе от 2 км и 30 м в Охридското езеро, вързан в чувал и без никакви помощни средства. През 2016 г. той преплува в олимпийски 50-метров басейн 1050 метра за 72 минути със завързани ръце и крака, отново напъхан в чувал. Преди 2 години Петков стана първият човек, преплувал река Дунав в чувал. А през юли м. г. Човекът амфибия подобри рекорда на Гинес за плуване със завързани крайници, като успя да преодолее 3380 метра. Постижението му е с много голяма стойност от предишния рекордьор на индиеца Гопал Карви, защото българинът по традиция плува в чувал.

Подвизите на Човека амфибия не са приемани еднозначно. Верни на правилото - такова животно няма, някои ги смятат за изфабрикувани, други - за безсмислени, трети - за смешни. По-голямата част от хората обаче ги приемат с искрено вълнение, а популярността на Яне нараства като лавина. Където и да се появи, е разпознаван и хората го заговарят. Някои го молят за автографи, почти всички искат да се снимат с него. Той има и постоянно увеличаваща се група от последователи, които го смятат за приличащ на светец и духовен учител, надмогнал суетата, фалша и материалността на света. 

Съдбата на Яне е достойна за роман

Той се променя коренно, когато пада от 12 м височина от скелето на къщата си в Сандански. Всички го отписват и са убедени, че скоро ще присъстват на погребението му. Тогава той дава обет да стане по-добър човек и да направи всичко възможно, за да може отново да плува. А ето и какво си спомня за инцидента:

- Всичко тръгна от един тежък нещастен случай с мен през 1986 г. Строях си къщата в Сандански, когато дъската, на която бях стъпил, се счупи и аз полетях от 12 метра височина. Бях целият натрошен - ябълката на тазобедрената ми кост беше счупена на 3 места. Натрошени ми бяха ребра, краката и ръцете също. Изпаднал съм в кома, а лекарите ме отписали. И когато дойдох на себе си, реших да оздравея без лекарства, като използвам принципите на учителя Петър Дънов за дълбоко дишане и съсредоточаване на мисълта в оздравяването. Постепенно се съвзех, а на 6-ия месец след инцидента вече тичах в парка на Сандански.

- Нима е възможно?
- Само ако вярваш истински, че ще оздравееш. Енергията на мисълта се материализира. 

- Тогава ли откри учението на Учителя?
- Доста по-рано бях запознат с него, още от 70-те години книгите на Петър Дънов ми бяха настолно четиво. Но по-скоро знаех всичко на теория, а съдбата ми даде шанса да го приложа на практика. Трябваше да се случи премеждието, то ми беше урокът! Мисията на душата ми се беше отклонила от своя път, затова се случи. Оттогава никога вече не псувам, не завиждам, винаги се радвам на успеха на хората. Когато видя някой усмихнат и успял в нещо, сякаш ми идва някаква мощна енергия. Истината е, че завистта пречи много, тя трови кръвта. Важно е още и да се пазим от обиди и лъжи. Ние сами ковем досието си там, горе!



- Кажи ми днес какъв човек е Яне Петков?
- Благодаря на Петър Дънов, че ме научи да се измъкна от блатото на дребнавостите, на егоизма и злобата. При мен се получи хармония, а когато човек има положителна енергия, потенциалът му се развива. Ако в себе си носиш ярост и завист, колкото и да си талантлив, ти блокираш своята дарба. И тя няма как да се развие. 

- На 6 август стана на 65. Има ли предел на възрастта за предизвикателства като твоите?
- За мен годините са без значение. Енергиите минават през нас и извън нас. И ако човек съумее да ги изучи и да ги ползва, ефектът е огромен. Аз не разчитам само на моето тяло, а да съм в хармония с тези енергии. И най-вече с праната, която зарежда клетките и дава сили. Тук искам да подчертая още, че съм вегетарианец, не ям месо, затова имам издръжливост. Иначе щях да забравя за рекордите.

Месото е токсично, то е отрова, но хората ще проумеят това след време. След 100 години ще се чудят и ще се смеят как е възможно предците им да са се хранили с месо. То ще отпадне от трапезата ни, бъдещето е на вегетарианците.

- А млечни продукти ядеш ли?
- Прясното мляко е доста вредно за организма. Ние не притежаваме ензима, който е нужен за преработката му. Той съществува само при кърмачетата. Виж, кисело мляко - може.

- Говориш за правилното дишане, благодарение на което буквално си се върнал от оня свят. Моля те, обясни на нашите читатели по-детайлно какво представлява то?
- 4-фазното дишане съществува отпреди новата ера, но то е вредно за западния свят. 3-фазното дишане е много по-полезно, затова моят духовен учител Петър Дънов го препоръчва като много ефикасно. Ето какво представлява - 1. поемане на въздуха, 2. задържане и 3. изпускане. Когато сутрин на изгрев се концентрираме и дишаме по този начин, се зареждаме с прана. Без нея никое живо същество не може да живее. Затова всички животни в природата, които дишат плитко и учестено, живеят кратко. Така са и хората - тези, които дишат плитко и учестено, са болнави и съответно живеят по-малко. Чрез дълбокото дишане със задържане на въздуха даваме на белите дробове да абсорбират енергия прана от чистия въздух и по кръвен път тя се пренася до клетките. Там се трансформира в жизнена енергия. Пак повтарям и наблягам, защото е много важно - без нея никой не може да живее. Хората, които дишат дълбоко сутрин, обяд и вечер, ядат по-малко храна и са по-здрави и жизнени. Така пречистват кръвта си, изхвърлят болестите си, усилват паметта си и стават по-издръжливи.

- Добре, но не разбирам как с дишане е възможно да възстановиш счупени кости и вътрешни разкъсвания, след като си паднал от 12 м височина?
- По време на дишането участват 4 важни елемента. Един от тях е силата на мисълта. Ако тя не участва, ефектът от дишането е нулев. Трябва да си представим как тази енергия влиза в нас. Половин час преди изгрева ако човек се концентрира и участва с мисълта си, енергията му действа изключително благотворно на нервната и храносмилателната система. Не съществува друго такова лекарство като слънцето. 

- Тоест ти визуално си си представял самия оздравителен процес?
- Разбира се! Няма болест, която да не се лекува чрез дишането, ако то се извършва правилно. Но! Има един закон, към който винаги се придържам и спазвам. Никой нищо сам не може да постигне, ако от невидимия свят не му помогнат! А единствената връзка с него е молитвата. Ако човек не направи връзка с Космоса, той е обречен. Аз никога не разчитам на моето тяло, на моите мускули. Правя рекордите си не чрез тях, а чрез духа си. 

- Синовете ти следват ли твоя път?
- Малкият ми син е доста напреднал в духовните неща. И големият вярва, но не така силно като брат си.

- Има ли пределна възраст, когато човек може да приеме твоята философия, да я приложи на практика?
- Никога не е късно да откриеш смисъла на човешкия живот! И когато го откриеш, чувстваш една лекота, една приятност, че той наистина е щастлив.

- Хората много се страхуват от смъртта, а ти сякаш не мислиш за нея?
- Човек е триединен - физическо тяло, душа и дух. Тялото е смъртно, а душата безсмъртна. Хората наистина много се притесняват от смъртта. Оттам им идват и многото неволи. Някои казват - след мен и потоп! Вършат престъпления и не се замислят. Не искат да знаят за закона на кармата, че всичко се връща. Изпитанията, които тя ни изпраща, трябва да се преодоляват с разум, а не да си казваш - този ми е виновен или другият. Ако си направил добро, не трябва да се хвалиш и да искаш реванш от този, на когото си го направил. 

- И накрая, изкушавам се да те попитам не те ли притеснява това, че някои хора те мислят за луд?
- О, да, има много такива случаи. Когато излезе филмът “Великите тайни на водата” на японеца Масару Eмото, един познат ме спря на улицата и ми каза: “Яне, ние мислехме, че не си добре с главата, обаче гледах филма. Мале, колко си бил прав!”. Истината е, че не можеш да отречеш нещо, което съществува. Когато не са готови за нещо, хората го отричат. Не искат да се замислят. И аз, когато бях юноша и един приятел ми говореше за прераждането, казвах - хайде стига с твоите фантазии. Още не знаех за душата, за духа. После чух, че 74 процента от американците вярвали в прераждането. И се замислих - нима те са толкова заблудени, че вярват, а ние го отричаме? И започнах да разсъждавам логически. 

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/