Неостаряващата звезда на българската поп музика Йорданка Христова празнува на 10 септември 75 житейски лета и 55 години на сцена. Данчето, както я наричат почитателите й, има над 3500 концерта в 43 страни по света. Пее на 18 езика и има издадени 22 албума. Прелетяла е 110 пъти екватора и продължава да пътува и пее. Йорданка Христова завършва школата за естрадни певци в класа на Милчо Левиев през 1964 г. Тя е най-известната българска певица в Куба. Спрягана за любовница на Фидел Кастро, хиляди жени на Острова на свободата са кръстени на нея и носят нейното типично българско име.

Гoлямaтa Йopдaнкa Xpиcтoвa oтнoвo пoкaзa, чe e нe caмo вeликa пeвицa, нo и жeнa oт клaca. Тя oбяви, чe това лято е пocлeднoто тypнe, cлeд кoeтo щe ce oттeгли oт cцeнaтa. Beчe нa 75 гoдини, пeвицaтa нe иcкaлa някoй дeн дa излeзe нa cцeнaтa c бacтyн. Ho Дaнчeтo e peшилa дa cлeзe oт cцeнaтa c дocтoйнcтвo и дa cи глeдa живoтa cлeд тoвa. Нa 19 нoeмвpи щe вдигнe нa кpaкa пyбликaтa в зaлa 1 нa HДK.

Ocвeн зa paбoтaтa cи, Йopдaнкa Xpиcтoвa пpoгoвopи и зa личния cи живoт. И нaй-вeчe зa изyмлeниeтo cи oт фaктa, чe знaчитeлнo млaди мъжe нe cпиpaт дa я ухажват. “He мoгa дa cи oбяcня тoвa нeщo. Aз тaзи тeмa oтдaвнa cъм я пpиключилa в живoтa cи. Ho eтo нa, млaди мъжe ми нaлитaт, вce eднo apxeoлoзи щe cтaвaт. Paзбиpaм oбaчe, чe eднa гopeщa жeнa c oпит им e мнoгo пo-интepecнa oт пpищипaнитe и cкyчни млaди кифли oт мoлa”, cмee ce Дaнчeтo Xpиcтoвa.

Любопитен факт около нейната фамилия е, че се пада братовчедка на футболния идол на всички времена Гунди. Завършва естрадния отдел на консерваторията и още през 1964 г. прави първото си турне в Румъния. През 1966 г. печели първа награда на първия “Златен Орфей” с песента “Делфините”, като се класира пред Лили Иванова. Повтаря успеха си през 1967 и 1975 г. 

Вечната й песен обаче се оказва “Песен моя, обич моя” 

на патриарха на поп музиката ни Йосиф Цанков, която, макар и с трета награда, и до днес остава един от символите на естрадата. 


На "Златният Орфей" с неговия създател Генко Генов

Йорданка е и първата българска певица с голям рецитал в Париж, пее дори на Айфеловата кула през 1974 г. Същата година е и първата българска поп изпълнителка, поканена да пее в Северна Америка, или по-точно, в Монреал, Канада. Това са само две от международните й участия, разпрострели се в 36 държави на всички континенти и несекващи до днес, когато всяка година прави гастрол в Америка. Участва и печели фестивали в Брашов, два пъти в Сопот, Полша, Варадеро, Будапеща, Дрезден, Истанбул, Витебск. Има две деца от брака си със сина на бившия кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, дългогодишен вицепремиер и министър, човекът, построил НДК - Григор Стоичков.

Не знам как бих изживяла живота си, ако сега ми предстои

Светът е изключително нещо - жалко, че не го оценяваме, докато сме живи. Не осъзнаваме уникалността на самото сътворение. Нито на човешкия организъм, който е съвършен. Може на първо четене да звучи елементарно, но формулата "да живееш ден за ден" означава да се радваш всяка минута на съществуването си, на битието си. 

Човек обаче го разбира, когато вече няма толкова безотговорно време като на младини. Но пък ако си прекалено разумен, няма да правиш лудории, да поставяш рекорди, да си творец. Така че животът е стопроцентова провокация. За да е интересно, трябва да прекрачваш нормите и правилата.

Да нарушаваш законите, но да не влизаш в затвора. Вярвам в прераждането. Никой от нас по принцип не си спомня предишните си пребивавания на земята. 

Животът е училище - ние сме тук, за да научим уроците си, 

за да се справяме с предизвикателствата и да не правим грешки. Някъде има съвършен компютър, който ги отчита. И ако всеки прави добри и извисени дела, следващия път няма да е буболечка, а ще отиде на друго ниво. Подозирам някои неща за себе си. Бързо уча езици, влизам в емоцията на различни етноси, дълбоко усещам музиката им. Това не се постига лесно. Трябва да е в кръвта ти. Може би съм живяла в испаноезични страни, в арабския свят, в Русия, в Ирландия, в Гърция. Излизам на някой площад някъде и си казвам: Боже, била съм тук - не знам кога, но познавам тази сграда. Това дава известно спокойствие, помага да живееш по-лесно. По друг начин гледаш на състезанието около теб. 

Аз вечно се питам. Вечно мъдрувам. Вечно имам няколко отговора на единствен въпрос. И се колебая не защото се страхувам от риск, а защото нямам право и време да греша. Важно е да оставиш следи и да предотвратиш раните. Често съм неразбрана. Но няма значение - важното е, че аз съм спокойна.

Не тъгувам за миналото си. Не искам да съм на 20 години.

Не знам как бих изживяла живота си, ако трябва да започна отначало 

Разбира се, имам и грешки. Преживяла съм и предателства от познати, колеги... То няма начин да си 55 години в тази месомелачка и всичко да е било розово. Но съм оцеляла. В личния си живот не дружа с много хора от моя бранш, а гледам около мен да са по-нормални хора. Има хора на изкуството, но не са певици и хора от поп музиката. Аз съм доста разумна и по онова време бях измислила някакъв начин да не дразня никого. 

Още първата й любов се превръща в огромна драма. Като млада изпълнителка Йорданка Христова се влюбва в музиканта Християн Платов. Певицата дори започва да мечтае за семейство и деца.
Платов обаче вече е женен и няма никакви намерения да се раздели със съпругата си. Йорданка Христова го зарязва и започва краткотрайна афера с Христо Чолаков-Чандо, музикант от оркестър “София”. Той обаче вече е гадже с популярната журналистка Бригита Чолакова. Женят се, макар близките на музиканта да знаят, че той до последния си дъх не спира да е влюбен в Данчето.
След него, на 34-годишна възраст, Йорданка Христова се омъжва за единствения си съпруг - Георги Стоичков, син на червения велможа Григор Стоичков. Двамата се радват на стабилен брак и две деца, но след промените през 1989 г. Георги се пропива и следва развод. Съпругът на певицата издъхва едва на 50 години.

Йорданка обаче се грижи за свекъра си до последния му дъх. Не е случайно, че той й остави имението си в Бояна, което стана предмет на множество съдебни дела. 

Подготви Паулина БОЯНОВА