Как бързо и лесно забравяме най-големите имена в доскорошната си културна история! А Луна Давидова беше огромен диамант! Затова ми се иска да ви разкажа за нея.

Това му е слабостта на театъра, че да има дори и филмов запис от представлението, няма как да покажеш тайнствената сила на актьора на сцената. Когато си го гледал от тъмния салон и си забравял, че това е само театрално представление.
 
Самата магия на театъра!

Почти 40 години актрисата Луна Давидова (1926 - 2010) е играла само на една сцена. Целият й артистичен път е преминал единствено в Младежкия театър. От дипломирането й в Театралния институт в класа на Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев до пенсионирането й през 1989 г.

И Ванча Дойчева, и Виолета Минкова, които играеха в Народния театър се възхищаваха от нейния талант, казваха, че Луна Давидова е можела да премине когато си иска при тях. Канили я да работи в Народния театър, но тя не искала да се мести. 

Защото във всеки театър има нужда и от актьори за възрастните роли, казвала самата актриса.

Защо пиша сега за Луна Давидова, която щеше да бъде на 95 години, ако беше жива? Защото ролите й в Младежкия театър, където най-редовно ни водеха на представления от училище, аз няма как да забравя. Нейното сценично присъствие бе така плътно, така осезаемо въздействащо, че не можех да мръдна погледа си от сцената.

Ролята й в “Мария Стюард” като кралица Елизабет, ролята й на Донна Ана от “Каменният гост” или Клея в “Езоп”... Ето тези пиеси ги гледахме като ученици в прогимназията. Учителите ни по литература смятаха, че едно представление по-лесно се възприема от книгата, затова бяхме и редовни театрални посетители.

Луна Давидова играеше още и във филми - най-нашумелите навремето, като “Тютюн” на режисьора Никола Корабов, “Звезди” - немско-българска продукция на Конрад Фолф и Рангел Вълчанов...

Но да се върна, откъдето почнах - в антикварния магазин. 

Там открих студентската книжка на Луна Буко Каталан, Луна Давидова - и с изненада разбрах, че тя първо е била приета да учи френска филология в Софийския университет. Една потъмняла от времето снимка, датите на два семестъра, зимен и летен - в 1947/1948 година. Ударените печати за платена такса, по онова време доста висока - при средна годишна заплата около 10 хиляди лева, една такса е 1650 лева, тогавашни пари са повече от 10 процента. 

Ето ги и старателно изписани имената на преподавателите: проф. Тома Томов по латински език и френски театър, проф. Стефан Младенов по общо индоевропейско езикознание, Алфонс Бартел - новофренски език, Мишел Лео - увод в съвременната френска литература, Иван Петканов - курс по италиански език...
С Коста Цонев като Дон Жуан 

Явно, завършвайки първата година от обучение по френска филология, тя се е върнала към голямата си любов - театъра

Защото още като ученичка Луна играе в драматичния състав на читалище “Емил Шекерджийски”. И през есента на 1948 г. бива приета за студентка във Висшето театрално училище, по-късно наречено ВИТИЗ...

Имам обаче и спомени за жив контакт с актрисата. Като ученичка ходих два пъти да гледам пиесата “Мария Стюард” и тогава, понеже вече пишех в ученическия вестник “Средношколско знаме”, реших, че мога да отида след представлението направо в гримьорната и да се запозная с прочутата актриса Луна Давидова. Не знам как, въпреки големия ми смут и вълнение, успях да вляза най-лежерно в коридора с гримьорните.

Тя сваляше грима си с тампон от памук, аз стоях до вратата и с плах глас съобщих на изненаданата актриса, че искам да направя интервю с нея за нашия ученически вестник, където вече пишех репортажи. Тя мило се усмихна и ме попита къде уча, в кой клас съм и как се казвам. 
С фамилията си Биджерано

Училището ни беше на десет минути път от Младежкия театър. Право по улица “Бачо Киро” се стигаше в двора му. 
Кой ви изпраща при мен? - попита ме тя още по-мило

Ами... тук, аз съм ви гледала два пъти и много ми хареса - казах на един дъх и млъкнах.

Тя се засмя. Ще направим интервюто, добре, ама днес съм уморена и бързам да се прибера при моите две момченца - те са малки и сигурно вече ме чакат вкъщи.

Така завърши моето първо втурване в журналистическата професия. Когато след години се пресрещнахме случайно с голямата актриса по булевард “Дондуков”, аз я поздравих и й припомних случката. Но тя помнеше прекрасно появата ми, защото такова нещо, както каза, едва ли ще й се случи друг път, и веднага добави: станахте ли вече журналистка?

Засмяхме се, наистина вече следвах журналистика. Решихме да направим в скоро време интервюто, каза ми, че вече живее в квартал “Изток” до Цариградско шосе, където по онова време бяха редакциите на почти всички вестници. За жалост, и този път интервюто не се случи...

Савка ЧОЛАКОВА