Знаете ли каква е дефиницията за фалшива новина? Лъжлива или подвеждаща информация, представена като новина. Това гласят определенията за лавината информации, базирани не на факти, а на манипулации, мистификации и откровени лъжи, заливащи световния и роден новинарски поток вече с години.

На този фон, не само всеки журналист, но и всеки нормално мислещ човек, би очаквал, че форум, посветен на предложения през септември от Европейската комисия проект на закон за свободата на медиите, ще е зона, забранена за фалшиви новини и дезинформации. Уви, не така стоят нещата, ако въпросният форум е съорганизиран от сайт, пряко свързан с машината за манипулации на един ноторно известен вече и в световен мащаб български олигарх и медиен монополист.

А също и от евродепутат, излъчен от политическа формация, чието създаване и съществуване е акуширано от същия този олигарх. За какво става въпрос? За неизкушените от опитите на въпросния олигарх да манипулира информационния поток в България и зад граница и по-специално в Брюксел, ще поясним, че в сряда „Юрактив България“ и евродепутатът от „Демократична България“ Радан Кънев организирали в Брюксел поредна кръгла маса с участието на представители на ЕК и на няколко международни НПО-та от сферата на медиите, в това число и на „Репортери без граници“. Формално, поводът е бил предложеният от ЕК проект и недостатъците в него.

Реално обаче обект на дискусиите е било състоянието на медийния пазар в няколко от страните-членки на ЕС, в това число и в България. Говорейки за картината у нас, един от българските представители на кръглата маса – бивш кадър на една от националните телевизии, уволнена от нея заради „незадоволително представяне“ и несправяне с работата, представила състоянието на медиите в България по следния начин: „В продължение на години имаме една тъмна личност, политик, който контролира повече от 70% от медийния пазар. Той все още е голям играч, но вече няма нужда да притежава медии. Хора като него могат да се намесват чрез подставени лица в антитръстовата комисия, медийния регулатор, в който назначенията са политически и рейтинговата агенция ГАРБ, която действа като монополист в България“.

Да разпознавате описания? Да, разбира се. Подобна характеристика отговаря изцяло на енергийния монополист, създател на няколко политически проекта (сред които и съюзът на ДСБ и Да, България “Демократична България“) и медиен монополист Иво Прокопиев. Същият Прокопиев, който беше охарактеризиран от няколко западни издания, в това число и брюкселския „Ню Юръп“ като „сляпото петно на българския медиен пейзаж“ и олигарх, контролиращ официално над 25 издания, а неофициално държащ монопола в сектора чрез свои приближени журналисти в още множество други медии. А от Създателя си – бившия премиер Иван Костов, по чието време се сдоби с „Каолин“ и „Дамяница“ срещу жълти стотинки, като човек, използващ медиите си, за лобизъм и печелене на обществени поръчки, а също и като инструмент за очернящи кампании.

За „Юроактив България“ обаче, оказва се, нещата не стоят така. И докато на самата кръгла маса името на описания дори не е било споменато (защо ли?!), в последвалите публикации по темата изведнъж се оказва, че говорещият имал предвид не Прокопиев, а основния враг на задкулисието у нас и особено на вече споменатия олигарх – депутата от ДПС Делян Пеевски. „Антоанета Николова, журналист и директор на Инициативата за свободни медии на Балканите, не назова Делян Пеевски, но беше достатъчно ясна, като каза, че за да контролира медиите този „тъмен човек“ дори не трябва да ги притежава“, пояснява какво е искал да каже лирическият герой авторът на статията в „Юрактив“.

Факти, които да подплатят тези внушения, не са дадени, разбира се. Казваме, разбира се, защото такива факти и няма. За тружениците във фабриката за фалшиви новини на Прокопиев обаче истината отдавна се възприема по Гьобелсов маниер. Не фактите и доказателствата са важни, а колко пъти ще бъде пробутана на публиката една и съща лъжа. А тук лъжата дори не е една, а няколко, но преди да стигнем до тях, е добре да се знае и кой стои зад тях. Макар статията, публикувана в „Юрактив България“ и удобно препечатана на английски и на френски (за да се преповтори лъжата пред по-голяма аудитория), да не е подписана, то шеф на въпросното издание е дългогодишният кадър на приближените до кръга „Капитал“ медии Георги Готев, а автор в него – служителят на друго пряко свързано с въпросния кръг издание „Медиапул“.

На този фон, очакванията, че някой от тази медия ще разобличи най-сетне Прокопиев в Брюксел, за съжаление граничат със сферата на научната фантастика. А след като изяснихме кой говори, е добре да се види и какво точно сочат фактите. Те от своя страна показват, че колкото и да се опитват да припишат горните изречения на Пеевски, който още преди две години продаде шестте издания, които притежаваше, те са съвършеното описание на Прокопиев.

Огледало, отразяващо перфектно олигарха, чиято машина за манипулации от години е пуснала пипала не само в медиите, но и в контролните органи, призвани да регулират сектора. До степен, че кръгът „Капитал“ се пробва всячески да саботира приемането на промените в медийния закон, одобрени преди няколко години по инициатива на Делян Пеевски и още няколко негови колеги от ДПС, с които беше въведен публичен регистър за собствеността и финансирането на всички медии в страната, в това число и онлайн изданията. Сектор, в който Прокопиев е особено силен и който – според няколко доклада на ЕК – е основен източник на дезинформацията у нас.

А след като не успя да провали приемането на въпросните законодателни промени, кръгът „Капитал“ направи всичко възможно, за да провали постепенно прилагането на закона. Резултатът е, че към момента въпросният регистър реално не функционира, защото министерството на културата дори не си прави труда да санкционира медиите, които не изпълняват закона и не декларират финансирането и реалните си собственици.

Резултатът е, че състоянието на сектора се влошава все повече. До степен, че в тазгодишния си доклад дори пряко свързаното с Прокопиев НПО „АЕЖ-България“, съставено изцяло от бивши и настоящи кадри на кръга „Капитал“ отчете, че сред журналистите се „увеличава усещането за несигурност и страх от загуба на работата“, „намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда“, „макар и рядко, почти всеки втори анкетиран спира свои публикации, репортажи или отбягва отразяването на важни обществени теми“, а „редовно се автоцензурират 7,4% от журналистите“. Така изглежда картината в окупирания от Прокопиев медиен сектор в България.

И няма как да не изглежда така при положение, че той не само е наложил монопол в него, а през прокситата си в политиката ДБ и ПП успя да настани свои хора и в контролните органи като СЕМ например. Членът на съвета от квотата на ДБ там – Пролет Велкова, дори не си мръдна пръста при разразилия се няколко месеца скандал, при който лидерът на „Да, България“ Христо Иванов съвсем открито призова на записана в парламента сбирка на групата да се свали запис от сайта на „Дарик“. Както стана ясно обаче за Прокопиев и прокситата му в политиката и медиите цензурата е норма, а не престъпно деяние.

На този фон е повече от нелепо буквално учебникарското описание на „тъмната сянка“ на Прокопиев да бъде пришивана на вечния враг – негов и на задкулисието, Делян Пеевски. Но обществото отдавна не може да бъде заблудено с подобни медийни димки, колкото и удобни „субтитри“ в полза на разградския олигарх да се опитват да лепят тружениците му към всяка медийна новина у нас.

Или ако трябва да перефразираме познатата сентенция за патето: „Ако е каолинов олигарх като Прокопиев, държи медиите на каишка като Прокопиев и кряка срещу неудобните като Прокопиев, то медийният монополист у нас е самият Иво Прокопиев“.