Ако публикуването на фалшиви новини се третираше като цинизъм (какъвто впрочем са) и онези филми за пораснали, позволени само за 18+, флагманът на енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев - „Капитал“ и присъдружният му сайт „Медиапул“ отдавна щяха да са без картина. Заради нашарилите ги червени точки.

А ако бяха телевизии, щяха да са останали и без глас. Заради задължителните по закон предупредителни сигнали.

Тъй като обаче, макар манипулациите да са по-опасни от цинизмите и порното, а манифактурата за фалшиви новини на разградския каолинов бос подобни етични мерки не я ловят, то към момента всички части от нея спокойно се вихрят, замърсявайки публичното пространство с лавина от дезинформация. При това с ясно определени роли. Някои от тях изграчват тона, а другите припяват. Още по-фалшиво. Какъвто е и случаят с вече споменатите „Капитал“ и „Медиапул“.

За тези, които не следят редовно творческите напъни на въпросните машини за разпространение на манипулации и опорки, диктувани от Прокопиев, ще припомним, че в края на миналата седмица „Капитал“ зададе тон за поредна кампания. Пришиваща (отново) поредните кадрови промени в ББР към името на основния враг на разградския олигарх – депутата от ДПС Делян Пеевски. Причината – назначаването на двама нови членове на борда на ББР от страна на служебния министър на иновациите и растежа Александър Пулев.

Днес – три дни, след статията в „Капитал“, друг текст, но по същите опорки публикува и водещият се уж за независим, но всъщност неотклонно следващ политиката на „Капитал“ сайт „Медиапул“. При това, материалът на „Медиапул“, издаван от Стояна Георгиева - бившата говорителка на Иван Костов, е обогатен. Превръщайки статията в обобщение на всички превъртани през годините опорки на кръга „Капитал“ по темата ББР.

Защо Пеевски се превърна във враг на Прокопиев и мишена №1 на фалшивите новини, разпространявани от медиите под контрола на разградския олигарх, едва ли е нужно да припомняме. Достатъчно е само да посочим, че бившите медии на Пеевски не спираха да разкриват далаверите на Прокопиев и другарите му от задкулисието, заради което кръгът „Капитал“ и медиите под негов контрол от години пришиват на Пеевски несъществуващи връзки с всичко в държавата, в опит да ги изкарат „световното зло“.

Както е в случая и с ББР. Ако отворите архива на „Капитал“ например, ще установите, че в него има десетки статии, упорито преповтарящи една и съща опорка без да се дават каквито и да било факти, които да я потвърждават – че Пеевски, видиш ли, имал интереси в ББР, а „свързвани с него“ фирми – кредити от държавната банка. Че подобни кредити няма, признаха преди няколко месеца настоящият изпълнителен директор на ББР Цанко Арабаджиев, а с половин уста – дори и шефът на борда на ББР Валентин Михов. Това призна и лично Кирил Петков още миналата година в парламента, опровергавайки собствените си лъжи по темата. А що се отнася до твърдението за имагинерните интереси на Пеевски в банката, то именно кадруването в нея от последните години показва кой точно има такива - самият Прокопиев.

Въпросният Валентин Михов например е брат на личния приятел и преподавател на семейство Прокопиеви в Сингапур Илиян Михов. И бе назначен на поста от най-новото отроче на политинженеринга на разградския олигарх – Кирил Петков. Където впрочем смени друг виден кадър на кръга „Капитал“ и доскорошен фирмен адвокат на Кирил Петков – Стамен Янев. Същият Стамен Янев, който в продължение на години оглавяваше Българската агенция за инвестиции. При това именно във времената, в които се вихреха аферите с предоставяне на българско гражданство и визи срещу фиктивни инвестиции на руснаци и китайци. Биографиите на Цанко Арабаджиев, както и на други (вече бивши) изпълнителни директори на ББР, също показват обвързаности с кръга „Капитал“.

Защо тогава Прокопиев се опитва да пришие на другиго собствените си интереси в ББР? За пари, разбира се. Милиони при това.

Разградският олигарх от години се опитва да има влияе в държавната банка, за да финансира проектите си. И за целта прилага една от основните и любими на задкулисието у нас тактики за отвличане на вниманието – вменява на други собствените си желания. Увлечен в тази игра, с която превърна публичното пространство у нас в заложник на дезинформацията и манипулациите обаче, Прокопиев пропуска друг важен факт. Че все повече заприличва на онзи карикатурен герой на Илф и Петров, който в паниката си сам се издава. Защото вече цитираните статии в „Капитал“ и „Медиапул“ показват ясно, че за разлика от половин дузина предишни назначения в мениджмънта на ББР, новите две – макар отново и въпреки твърденията на фабриката за манипулации на разградския бос да нямат нищо общо с Пеевски, този път нямат нищо общо и със самия Прокопиев. Който, пред угрозата да загуби контрола над ББР, прибягва отчаяно до любимия си похват. Да разпространява фалшиви новини.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук