Надлъгването с парното и със здравия разум продължава. През изминалата седмица успоредно със сюжета около прокурорските обвинения срещу голям български енергиен „бос”, се разиграха и поредните действия в безкрайната сага с „Топлофикация”. На темата се спира Ясен Бояджиев, цитиран от Дойче веле.
Случаят „Топлофикация” дава изключително красноречив отговор на въпроса: защо нещата в така наречения български преход стават толкова бавно и мъчително?
Социализъм „до дупка”
Най-напред „Топлофикация” София до ден днешен продължава да носи типичните белези на едно социалистическо предприятие. Първо – остаряла технология и остаряла инфраструктура. Резултатът е: закрепостяване на потребителите в „социалистическото общежитие”, ниска ефективност, огромни технологични загуби, плащани от самите потребители.
И второ – лошо управление, прекрасни, както се оказа, възможности за най-разнообразни разхищения и откровени кражби. В крайна сметка, плащани пак от потребителя.  А цените растат ли растат...
Постсоциалистическа имитация на пазар
В същото време предприятието съществува в една шизофренична имитация на пазар. От една страна свърши „безплатният обяд” от соца и цените непрекъснато растат. От друга – заради ниските доходи за мнозина плащането на парното е трудно и даже невъзможно. Потребителите обаче нямат друг избор, освен услугата на монополиста „Топлофикация”. Но и той няма друг избор, освен да ползва горивото на монополиста „Булгаргаз”. За който пък твърдят, че нямал друг избор освен доставките на постсъветския монополист „Газпром”. Накрая така нареченият „независим” регулатор уйдурдисва всичко, ръководен често от най-различни, нямащи нищо общо с пазара, целесъобразности.
Отдавна е очевидно, че в този омагьосан кръг нещата са обречени на мъчителна агония. Но вече почти 20 години никой не прави нищо, за да ги промени. Ако например още в началото всички солидарно – и държавата, и производителят, и потребителите – бяха инвестирали в нови и рационални сградни инсталации, позволяващи всеки да определя сам консумацията на енергия и после да заплаща само реално консумираното, инвестицията отдавна щеше да се е изплатила и щяхме да сме забравили за неволите с парното. Същото се отнася и за инсталирането на когенерация за производство на електроенергия. Както и за приватизацията. Тя впрочем, както и в други случаи, най-вероятно не се случва, тъй като замесените играчи не могат да се разберат кой да прибере съпътстващите я комисионни. 
Иде зима, а и избори...
Вместо това се извършват, включително и миналата седмица, безкрайни и безполезни еквилибристики с прехвърляне на собственост и на отговорности, смени на хора, преправяне на наредби. И с търсене на нови схеми за скрито субсидиране, тоест, за прехвърляне на сметката на гърба на всички данъкоплатци. И това го видяхме миналата седмица. И ще го гледаме още няколко месеца, докато е студено, тъй като идат избори. А пред избори и без това слабата воля на политиците за рационални действия съвсем се изпарява.
Ще продължи и безкрайното надлъгване – те ни баламосват с измислени сметки, измервателни уреди, дялови разпределения, заплахи със съд и обещания за прозрачност и коректност. Мнозина от нас пък се греят без да плащат.
Докога ще е така?
Като в стария виц, песимистите твърдят, че „ножът” на дългове, неплатени сметки и фактически фалит е опрял „до кокала”, че така повече не може да продължава и че по-лошо не може да стане. „Може, може”, казал оптимистът. И аз съм склонен да се съглася с него.
Мисля, че безкрайният български преход ще завърши, когато бъде решен проблемът „Топлофикация” и многобройните други подобни проблеми. И че това няма да е скоро. /БЛИЦ