Нашият талантлив писател и смятан за класик, въпреки че е само на 51 години, Захари Карабашлиев се срещна с кърджалийските си почитатели. А с умелото медиаторство на неговия кърджалийски събрат по перо Иво Георгиeв се получи много задушевно, топло, искрено, непосредствено събитие, изпълнено с голям емоционален и духовно-творчески заряд.
Дългоочакваният гост дойде в града ни с 3-годишната си дъщеря Нора и със съпругата си. Областният управител и кандидат за кмет на община Кърджали Никола Чанев също уважи промоцията и пожела на съгражданите си повече подобни срещи и възобновяване на добрите стари традиции в културата.

Много се радвам да видя толкова голяма публика, но тъй като се намираме в един предизборен и доста политизиран момент, дали не сте объркали срещата, шеговито се обърна към своите почитатели Захари Карабашлиев.

Хубаво е, че днес имаме свободата да избираме своето бъдеще, но в не толкова далечното ни минало видяхме как тираничните идеологии, които са болест на душите, могат да ограничават и изкривяват изконната същност на човека.

Но пък и не можем да обвиняваме въвлечените в тях хора, те не са избрали кога да се родят. Литературата изследва тези процеси много по-успешно от историците, пример за това е Захари Стоянов.

Защото тя е сила, чрез която усещаш емпатията и насърчението, че не си сам, а осветлявайки важни обществени въпроси и докосвайки хората до тях, тя е един особен вид политика. 

Аз не съм историк, макар че съм много любопитен да изследвам историята. 

Уверен съм, че писателите са по-влиятелни от историците

Ето, ние повече помним, празнуваме и се впечатляваме много повече от Иван Вазов, отколкото от Симеон Радев. Иван Вазов е пример за това как литературата има несравнимо по-голяма мощ и сила от историята.

Когато заминавах за САЩ, взех със себе си само Библията, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и “Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков, която е достойна да се изучава в училището.

За мен е голяма болка това, че историята и към днешна дата все още се политизира и се използва манипулативно, отбеляза Карабашлиев. 

Попитан за разликата между истинските писатели и графоманите, той отговори, че публиката, читателите са мерило за постиженията на творците.

Аз не мога да дам оценка кой е професионалист, кой е аматьор или графоман. Но има хора, които не могат да спрат да пишат, други пък не могат да спрат да публикуват, а трети непрекъснато се борят да бъдат признати.

Трябва да оставим всички тях на преценката на тяхната публика. Когато ме питат защо така бавно пиша, аз отговарям, че пиша бавно, за да ме четат бързо.

Питате ме, ако сега отново трябваше да напиша книгата си “18% сиво”, как би изглеждала. Със сигурност тя би била много по-различна.

Първо, защото не вярвам в това писателят да си саморедактира нещата, нечестно е спрямо времето, спрямо читателите и спрямо него, отбеляза писателят. 

Иска ми се да оставям в книгите си повече моменти от настоящето, защото след време то няма да е същото, но ще има усещане в детайли за случващите се тогава неща, от които по-късно се научава много повече за тази епоха, отколкото от историята.

А тази жива текстура на книгата оживява и времето, което тя описва.

Много съжалявам, продължи писателят, че детската ми книга “Приказка”, в съавторство със Силвия Валентино и с уникалните илюстрации на Ива Сашева, остана малко встрани от другите ми заглавия, но пък има вероятност тя да влезе в учебната програма за изучаване от децата.

Тя е триумф на силата на твореца над обстоятелствата. На това как любовта и в една сурова среда може да оживотвори дори една кукла, на чудото, разкриващо едно измерение, в което свършват илюзиите и започва вярата.

Ние нямаме достатъчно автори, които пишат за деца, обикновено у нас се купуват чуждестранни заглавия или световна класика, или много пъстри и нашумели съвременни произведения. Но е много добре да познаваме и родната литература и така да намираме пътя към България.

Но нашите разпространители на книги, книжарниците, не са все още достатъчно приятелски настроени към най-малките читатели. А ако не запалим децата си да четат колкото може по-отрано, толкова после това става по-трудно, почти невъзможно дори.

Затова аз се захванах с фестивала “Варна лит”, свързан с посещенията на писатели в училищата. Защото писателят трябва да е и гражданин, да помага по най-добрите мисловни и действени начини да се търси по-доброто.

Лияна ФЕРОЛИ