Персоналът в домовете за възрастни хора трябва или да са ваксинирани срещу COVID-19 или да се тества 1-2 пъти седмично с PCR. Това коментира пред БНТ зам.-министърът на здравеопазването Димитър Петров.  Според него обаче не трябва да има задължителна имунизация на населението.

„Тук не е само отговорност само за себе си, тук носиш отговорност за тази високорискови групи“, мотивира Петров идеята си за това в домове за възрастни хора  персоналът да е ваксинира или тества често. По думите  сега има ваксини и хора, които  да ги слагат, но не  могат да накарат хората насила да се ваксинират.

Зам-министърът коментира и напрежението между спешните медици и здравно министерство през изминалите дни. Според него става дума за недоразбиране, което е изяснено в края на седмицата. Той обясни, че медиците няма да изчисляват минути работа с covid пациент, а дали за дежурството са имали такъв болен. „За едно 12 часово дежурство ще взимат 75-80 лв на дежурство.

Ако на всички дежурства са имали covid болен ще вземат 1000 лв“, обясни Петров. По думите му проблемът е тръгнал от директорът на Столичната спешна помощ, който е тълкувал методиката по грешен начин пред колегите си.  „Той да не може да разбере какво пише – или некомпетентен или прави нещо за да има напрежение“, коментира той.

„Мисля , че сме подготвени за следваща вълна“, увери още Петров. Той изтъкна, че е направен план за действие при следваща вълна, според който има предвидимост кога какво се отваря и затваря в зависимост от броя новозаразени. 

По думите му се предвижда постепенно разкриване на covid легла в болниците. „На регионално ниво ще се откриват първо  в инфекциозните отделения, след  това ще се отварят за covid пациенти вътрешни отделения в определени болници. Ако се стигне до червена зона тогава вероятно ще има covid болни във всички болници“, обясни още той.

Зам.-министърът на здравеопазването коментира, че са се сблъскали с фрапантни нарушения в някои болници.„Има още 3-4 проблемни болници и около 5-6 областни. Те трябва да минат на проверки и смяна на директори. Тежки проблеми и сигнали има в УМАЛ „Св. Иван Рилски“ в Хематологията, и в  УМАЛ „ Св. Анна“ -там процедурата е сложна, защото е акционерно дружество и отнема няколко месеца смяната на директора.

По отношение на болниците бих казал, че не може в публични дружества да се управляват от едни хора 20 години. Трябва да има мандатност. Това е теория на мениджъмнта. Ако си на едно място 6 години, след това почват да пречиш. Ако си добър мениджър можеш после да отидеш в друга болница“, коментира още Димитър Петров.

По повод рокадите в Пирогов, след като здравната каса установи злоупотреби в лечебното заведение, зам.-министърът обясни, че става дума за нарушения от един тесен кръг от хора. „ Замесени са няколко човека. Самият директор не е упражнил контрол.

От около 5000 covid пациенти в Пирогов , 600 са минали по тази пътека за черднодробни заболявания. За сравнение при около  3000  covid пациенти в „СВ. Анна“  има един такъв случай, в  Александровска болница също е един“, посочи още  Димитров. По думите му е работа на съсловните организация и НЗОК за да има пост-ковид пътека. Според него този въпрос е можело да се реши и с анекс към Националния рамков договор.