През целия си съзнателен живот пловдивчанинът Красимир Шипков е бил директор на различни учебни заведения. Преди да се завърне в родния град 20 години той е оглавявал училища в Родопите, Житница и Перущица. За известен период от време работи в Либия, където се сприятелява с адвокат Владимир Шейтанов и е съпричастен към съдебния процес срещу медицинските сестри. При завръщането му в Пловдив го избират за директор на училище „Черноризец Храбър”, две години е шеф на отдел „Бюджет и финанси” на кметството в район „Тракия”, а в момента е директор на Междуучилищния център за трудово и политехническо обучение /МУЦТПО/ в Града на тепетата. Точно преди изборите Краси Шипков попада в кошмарна ситуация, която му къса нервите, но е достойна за сценарии на трагикомичен филм. Става въпрос за абсурдът, който се вихри в българските институции.
<strong>- Краси, как стана така, че точно преди изборите попадна в абсурдна ситуация и се наложи по желание на службите да вадиш документи, с които да доказваш, че не си умрял?!<br /> </strong><br /> - Предисторията на цялата тази дандания е следната. Знаеш, че бях в Либия от юни 1999-а до юни 2003 година. През този период трябваше да бъдат сменени документи на гражданите на република България, включително и личните карти. Тогава в Либия си смених само международния паспорт, като на базата на стария ми издадоха нов с продължение. И когато през юни 2003-а се прибрах в България, си извадих нова лична карта и нова шофьорска книжка. Още тогава ми казаха, че адресът ми по местоживеене е в Либия. Обясних, че сега се прибирам в България и няма как вече да живея на либийски адрес. Казаха: &bdquo;Добре, всичко е оправено.&rdquo;<br /> Изготвих си документите и заживях спокойно. Гласувах на всички избори без проблем, защото името ми фигурираше във всички списъци. Спомняш си, че на предишни избори се гласуваше с две различни бюлетини. Избираше се президент и местна власт. Отивам аз да гласувам. Попълвам бюлетината за президент и я пускам в урната. Отивам да гласувам за местна власт, но ми казват: &bdquo;Не може да гласувате, защото вие сте в забранителен списък&rdquo;. Какъв забранителен списък?! Подивях! Развиках се, дойде старшината, още малко щяха да ме арестуват, ама бях бесен, разбираш ли! Казах им: &bdquo;Аз не мога да си го обясня как в едните списъци ме има, а в другите ме няма. И какви са тези забранителни списъци?!&rdquo; И понеже не си оставям магарето в калта, след изборите отивам в ГРАО. Там ми казват, че адресът ми по местоживеене е в страна, която не е членка на ЕС. Аз отдавна преди това имам издадена българска лична карта на която пише, че живея в Пловдив. От ГРАО взимат нещата присърце. Дават ми да попълня един документ и казват, че проблемът е решен. Идват нови избори. Аз пак гласувам и няма абсолютно никакви проблеми. И така до последните избори. <br /> <br /> <strong>- И какво се случва, какво става към днешна дата?<br /> </strong><br /> - Една политическа партия ме покани да стана техен наблюдател на изборите в няколко училища. Съгласих се и си дадох си ЕГН-то, имената, данните. Преди пет дни обаче хората от съответната партийна централа ми звънят и ми казват: &bdquo;Според регистъра, ти нямаш право да гласуваш!&rdquo;. Как нямам право? Нали на предишните избори вече съм гласувал?! През юни миналата година се наложи отново да си вадя нова лична карта. И пак ми казват: &bdquo;Вашият адрес по местоживеене е в Либия&rdquo;. Отговорих им: &bdquo;Преди 12 години се върнах от Либия и оттогава до ден днешен живея в Пловдив&rdquo;. Отивам аз в ГРАО, цъкат там на компютъра ЕГН-то ми, и казват: &bdquo;Да, вие наистина живеете в Либия!&rdquo;. Това става преди 5 дни. Аз вече съм си вадил лична карта при тях. Това стана през 2012 година, когато документите бяха преведени в ред. Казвам това, но те настояват: &bdquo;Не, господине, водите се, че живеете в Либия!&rdquo;. &bdquo;Добре, а вие откъде знаете, че в момента живея в Либия?&rdquo;, питам. &bdquo;Ами полицията ни съобщи&rdquo;, отговарят. Разбрах, че има разминаване между информацията, която си подават двете служби - ГРАО и МВР. В интерес на истината, искам дебело да подчертая, че хората от ГРАО на район централен Пловдив искаха да ми помогнат, защото те просто разбраха, че имам право. В това време от партийната централа ми звънят: &bdquo;Какво става? Системата те отхвърля?!&rdquo;. Държат аз да съм техен наблюдател. А аз държа да съм идентифициран. От ГРАО ми дават да попълня някаква адресна карта. Издават ми едно удостоверение за настоящ адрес. Казват, че всичко е наред, а на отиване си оставям номера на телефона за връзка. След часове ми се обаждат и ми казват: &bdquo;За съжаление, сме ви дали да попълнете една грешна бланка. Трябва да се върнете, за да попълнете друга. Много се извиняваме, но трябва да представите доказателства, че сте жив! Щях да падна! И така сега пък трябва да представа доказателства, че съм жив! Пълен абсурд! Попитах ги: &bdquo;Какви точно доказателства искате, че съм жив?&rdquo;. &bdquo;Ами, донесете копие от ведомостта, че получавате заплата&rdquo;, ми казват. И сядам аз, понеже нали съм директор, издадох сам на себе си една служебна бележка. В нея пише, че лицето Красимир Шипков от 2011 година е директор на в МУЦТПО &ndash; Пловдив и в момента работи като такъв. Добре, но от яд съм объркал годината и вместо да пиша 2011 съм написал 1911 година. Накрая ми звъни секретаря на кметството на район Централен: &bdquo;Извинете, прощавайте, но се налага пак да дойдете, защото в бележката пише, че сте директор от 1911 година, а този документ ще се представя пред юристите. Пред юристи с документи ще доказват, че съм жив?! А-а-а, умрях! Отидох трети път, качвам се горе при секретаря, него го няма. И аз сядам там във фоайето, а там е и кабинета на Райна Петрова, която много добре ме познава и като колежка като беше директор на училище и по-късно като кмет. Докато чакам във фоайето, излиза кметица Петрова заедно със секретаря, държат моите документи. &bdquo;Абе, Шипков за теб ли става въпрос?&rdquo;<br /> &bdquo;Да, за мен. Обясни им на всички служби, че аз все пак съм жив!&rdquo;.<br /> Тя вдигна рамене. Казвам: &bdquo;Виж какво, някой не си е свършил работата преди 3 години и тази разправии продължават&rdquo;. Както и да е. Надвечер ми се обади секретаря на кметството и ми казва: &bdquo;Г-н Шипков, въпросът ви е уреден. Може да гласувате в секция N 18 - там, където сте гласувал винаги&rdquo;. <br /> И ей, сега преди 10 минути /интервюто е взето непосредствено преди неделния евровот &ndash; бел. ред./ пак ми се обадиха от партийната централа. Казват: &bdquo;Системата те изхвърля!&rdquo; А там начините за проверка са два &ndash; единият е да въведеш ЕГН-то и малкото си име. Според тази проверка излиза, че нямам право да гласувам. Но според другата проверка аз имам избирателни права! Ето това е положението! Искам дебело да подчертая, че още от самото начало хората на всички нива &ndash; от обикновената служителка на гишето, през началничката на отдел ГРАО, до секретаря на кметството и самата кметица Райна Петрова, показаха желание и искаха да помогнат. И те каквото можаха направиха. Само, че аз все още се водя УМРЯЛ! А според другата служба &ndash; МВР, се водя, че живея в Африка! То в Либия държава вече няма, а те ме водят, че живея там! Какво да ти разправям!...<br /> <br /> <strong>- Добре, ти вече имаш ли право да гласуваш?<br /> </strong><br /> - Имам! Дадоха ми едно удостоверение. Аз имам право да гласувам, но не мога да бъда наблюдател. Не мога, защото ЦИК не може да ми издаде удостоверение, тъй като ме няма в списъците, защото съм... умрял! А най-интересното е, че в тези избирателни списъци, аз много внимателно ги прочетох, срещнах имена на хора, които са починали преди 3-4 години! Те се мъртви, но тях ги има в списъците и те имат право да гласуват! Ето този абсурд преживях тези дни. Вече нямам нерви, уморих се, ядосах се, а и хората, които разчитаха на мен, бяха подведени.<br /> <br /> <strong>- Скандални са историите които стават с Междуучилищния център за трудово и политехническо обучение, на който си директор?<br /> <br /> </strong>- Когато Славчо Атанасов беше още кмет, в МУЦТПО имахме финансови проблеми, защото не ни даваха достатъчно пари. Властта се смени, дойдоха новите управници и един зам.-кмет по образованието и културата (б.а-става дума Стефан Стоянов - сина на евродепутата Емил Стоянов и племенник на експрезидента Петър Стоянов) реши, че МУЦТПО трябва да се закрие. Разбира се, тази идея най-вероятно му е подсказана. Но както и да е. Започнаха целенасочени действия за закриване и изпразване от съдържание на нашия център. Водят се дела. Аз обжалвах предложение на кмета за закриване на центъра и спечелих делото в Пловдив. Така процедура по закриване в момента е спряна. Цялата история около МУЦТПО е доста сложна, но и много интересна. Центърът има оборудване на стойност един милиони и половина евро, което е дарено от занаятчийска камера Кобленц, Германия. Точно това оборудване представлява интерес за някой. Въпросът е кой е той?! Тук трябва да се потърси връзката с Роза Тотева - майката на кмета на Пловдив Иван Тотев. Трябва да се проучи дали на нея не й трябва това оборудване, а може би - и цялата сграда на МУЦТПО, които да отидат за нейния частен център за професионално обучение. Крушката има много дълга опашка. Тя има център за професионално обучение, частен, но има същите права, каквито имаме ние.<br /> <br /> <strong>- Майката на кмета Роза Тотева нали въртеше хотели в Пловдив, в Гърция? <br /> </strong><br /> - Хотелите не й пречат да има и такъв център. В него тя може да провежда курсове за професионална квалификация на ученици, на граждани. Прави това, което извършваме и ние. Услугите й се заплащат, като има право и да издава дипломи.<br /> <br /> <strong>- Нали трябва да имаш педагогическо образование, за да откриеш педагогически център?!<br /> </strong>- Никой не ти иска педагогическо образование! За да се регистрираш, не искат дори да им покажеш, че имаш офис. Аз познавам действащи центрове, чийто офис е апартаментът на собственика. <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> </strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br />