Защо се сърди Баба Марта?

Голям Сечко цял ден ходел, скитал по калове, по студове, сняг го валял, вятър го духал и вечер се връщал капнал от умора. Сядал да си почине, хапвал си, пийвал си, както си му е редът. Че чашка, че двенки, че килце, че две... И така неусетно изпил си бъчвата с виното.<br /> <br /> Малък Сечко и той като брат си. По реките ходел, леда чупел, снега топял, порои изпращал, горите чистел, гнезда за скорците готвел. Цял ден ходел нагоре-надолу, а вечер се прибирал вкъщи уморен , хапвал си, пийвал си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две...И хоп - свършило и неговото вино.<br /> <br /> Тръгвали двамата братя на сватба, на кръщавка илн някъде на гости и умирали от срам, че нямат вино.<br /> А пък бъчвата на баба Марта си стояла в зимника непобутната, цяла-целеничка.<br /> <br /> Мислили го, умували го и най-накрая решили двамата братя да изпият виното на баба Марта. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне - и колко е то, не се минало дълго и виното на сестра им също се свършило.<br /> <br /> Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да посреща пролетта, както се полага. Шетала, шетала, уморила се, приседнала да си почине. Седнала да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне малко от него.<br /> <br /> Но щом отишла при бъчвата - що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили...<br /> <br /> Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале - насреща й се не излиза!<br /> <br /> Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й. Плакала, плакала, най-после се утешила.<br /> <br /> - Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я - казала тя и се засмяла след това.<br /> <br /> Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно, че е останала без винце и че братята я излъгали.<br /> <br /> И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.<br /> <br /> Ето защо е така непостоянно времето през месец март. Защото отразява променливото настроение<br /> на Баба Марта.<br /> <br /> А тя,нали все пак си е жена, не успява винаги да овладее емоциите си. Затова и дъжд се лее, и снежинки прехвърчат, и ветрове&nbsp;се гонят, но и слънцето не пести своите нежни ласкави лъчи.<br /> <br /> <i><b>С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.&nbsp;Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) &mdash; преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма &mdash; за здраве и щастие.<br /> </b></i><br /> /БЛИЦ<br />