Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта били двама братя и една сестра. Те си имали едно общо лозе, за което се грижели заедно. И всяка година изкарвали от него три бъчви вино, като си ги разделяли по равно - на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходел, скитал по калове, по студове, сняг го валял, вятър го духал и вечер се връщал капнал от умора. Сядал да си почине, хапвал си, пийвал си, както си му е редът. Че чашка, че двенки, че килце, че две... И така неусетно изпил си бъчвата с виното.<br />
<br />
Малък Сечко и той като брат си. По реките ходел, леда чупел, снега топял, порои изпращал, горите чистел, гнезда за скорците готвел. Цял ден ходел нагоре-надолу, а вечер се прибирал вкъщи уморен , хапвал си, пийвал си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две...И хоп - свършило и неговото вино.<br />
<br />
Тръгвали двамата братя на сватба, на кръщавка илн някъде на гости и умирали от срам, че нямат вино.<br />
А пък бъчвата на баба Марта си стояла в зимника непобутната, цяла-целеничка.<br />
<br />
Мислили го, умували го и най-накрая решили двамата братя да изпият виното на баба Марта. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне - и колко е то, не се минало дълго и виното на сестра им също се свършило.<br />
<br />
Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да посреща пролетта, както се полага. Шетала, шетала, уморила се, приседнала да си почине. Седнала да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне малко от него.<br />
<br />
Но щом отишла при бъчвата - що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили...<br />
<br />
Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале - насреща й се не излиза!<br />
<br />
Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й. Плакала, плакала, най-после се утешила.<br />
<br />
- Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я - казала тя и се засмяла след това.<br />
<br />
Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно, че е останала без винце и че братята я излъгали.<br />
<br />
И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.<br />
<br />
Ето защо е така непостоянно времето през месец март. Защото отразява променливото настроение<br />
на Баба Марта.<br />
<br />
А тя,нали все пак си е жена, не успява винаги да овладее емоциите си. Затова и дъжд се лее, и снежинки прехвърчат, и ветрове се гонят, но и слънцето не пести своите нежни ласкави лъчи.<br />
<br />
<i><b>С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици. Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.<br />
</b></i><br />
/БЛИЦ<br />
0 Коментара: