Хазарт,  мобилни оператори, концесии, заведения за забавление по морето и то само в курорта, даващ най- много приходи годишно за туризма. 

Това са точките на съсредоточаване на вицепремиера Валери Симеонов. Браншът пита по каква причина човекът, в чиято титла изпъква отговорността му за демографската политика, не се занимава с показателите за топящия се народ, а губи ценното си време и усилия в дърпане на щепсели на 4 дискотеки в Слънчев бряг. 

Това е въпросът, който задават предприемачи от изброените области. Питат, съзнавайки, че въпросите им не са нищо друго освен риторични.
 
В демографията няма „хляб“ или поне няма хляб, който някой друг е изкарал с цената на дългогодишни инвестиции в изпълнителски и мениджърски персонал, в реклама и е постигнал успех.   Дали сега не се атакуват нишите, които трябва да се заемат от други субекти? Или пък защото част от потоците от печелившия бизнес лесно може да бъдат отклонени за „такса спокойствие“?  Въпроси, които ще останат без отговор. Засега. 
В този контекст обаче става малко по-ясно защо шумът е най-големият бич в момента в България. Борбата срещу децибелното замърсяване е много по-увличаща за политик, защото помпа имиджа му. Но и шумът се употребява само в определен контекст. Много по-лесно е с полиция да накараш четири дискотеки да спрат музиката си в 23 часа и да изгонят туристите си, вместо да се оправиш с шумотерора на бурните празненства в ромските квартали, когато Джалма се врича на Гошо. А после той на нея…. и така три дни. 

Впрочем този въпрос задават не само от бизнеса, а и партньори на вицепремиера. 
Но докато  по върховете отделни лидери си разменят отделни реплики, в бранша хората се питат кому е нужно това и то на прага на летния сезон, когато Черноморието се превръща в място за прехрана на стотици хиляди българи и техните семейства. Няма достатъчно камериерки, няма пикола, кът са дори спасителите. Кът ще са, защото доста хора вече избраха вместо на Слънчака като сервитьори, да отидат да берат ягоди в полята на Нейно Величество или портокали в земите на иберийския й роднина. Тъжно, но и това е част от демографията., г-н Симеонов. 
И днес обаче голяма част от българите, които правилно гневят вицепремиера, защото цяла зима безпаметно търкат талончета, вече са посъбрали средства  и се готвят да отидат за макар и за кратка почивка в страната си. Българите сами гласуват за туризма на страната си- миналата година те са направили милиони нощувки тук. Други българи, които откровено предпочитат чужбина за лятната си отпуска, също отскачат до родното Черноморие. 
Ще инвестираме още пари, ще направим шумоизолация на заведенията, казват предприемачи. Прав е вицепремиерът- те имат средства и ще го направят. 

Огорчението им обаче идва от факта, че поредните люти санкции, които ги грозят, се изсипват върху главите им „5 минути“ преди старта на сезона. И вместо да отделят за по-високи заплати на хората си, ще плащат за прегради. 
Искаха дебат, искаха обсъждане с местните власти. Не, отговориха им, че законът е закон и трябва да се спазва.  И това вероятно ще преглътнат българските предприемачи, какво ли не са преглъщали през годините.  Днес те няма да излязат на протест, защото в ръцете им гледат семействата на служителите, които трябва да хранят. 
Но остава лош вкус в устата. Остава и изказан, или у повечето бизнесмени, неизказан въпросът: „Защо беше нужно това?“. Риторичен.