В края на 20-те години на миналия век Съветският съюз започва индустриализация, която трябва бързо да превърне една предимно аграрна страна в индустриална сила, особено след като новосъздадената съветска държава е под санкции и доставките на оборудване от чужбина са ограничени, пише "Труд".

За изграждането на голям брой фабрики, заводи и инфраструктура, са необходими стотици хиляди работници и то на най-ниската цена.

Тогава е намерено гениално решение - да се използва безплатният труд на затворниците в поправителните трудови лагери "в полза на съветското общество". Ще ви представим 5 ударни строителни обекта на комунизма, където масово е използван трудът на съветските затворници.

Канал Москва (1932-1937)

Около 190 000 затворници са включени в изграждането на 128-километров канал, който свързва река Волга с Москва и осигурява на столицата вода от чешмата, както и разширяване възможностите за корабоплаване.

За тяхното поддържане в Дмитров, близо до Москва, в Борисоглебския манастир, е организиран щабът на Дмитраг, а по целия маршрут са разположени лагери със затворници. На канала, който за разлика от много други не е самотечен, а водата се изпомпва с помпи, са изградени 8 шлюза.

Каналоармейците, включително и жени, участват в тежки дейности - извозване на пръст и смесване на бетон, работят по 10 часа на ден. Строежът продължава 5 години, каналът е пълен с вода през април 1937 г. По време на строителството са загубени най-малко 22 хиляди затворници. 

Байкало-Амурската магистрала

От 1935 г. затворници от няколко лагера се подготвят за полагане на железопътна линия в участъка Тайшет-Советска Гаван, секат дърва, правят насипи и полагат релси. В строителството участват над 150 хиляди затворници.

По време на Втората световна война строежът е прекъснат, но въпреки това до 1945 г. е открит участъкът Комсомолск на Амур-Советская Гаван, а през 1951 г. - Тайшет-Братск-Уст-Кут, в останалите участъци е направен само насип.

След идването на Хрушчов лагерите са разпуснати и строителството на останалия участък от магистралата е замразено за 20 години, докато през 70-те години млади строителни екипи, предимно комсомолски бригади, не са докарани на ударната строителна площадка. Напълно магистралата е пусната в експлоатация едва през 1989 г.

Норилски минно-металургичен комбинат (1935-1956)

Строителството на Норилския металургичен комбинат.

След поредица от геоложки експедиции, които откриват богати находища на полиметали, през 1935 г., в условия на тундра и вечна замръзналост в екстремни студове и дълбоки преспи, през зимата започва изграждането на завод, специално за който е организиран Норилаг за 50 000 затворници.

Първите цехове на завода са пуснати в експлоатация през 1939 г., а през 1942 г. е получена първата партида никел. Наблизо затворниците построяват и жилищно селище, което по-късно се превръща в град Норилск. Дейността на трудовия лагер е напълно ликвидирана едва през 1956 г.

Химкобинат Маяк (1945-11948)

Като част от развитието на съветската ядрена програма в района на Челябинск през 1945 г. започва изграждането на секретния Комбинат 817 с първия промишлен ядрен реактор в СССР за производство на военен плутоний. През 1948 г. реакторът е пуснат, което впоследствие води до сериозно радиоактивно замърсяване на околността.

Трудът на затворници, предимно репресирани немци от Поволжието, е използван както при изграждането на завода, така и при отстраняването на първите аварии, довели до прекомерно облъчване на затворниците. Трудовата армия живее в землянки и казарми.

Трансполярна магистрала (1947-1953)

Железопътната линия в Далечния север в условията на вечна замръзналост от Чум до Игарка с дължина 1459 км (строителни проекти 501-503), която никога не е завършена, е строена от железопътното строителство на ГУЛАГ от 1947 до 1953 г.

Пътят получава името си, защото минава близо до Арктическия кръг. В строителството му участват около 80 хиляди затворници. След смъртта на Сталин е обявена амнистия и строителната площадка е изоставена.

Част от участъка Чум-Лабитнанги и Стари Надим-Нови Уренгой впоследствие е пуснат в експлоатация и сега работи, няколко други са изоставени и не се използват. Понастоящем, във връзка с активното разработване на нефтени и газови находища, се планира завършване и възстановяване на участъка Лабитнанги-Стари Надим.