Системата ГУЛАГ е основана от болшевиките в СССР през далечната 1919 г., когато в страната се появяват първите лагери за принудителен труд. В тях всички осъдени за срок повече от 3 години са длъжни да работят. Властите са загрижени и за търговската страна на въпроса - ГУЛАГ дори има собствена търговска марка, припомнят от Труд.

Някои изследователи днес твърдят, че затворниците едва изработват хляба си. Това не е истина. През 1950 г. 12 милиона рубли са отделени за поддръжката им в СССР, докато затворниците построяват съоръжения за 900 милиона рубли за година и произвеждат продукти за 17 млн. рубли. Трудът на затворниците е печеливш.

Мащабните строителни проекти се превръщат в локомотив на съветската икономика, където осъдените, използвайки колички, кирки и лопати, издигат фабрики и електроцентрали, строят пътища и прокарват канали.

През 1935 г. 150 000 затворници построяват железопътни линии в Източен Сибир и Далечния Изток, 196 000 работят по канала Москва-Волга, 71 000 участват в изграждането на Беломорско-Балтийския завод.

Благодарение на труда на затворниците, преди войната в СССР се наблюдава рязък пробив в цветната металургия, нараства производството на никел, калай, мед, алуминий и магнезий. Затворниците издигат нови самолетни заводи, летища и петролни складове.

Добиват петрол и въглища, изсичат гори и произвеждат огромни количества дървен материал. ГУЛАГ произвежда продукти за промишлеността и потребителските стоки - канализационни шахти, клапи за печки, кранове, казани, везни, ключалки, противогази, дрехи, обувки и дори мебели.

Десетки нови находища

Специално трябва да се спомене златото. Повратният момент в добиването му настъпва в СССР през 1934 г., до голяма степен благодарение на предприятието ГУЛАГ – „Далстрой“, което буквално от нулата започва да добива благородни метали в Колима. През 1935-1936 г. са добити 53 тона злато, през 1937 г. затворниците дават 51,5 тона. През 1940 г. 176 хил. затворници от "Далстрой" дават на държавата 80 тона благороден метал, а през 1941 г. - 75 тона.

Златото се добива в адски условия. По време на войната притокът на свежи сили "от континента" към Колима спира и хиляди пленници са изпратени на фронта. Поради липса на работна ръка е въведен 12-часов работен ден с едночасова обедна почивка. Снабдяването с оборудване е преустановено, доставката на храна и битови стоки намалява.

В условията на дефицит и суров климат работниците в „Далстрой“ не само "изпълняват плана" за производството на злато, но и успяват да създадат собствено металургично производство, правят стъкло, оборудване и резервни части, откриват цехове за шиене на дрехи, обувки, създават собствена хранителна индустрия, построяват електроцентрала ...

Само през 1941 г. са открити повече от 30 нови златни находища. 

По време на войната пленниците на "Далстрой" дават на страната 55,5% от цялото добито злато, а до 1945 г. обемът му достига 2/3 от общия обем. Освен злато от 1941 до 1945 г. „Далстрой“ добива 19 хиляди тона калай, 380 тона волфрам, който е оценен като компонент за производството на брони, и 150 тона уранова руда.

Всичко това коства здравето и живота на много затворници. 1942 година е особено трудна. Поради лошото хранене и непоносимите условия на труд в някои месеци смъртността достига 30 хиляди души. В крайна сметка със заповед е решено да се установи ред с "храненето" на затворниците, тъй като страната има нужда от работещи ръце.

"Зениците им се разшириха от алчност"

Либералните историци днес смятат доставката на военна техника, оборудване и други стоки от Съединените щати като „безвъзмездна помощ“. Но това не е вярно. За всяко американско копче СССР плаща на САЩ със злато, волфрам и руски самур.

Министърът на търговията на САЩ Джеси Джоунс признава, че „с доставките от СССР ние не само върнахме парите си, но и спечелихме, което далеч не е частен случай в търговските отношения, регулирани от нашите държавни агенции“.

Преди да дадат на СССР заем, американците идват в страната, за да се уверят, че потенциалният длъжник ще може да върне парите. За първи път това се случва през 1941 г., когато Червената армия буквално кърви до смърт в най-тежките битки с нацистите. Държавният секретар на САЩ Дийн Ачесън пристига в Колима в златодобивните предприятия на „Далстрой“.

Виждайки купчините самородно злато и златен пясък, Ачесън произнася вдъхновена реч: „СССР ще изплати напълно всички дългове.“ След това на СССР е отпуснат заем от милиард долара, който Съветският съюз... плаща за доставка на оръжие. Парите свършват до октомври 1941 г.

За втори път вицепрезидентът на САЩ Хенри Уолъс посещава „Далстрой“ през 1944 г. Главният инженер на „Лензолот“ Владимир Лешков, който го придружава, по-късно пише, че американецът и свитата му при вида на златото, добито от затворниците от ГУЛАГ, „разшириха зениците си от алчност“.

Трябва да се отбележи, че по време на посещенията на американските гости затворниците са отстранени, но е малко вероятно американските бизнесмени да не знаят как и от кого се добива златото. Но алчността надделява. Всъщност Сталин купува лоялността на Съединените щати през Втората световна война със златото на ГУЛАГ.

От мините, благородния метал отива в рафинерия в Москва, а след това, вече в кюлчета, през Владивосток, е доставено в Съединените щати с подводници. Плащанията са прекратени едва през 1949 г., когато СССР изпробва първата си ядрена бомба. Общо СССР доставя на американците 1500 тона най-чисто съветско злато.

Освен него, САЩ получават още 300 хиляди тона хромова руда, 32 хиляди тона манганова руда, както и платина, дървен материал, кожи и хайвер. Дълговете са изплатени от страната едва през 2006 г.