Доц. Ангел Кунчев в интервю пред "Монитор" за агресивността на COVID-19, високата смъртност, падането на средната възраст на положителните и опасностите, които ни дебнат през предстоящия есенно-зимен сезон

- Доц. Кунчев, променя ли се COVID-19 и на фона на другите страни висока ли е наистина смъртността, която отчитаме напоследък?
- Дали вирусът се променя или не, е въпрос на сериозни изследвания. Затова е трудно да дадем еднозначен отговор на този въпрос. По принцип COVID-19 не е от най-променливите вируси, дори е сравнително стабилен. Ако го сравняваме със сезонния грип, дотук не показва кой знае какви промени.

Дали ще остане така, никой не може да прогнозира. Засега е стабилен, което е добре от гледна точка изработването на ваксина. Ако тя е ефективна, няма да ни изненада толкова бързо някой нов щам. Колкото до смъртността, тя наистина е притеснителна.

До известна степен се дължи на това, че засегна по-високи възрасти и рискови групи, при които по принцип протича по-тежко. Затова казахме и че хора над 65-70 години, с хронични заболявания, са най-рискови. Това се доказва непрекъснато.

Разбира се, може да има и други причини - дали хората не си обръщат достатъчно внимание и търсят късно медицинска помощ, дали се стига до усложнения или има забавяне на приемането, всички тези варианти са възможни. Но засега никой не може да каже с точност на какво се дължи.

- А по-агресивен ли стана вирусът или точно обратното?
- Не е обратното. Трудно е да се направят научни изводи, но като че ли опитът ми сочи, че вирусът се предава сравнително по-лесно и че определено падна средната възраст на положителните, тук не говоря за болните. А мога да кажа, че при хората до 18 години не е медицински проблем. Затова и гледам донякъде по-оптимистично на това, че училищата отварят.

Знам, че родителите се притесняват много, имат известно основание. Всяко събиране на едно място крие известни рискове, но пък никой не може да каже до кога ще продължи тази ситуация. Може да е година-две, затова трябва да свикнем да живеем с вируса. Наскоро участвах в една 3-часова телеконференция.

Беше ми интересно как виждат нещата в Дания, Израел, Италия. Мога да ви кажа, че нещата при тях са както при нас. Всички започват присъствено обучение в училище, като създават някакъв тип прегради. Идеята е да се направят т.нар. пашкули или балони от по 18-20 деца в клас.

Те контактуват помежду си, защото няма как да предотвратим това, въпросът е да няма контакт с други ученици. Това се постига с различни мерки - отпадане на практиката с преместване в други кабинети, а децата да са само в тяхна класна стая, да не са по едно време в междучасия, сутрин да има филтър, който е много важен.

Рисково е да се водят деца дори с лека клиника. Молбата ми е родителите да не го правят. Знам, че са затруднени, но пък това създава рискове за останалите. Разбира се, да се използват предпазни средства и да заложим на дезинфекцията. Въпреки че не съм голям оптимист при малките класове дали учениците ще носят където и когато трябва маски.

При нас в класните стаи няма да се поставят такива, но има някои страни, в които децата ще са с предпазни средства и по време на час. За мен обаче това е малко пресилено. Но идеята, че училищата ще са особено място на зараза, не отговаря на истината. Логично е каквото се случва в обществото да се случва и там.

Естествено е, че ще има случаи и в училищата и това не бива да изненадва никого. Но нито ще са повече, нито процентът на заболеваемостта ще е по-различна. Дори и да не са присъствено в класните стаи, децата не стоят затворени вкъщи и ще имат контакти и другаде.

- Ще се използват ли UV лампите, които толкова притесниха някои майки? Безопасни ли са?
- Честно казано, аз ги препоръчвам. Има едно залитане към дезинфекцията на повърхности, в което няма нищо лошо. Ако не COVID, това ще предотврати много други инфекции. Статистиката дори показа, че инфекциозните ни болести са наполовина по-малко в сравнение с миналата година точно заради тези мерки. Това не бива да отпада.

Но на 90%, особено в рисковите възрасти, вирусът се предава, когато говориш с някого и той е във въздуха. Ако попадне на повърхности, животът му е сравнително кратък. Така че трябва да имаме предвид всичко - и носене на маски, хигиена, отстояния и др. Само че дезинфекцията на въздуха е изключително важна, още повече че понатрупахме опит.

Има страх от тези лампи, вярно е, че в миналото се използваха такива, които бяха мощни, открити. Миришеше ни озон навсякъде. Но съвременните лампи излъчват само в сектора на ултравиолетовите лъчи и са скрити в тръба, през която с вентилатор се прекарва въздух. Така че по никакъв начин не влияят на никого. Те са по-скъпи обаче и не мисля, че ще могат да бъдат монтирани такива.

- Очаквате ли драстичен скок при броя на болните през есенно-зимния сезон?
- Не искам да правя прогнози. Тук искам да изтъкна, че броят на положителните случаи сега не е толкова голям. Ние продължаваме малко да се взираме само в собствената си статистика и да не сравняваме, а това е вредно. В момента България и Сърбия имат най-ниска заболеваемост на Балканите. Ние имаме 26 на 100 000 души, а Сърбия - 24.

Това е доста добър показател. Черна гора е със 168, Румъния е много повече от нас. Но тенденцията е, че ситуацията, която се забелязваше на Балканите, в момента се прехвърли в Европа и там са високите стойности. Повиши се заболеваемостта в Германия, Франция, Италия, Испания. Всичко се развива много динамично. По-притеснителното е броят на смъртните случаи.

Стационира се броят на хоспитализираните, общо взето се задържа и на тези, които имат нужда от интензивно лечение. Те са в рамките на 70. Това се държи под контрол, но като цяло смъртността е висока и продължават да бъдат засегнати много медицински работници, което много ме притеснява.

Затова ние организирахме обучение на специалисти в отделни градове на страната за предпазване, използване на предпазни средства. Вероятно ще го разширим. Не че колегите не са наясно, но едно е да знаеш, друго е да го правиш ежедневно.

- Изненада ли ви, че преди няколко дни СЗО даде за пример за справяне с пандемията Швеция?
- Да, прочетох го с изненада. Честно казано, не виждам причина за това. Спадът във вътрешния продукт на Швеция е сравним с нашия и да се изтъкне, че те са спасили икономиката си, а пък че ние сме провалили нашата, не е вярно. Да не говорим, че при нас смъртните случаи са 600, а при тях 6000. Ако цената е била да жертваме 6000 души, може би щяхме да сме като тях.

Все още не съм убеден, че Швеция е най-добрият пример. Разбира се, ще има различни мнения, но мисля, че изпълнихме целта да държим епидемията под известен контрол досега. Причината е да не смажем здравната система, за да можем да лекуваме хората.

- Ако има драстичен скок на болните през есента, възможно ли е връщането на по-рестриктивни мерки?
- Не, засега мога да го кажа твърдо. Разбира се, в отделни браншове може да има някои затворени заведения, производства, малки населени места, но на цели райони, областни градове в никакъв случай. Видя се, че това вреди много на икономиката, а и не мисля, че дава голям ефект от чисто епидемиологична гледна точка.

Просто хората наистина ще трябва да се научат да живеят с това, видя се, че вирусът няма да изчезне за няколко месеца. Въпросът е да стигнем до времето, в което ще се появи ваксина. Всъщност такава вече има, имам предвид на много напреднал етап, и сме част от преговорите. От нас искат вече дори да посочим бройките, които ще получим от „Астра Зенека“.

Особено важно е обаче дали ваксината ще е ефективна, но засега никой не може да каже. Хвърлиха се много средства и усилия, би следвало да има добър ефект. Но трябва да видим всичко на практика и докато няма разрешение на Европейската агенция по лекарства, не можем да твърдим кое е добро.

Европейската комисия е решила на база на населението да се разпределят квотите, за да няма привилегировани. Другият въпрос е колко от хората ще са склонни да се имунизират. Тук не съм голям оптимист, защото имаме пример с имунизацията против грип.

При нея сме на дъното в Европа като проценти. А и като гледам реакциите по форуми, все още има хора, които дори не вярват, че има вирус. Това е много притеснително и пречи на работата ни.

- Намаляха ли наистина типично летните вируси и други заболявания заради предпазните мерки?
- Абсолютно, оказа се, че дезинфекцията, миенето на ръцете и избягването на контакти влияе върху всички заразни болести - като се започне от морбили и варицела, до летни вируси.

Спадът при някои е 50%, а при някои 75%. От 2-3 месеца нямаме случаи на морбили, това се дължи по-скоро на раздалечаването на контактите.