„Живеем нормално, просто носим маски“ - така Йордана Стоянова описва ситуацията в Южна Корея днес. Азиатската държава регистрира първия случай на коронавирус още на 20 януари, а на 1 март броят на новозаразените надхвърли 1000. Оттогава обаче разпространението на вируса е под контрол, а при избухването на нови огнища се реагира мигновено, предаде "Дойче веле".

Йордана живее в Сеул от две години. Предстои ѝ да завърши „Международни отношения“. Все още не е решила къде ще продължи живота си след това. „Ако си намеря работа тук, ще остана. Сеул е все пак град с 10-милионно население, който предлага много възможности."

Със своите 50 милиона жители Южна Корея е една от най-гъсто населените страни в света. Въпреки това в последните седмици новите случаи на Ковид-19 не надминават 200 на ден. Как го постигат?


„Още в началото бяха въведени много строги мерки“, обяснява Йордана. „Освен това хората предоставят информация на властите. А институциите следят всички граждани - кой къде и кога е ходил. Проследяването на веригите на заразяване помогна изключително много за изолирането на болните“, допълва тя.

Тук веднага се набива на очи сравнението с Европа, където мнозина не биха се съгласили да предоставят на властите информация за местонахождението си. Йордана отчита тези културни особености, а за прословутия азиатски колективизъм казва: „Не е трудно човек да се напасне, ако прояви разбиране към една по-различна култура".

И други специфики помагат за бързото овладяване на коронавируса. Една от тях е дигитализацията.

„Тук се ползва мобилно приложение. Повечето заведения сканират баркода от него и щом бъде установен случай на заразен, властите могат веднага да се свържат с теб", обяснява Йордана. Питаме я и за маските, тази толкова спорна тема в България. „Тук всеки е с маска нонстоп. Абсолютно навсякъде и от самото начало. Свиква се с това. А и няма да носим тези маски вечно. Рано или късно пандемията ще отмине."

Пандемията подложи на изпитание един от основните принципи на европейската идея - свободното движение. Държавите на Стария континент и до днес не са единодушни кога и дали изобщо да се затварят граници. В Южна Корея подхождат много по-стриктно: „Всеки, който влиза в страната, задължително остава в 14-дневна карантина“, разказва Йордана.

„Щом кацнеш, директно те отвеждат със специален транспорт или в обособена за карантина сграда, или в апартамента ти. След това трябва да се тестваш и всеки ден да си въвеждаш температурата и симптомите в специално приложение", обяснява българската студентка. Проверката е лесна: чрез GPS на мобилния телефон се следи дали нарушаваш карантината.

Накрая сменяме темата и питаме Йордана за живота в Южна Корея отвъд коронавируса. Какво ѝ липсва? „Започват да ми липсват истинските взаимоотношения между хората в Европа. Тук хората са много дружелюбни, но не са напълно откровени. В даден момент решаваш, че някой проявява интерес към теб, но всъщност изобщо не е така. Трудно е да разбереш какво наистина мислят". Корейците са известни и със своята консервативност, обяснява Йордана: „Тук семейството е от изключително значение. В Европа сме по-големи индивидуалисти. И тази свобода понякога ми липсва".

А какво би ѝ липсвало от Южна Корея, ако реши да се върне обратно в Европа? „Никога не съм се чувствала в по-голяма безопасност, макар да съм живяла и в Австрия, която също е безопасна държава. Уредеността, чистотата, достъпът до всякакви възможности за развитие, начинът на организация на държавата - тези неща със сигурност ще ми липсват."