Заварваме Жени Калканджиева в офиса й. Тя е в елегантно всекидневно облекло, кабинетът й е семпло обзаведен, почти аскетичен. На овалната маса е разпечатан и подчертан с хайлайтер документът, заради който обществото у нас почти се е хванало за гушите. Става дума за скандалната Истанбулска конвенция и за визията на президента на агенция “Визаж” за борбата с насилието срещу жените, третия пол и еманципацията. Ето как Калканджиева коментира документа, в интервю от "Труд".

– Г-жо Калканджиева, виждам, че сте се запознали с конвенцията. Как си обяснявате това, че депутати и представители на църковния клир се изказват по телевизията по темата, без да са изчели въпросния документ?
– Не знам. Аз лично го изчетох. Опитах се да намеря нещо застрашително, нещо притеснително. Но не намерих такова. Конвенцията е написана много ясно. Това, което може би притеснява хората е въпросното определение "джендър". Но за мен целият този шум се гради на чисто политическа основа. Ние като българи се стремим да се изложил колкото се може повече пред чужденците – в случая пред Съвета на ЕС. Според мен в такива ситуации трябва да се правят някои компромиси, да се преглъщат някои неща в името на това да покажем, че нашите политици са стабилни и разумно мислещи хора, че сме едно напредничаво общество. За мен това е абсолютно нормален документ, който отдавна е трябвало да се приеме. Да не забравяме, че не е нещо, което се отнася само до нас, а до правата на жените по света. Рано или късно ще трябва да го приемем. Колкото по-рано, толкова по-добре, защото по този начин изглеждаме ужасно назадничави в очите на европейците.

– Обществото ни се поляризира около този документ. Едната половина протестира, че с него един вид посягаме на християнското семейство. Вие май не мислите така?
– Струва ми се, че се прави от мухата слон и се опитваме да си играем някакви политически игри. С един мой приятел се смяхме вчера, защото негова приятелка постнала във фейсбук нещо в смисъл „църквата да се погрижи за хората, които нямат къде да спят, а не да мисли за това кой с кого спи”. Църквата в момента почти не я виждам в какво е активна, освен в това да си търси земите и имуществата и да се намесва в едни толкова сериозни за обществото неща.

– Не смятате ли, че църквата има основание за намеса?
– Аз си мисля, че позицията им се налага отвън. И не искам да звуча грубо, аз съм Божи човек, вярвам в Господ, но като се има предвид, че в църковните среди също има гейове, странно е, че точно те така силно се изказват против това. Вижте, не можем да не признаем нещо, което реално съществува. Няма как да кажем няма гейове и лесбийки, че не съществуват. Аз смятам, че те също трябва да бъдат защитени. При тях също има насилие, при тях също има дискриминация.

– Трябва ли да им се дадат права да създават семейства и да отглеждат деца, както в е законодателството в някои държави?
– За това малко ме е страх. Говоря от гледна точка на това, че не всички са достатъчно разумни, за да възпитават и отглеждат деца. Но в крайна сметка, като гледаме нормалните бракове – има толкова неразумни хора, които не могат да възпитават и да отглеждат правилно децата си. Да, всъщност смятам, че трябва да им се даде такава възможност.

– Според вас защо е нужно да ратифицираме отделен документ, защитаващ правата на жените. Нашето законодателство не е ли достатъчно?
– Насилието над жените е проблем, за който в България се мълчи. Аз самата съм имала приятелки, които са били жертви на насилие, малтретирани – дори не физически, а по-скоро психически.

- Какво разбирате под психическо малтретиране?
– Дори някой ежедневно да ти казва, че ще те пребие, ще те убие или ще те залее с киселина, това е достатъчен тормоз. Да живееш в страх е най-големият кошмар. Да не говорим, че това често се случва в семейства с деца и децата също са потърпевши. А може би най-ужасното престъпление спрямо жените е изнасилването. Извадих една статистика. В Чехия има официално 1-2 изнасилвания на ден, но това са едва 8 процента от истинските случаи. В Дания годишно се случват над 2000 изнасилвания, от които само 500 докладват в полицията, което какво значи? Че ги е страх да съобщят в полицията, защото техните права не са защитени. Във Франция: 198 хиляди жени на възраст 18-59 г. са жертва на изнасилване, в Холандия изнасилени са 15% от жените на възраст между 15-24 г. Няма закон, който достатъчно да ги защити. Предполагам, че в България е много трудно да се направи такава статистика, тъй като жените много рядко съобщават за изнасилвания. Побоят може би не се смята за нещо толкова срамно, колкото изнасилването. Физическият контакт като шамар, ритник, като че ли не е и толкова страшен. Аз съм претърпявала такова нещо и смея да кажа, че не ми е нанесло кой знае какви големищети. Може би защото беше случайно, защото беше през нощта или от непознати хора… А изнасилването е много по-дълбок психически проблем за жената. Това означава, че някой е опетнил душата ти, твоето вътрешно аз.

– Познавате ли жертви на изнасилване?
– В агенция „Визаж” имаме случай, не е свързан с изнасилване, а с фалшив профил на сайта на нашата агенция. Една дама, която се представя за моя асистентка, агитира момичетата по фейсбук и по скайп да участват на „модно ревю на „Виктория с сикрет”, което се плаща по 15 хиляди долара на ден”. За снимките тези млади момичета ги убеждават да останат само по токчета, а после започват да ги изнудват с тези фотографии и да ги принуждават да правят още по- брутални и по-неприятни снимки, клипчета и т.н. Пусках жалби до прокуратурата, до БОП, до полицията, до къде ли не и накрая направихме едно предаване, в което от общо двайсет и няколко случая, които са успели да ни намерят и сигнализират, само една-единствена жена се съгласи да се изправи пред камерата – разбира се с преправен глас и замазано лице. Тя е самотна майка є животът й така се е стекъл, че спешно са є трябвали средства. Помислила си е, че ако се снима гола, ще си уреди финансовия проблем, но вместо това става обект на едно непрестанно изнудване. Тя живее в постоянен страх от тези хора, които я изнудват да прави нови снимки, като заплашват, че ще ги покажат пред родителите й. Тя видяла свои снимки в порносайт и казва: „Навсякъде по улицата, ако погледът ми се засече с този на някой мъж, аз смятам, че този човек ме е виждал в порносайта.” Притеснява се и защото има нова връзка и не иска тя да се провали.

– Какво бихте посъветвали други момичета, които са попаднали в такава ситуация? Как да постъпят?
– На първо място, за да не изпадат в такава ситуация, когато видят, че някой иска да ги снима голи, първото и най- важно нещо е да споделят с колкото се може повече хора. Никой няма да ги посъветва по-добре от майката и бащата. Но ако се притесняват да говорят с родителите си, да кажат на две-три приятелки, на по-възрастна жена – може да е на леля си, на баба си, зависи.

– Моделите по-застрашени ли са от другите момичета от тормоз и изнасилване?
– Не, защото както знаете в шоубизнеса са хора от по-културните среди, които се развиват, говорят езици, пътуват навън. Аз мисля, че най-застрашени са момичетата в малките населени места. Знаете, че там все още това някой да те е изнасилил е нещо срамно, за което обикновено ти си порочната, при теб е проблемът.

– По ваши наблюдения как реагират жените, които са подложени на насилие?
– Те започват да свикват с тази идея и това започва да им става начин на живот. Но им става начин на живот, защото не виждат друга перспектива или път за спасение. Първата им мисъл е за детето. Самотна майка с дете – как ще го гледа, каква работа може да започне. Отделно, вие знаете колко ограничителни заповеди са нарушени. Дори имаше и убийства – мъж убива жена, спрямо която има ограничителна заповед. Това означава, че нито полицията, нито прокуратурата си вършат добре работата и когато има такова недоверие в тях, е нормално жените да предпочитат да мълчат и да търпят, отколкото да тръгнат по този тежък път с неизвестен край.

– Дали тази конвенция би могла реално да разреши проблема с насилието срещу жените, или ще е поредният кух документ?
– Приемането на тази конвенция значи, че ние сме съгласни с напредъка в Европа и в световен мащаб. А оттам нататък как ще заработи това тук, всичко зависи от нашите институции, от нашите управляващи. За мен е важно в момента документът да се ратифицира, по простата причина, че това ни прави част от света. А дали ще заработи? Със сигурност няма да заработи скоро. Дават се милиони за улиците, за „Витошка”, а след една седмица виждаме, че плочките са паднали и дупките са се показали отново. Но не искам да бъда песимист. В крайна сметка няма да има развитие, ако мислим песимистично. И поне ще бъде някаква крачка. Естествено, нашите крачки винаги са много трудни, такива едни залитащи, падащи, но все пак трябва да вървим напред. Очевидно е, че няма да тръгнем с балетната стъпка, защото в България така сме устроени.

– Какво в този документ спечели вашето доверие?
– Много точно и обосновано е написан, дадени са абсолютно всички механизми как тази борба срещу насилието над жените да заработи. Например да им се окаже помощза подаване на жалба. Има неграмотно население по малките населени места. И една женичка, ако не може да пусне жалба, няма адвокат, който да й бъде полезен, или е безработна и няма пари, естествено, че трябва да има една такава телефонна линия, на която да потърси помощ. Разбира се, че трябва да имам места, където да бъдат подслонени жените, които бягат от насилника си, заедно с техните деца. Имах такъв случай: някакъв мъж пребиваше една жена на улицата. И се обаждам в полицията, а те ми казват: „Няма смисъл да ходим там, вече сме ходили и тя пак ще си оттегли жалбата.” Да, това е така, тя ще си я оттегли, но защото я е страх! Защото не може да се отърве от този човек. Мисля, че такава сигурност трябва да се предостави на жените, за да могат да бъдат смели. В момента, в който си съпруга и нямаш развод и живееш с насилника, полицията нищо не може да направи. Те казват: „Ами вие сте семейство.”

– Твърдението, че с конвенцията де юре приемаме третия пол безпокои ли ви?
– Дори не ме интересува дали става въпрос за третия пол. Ако има трети пол, аз не бих искала и той да бъде тормозен, не искам да бъде в неравностойно положение, нито да бъде унижаван. Това са неща, които един съвременен млад човек няма как да не може да приеме. Яд ме е, защото в момента виждам много политически игри и много излагация пред европейските представители. Никога не съм имала предразсъдъци, от много малка съм по света, виждала съм доста интересни и странни неща. Може би трябва да излезем от черупката на България. Българите да започнат малко да пътуват, да видят отношението, свободите на хората по света. В крайна сметка, това е – всички искахме свобода, значи трябва да имаме свобода. Ако ще имаме свобода, то трябва да е пълна. Ние еволюираме, развиваме се. Аз съм за еманципацията, за бъдещето, за напредничавото мислене. Съжалявам много, но ето, виждате, сега клонираха и маймунки! Няма как да задържим времето. Това е.

– Значи приемате безрезервно различните?
– Аз съм против някакви страхотни огромни демонстрации. В моя дом расте момче, на 8 г. Разбира се, че бих искала един ден да си намери едно прекрасно момиче, да имат семейство и да си родят деца. Но ако моето дете не е щастливо и намира щастието в друг пол, първо, аз със сигурност не мога да го спра. Няма кой да го спре. Просто не трябва да заклеймяваме. Трябва да разсъждаваме малко по-спокойно. Индивидът, за да поиска да промени пола си или да тръгне към другия пол, причината е, че или е преживял някакво голямо разочарование, или че при него е заложено генетично, още от самото раждане.

– Какво ви е отношението към еманципацията?
– Аз съм за еманципацията, но тази еманципация трябва да тръгне от шефовете, да започне от горе надолу. Нямам политически пристрастия, но ми прави добро впечатление, че Бойко Борисов слага жени на ръководни постове. Преди него нямаше толкова жени на ръководни постове.

– Говорите добре, имате убеждения, мислила ли сте да влезете в политиката?
– Не, не искам да влизам в политиката. Е, може би някой ден, ако тя се оправи обаче, защото аз няма да се променя.

Евгения Калканджиева е най-успешно представилата се в световен конкурс “Мис България”. Тя се класира в десетката на “Мис Свят”. Президент е на модната агенция “Визаж Моделс Груп”. Омъжена е за Стефан Манов, с когото имат дете.

Източник: "Труд"