На последната си изложба преди две години в галерия “Райко Алексиев”, посветена на 85-ата й годишнина, Дора Бонева не можа да присъства. Подготви я и си отиде. Тя беше по-всеобхватна, хронологично представяща художничката във времето. 

Сега в интимната обстановка на галерия “Нюанс” виждаме една по-малко позната Дора, надзъртаме в нейния интимен самостоен свят. Такава ни я представят галеристите, които са подбрали някои от ранните й непоказвани работи още от студентските години, такава ни я представя и собствената й дъщеря, Марта Левчева, с която разговаряме в опит да се доближим до този свят през личните спомени.

- Това беше първата изложба в памет на Дора Бонева. Какво е определяло сегашния избор на картини? 

- Откриването на тази изложба съвпадна с рождената й дата. Сигурно съдбата се е намесила. Използвахме случая да изложим в галерия “Нюанс” и каталога монография с прекрасен текст на професор Иван Маразов, от който е взето и заглавието на изложбата: “Живописни откровения”.

Той е издаден със съдействието на княз Никита Лобанов-Ростовски и фондация “Св. св. Кирил и Методий”. А избора на картините направи Емил Чушев, като реставрира и вдъхна живот на няколко много ранни произведения.

Както се вижда, има рисунки вероятно от подготовката й за Художествената академия, акварели, маслени платна и картони. И те оформят един непоказван образ на Дора от младежките и академични години, ако могат да се класифицират така.

Колкото повече нейни рисунки разглеждам, толкова по-убедена съм, че Дора Бонева е роден рисувач и живописец!

- Значи изложбата е уникална, разкрива една млада Дора Бонева? Представяш ли си я такава, каквато е била тогава, в онези нейни младежки години, какво знаеш за студентските й години?

- Да. Тя завършва живопис при проф. Дечко Узунов заедно с Христо Явашев, Светлин Русев, Лиляна Русева, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Валентин Старчев и много други. Много силен випуск! Можем да видим например един ескиз към нейното първо участие в ОХИ.

Представям си как го е подредила на конферанс пред Дечко Узунов и как той я поощрява да нарисува платното “Берачки на ябълки”. Картината сега се намира в Художествена галерия “Христо Цокев” - Габрово.

Тук е и една от последните й “Рози”. Тази “Роза” затваря изложбата символично.

- А като каква я помниш?

- Портретът на родителите ни обикновено е пречупен през нашето детство и общ живот. Когато си отидат, пъзелът някак се доподрежда. Тя е била очарователно дете.

“... изобщо всичко хубаво може да се каже за нея”, пише за нея баща й.

На 4 и половина години рисува така хубаво, че я наричат гениално дете.

Аз я познавам като интровертна и ненатрапчива, никога не искаше да е център на вниманието и рядко говореше за себе си, просто рисуваше и беше аристократ в това отношение.

- Но си е запазила своя самостоен свят, не се е загубила в сянката на Любомир Левчев, а в нейните автопортрети си личи един силен характер?

- Разбира се, и то много сериозен характер. Просто беше над дреболиите, така и рисуваше. При нея всичко е портрет - къща, дърво, човек, дори пейзажите й са някакъв портрет. 

Проф. Маразов е разделил каталога именно така - портрети на къщи, портрети на дървета и т.н.

- Повлияла ли ти е по някакъв начин в рисуването?

- Мисля, че не. Не ме е съветвала - категорично е бягала от това и не обичаше да дава категорични оценки, да учи и наставлява, не.

По-скоро съм се учила от атмосферата и се чувствам изключително облагодетелствана в това отношение. Чисто живописно съм научила много неща от нея... Става с гледане.

- Усещала ли си нейните различни периоди, ако е имало такива?

- Да, тя има един американски период например. В Ню Лондон започна да прави картини, които ме изненадаха. Вероятно тя сама се е изненадвала. Светлината е друга, континентът е друг, а тя го е усетила много своеобразно.

Портрети обаче винаги е правила и те почти винаги са постигани с видима лекота.

Има много портретни и автопортретни рисунки. Има портрети от конгресите на СБХ върху всякакви подръчни хартийки. Всички са разпознаваеми и с много характер.

- Тя е рисувала много забележителни личности!

- Много бъдещи и настоящи, да. Портретите и на Григор Вачков, Апостол Карамитев, Висоцки, Вознесенски, Уилям Мередит, Данила Стоянова... забележителни портрети.

Няма как да ги изброя. Рисувала е всички от семейството. Позирахме редовно. 

- С какво най-вече усещаш нейното присъствие днес?

- Тя просто си присъства. Уханието на терпентин винаги е вълнуващо, а ако има и черна цигара - потърсете Дора! Само сега по-често я виждам като съвсем млада - в най-красивите й години, и забравям периодите, в които не се чувстваше добре.

Щрихи от биографията

Родена е на 11 април 1936 г. в Габрово. През 1959 г. завършва специалност живопис във ВИИИ “Николай Павлович” в класа на проф. Дечко Узунов. Твори в областта на пейзажа, композицията, натюрморта и портрета, рисувала е портрети на Дечко Узунов, Георги Димитров, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Атанас Кръстев, Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко. Стилът й днес е определян като “експресивен реализъм”, преди 1989 г. е рисувала и соцреализъм.

От 1961 г. Бонева участва във всички общи художествени изложби в България и в множество представяния на българското изобразително изкуство зад граница. Присъства и в сградата на ЮНЕСКО в Париж.

Омъжена е за писателя Любомир Левчев до смъртта му на 25 септември 2019 г. Техни деца са поетът Владимир Левчев и художничката Марта Левчева.

Нейни картини са притежание на СГХГ, Националния музей на българското изобразително изкуство, галериите в Габрово, Кърджали, Ловеч, Пазарджик и частни сбирки в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и др.

Паулиана НОВАКОВА