Родното производство намалява драматично. Преди 30 години е имало 11 000 000 овце майки, а в момента са под 800 000. Скоро може да спре да достига българско агнешко до нашата трапеза. Това заяви в ефира на Нова телевизия Цветомир Христов от Асоциацията на животновъдите.
"Последната година субсидиите не достигат до нас навреме и ние не сме конкурентно-способни на пазара. Масово у нас се внася румънско, защото там получават субсидии на килограм продадено количество и това ги стимулира да продават. Цената му е близо 2-2,50 лева на килограм", призна той.

"Румънското агнешко не може да се познае по външни белези. На трапезата обаче ароматът е различен. Българското е по-ароматно от него", призна експертът.

"Има как да разграничите замразеното от свежото и леко охладено месо. Замразеното е по-бледо и трупчетата са абсолютно еднакви. Не може да пише охладено новозеландско агнешко, като срокът му на годност е 7 дни, а пък то се транспортира 3 месеца от там", каза Христов.

"В момента живо тегло на кило агнето върви 5-6 лева, а в магазините 13-14 лева", завърши той.

Сега крайните цени на агнешкото са между 12 и 14 лв./кг и се очаква тази година около Великден отново цената да бъде 15 лв./кг,16 лв./кг или 17 лв./кг, което е в противоречие с нашите цени, на които продаваме живите агнета. Това каза пък Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите пред „Фокус“.

Синапов обясни, че овцевъдите произвеждат живи агнета и нямат възможност да коментират каква е крайната цена в магазинната мрежа. „По отношение на кланиците и магазините нямаме възможност да регулираме цената. На българския производител се оказва натиск да се изкупуват живите агнета, колкото се може по-евтино и потребителят е натоварван с цена, на която са сложени големи надценки“, коментира Синапов.

Той уточни, че в момента цената на живите агнета от фермите е 4,80 лв./кг - 5 лв./кг. „При тази цена живо тегло агнешко, продадено от фермите, месото в магазинната мрежа не би трябвало да бъде по скъпо от 12 лв“, коментира той и отбеляза, че потребителят се натоварва с по-скъпа цена, за която те като производители не носят никаква отговорност.