Журналистката Елиана Митова: Не вярвам някой в България да мрази Мирела Френи
Продължаваме темата за улица на името на голямата певица, която наша читателка постави за обсъждане
Потърсихме за коментар журналистката Елиана Митова, която работи за конкурентното ни издание “Минаха години”. Тя е популярна като ценителка и познавачка на оперното изкуство, авторка на книги за оперни артисти. Освен това Митова е член на инициативния комитет за именуване на улица “Мирела Френи”.
- Г-жо Митова, разбрах, че вие предлагате в столицата да има улица “Мирела Френи”. Кой ви подкрепи?
- Колегите Христо Николов и Светослав Пинтев. Подписа се и почти целият състав на Музикалния театър, начело с директора - Марияна Арсенова. Подкрепиха ме тенорът Любомир Дяковски - шеф на филхармонията в Плевен, и неговият екип, диригентът Валентин Бобевски и певците от неговите хорове. Георги Йорданов също си сложи подписа. Големият наш режисьор, проф. Светозар Донев, който е гостувал на Гяуров и Мирела в София, е на мнение, че у нас трябва да има улица “Мирела Френи”.
- Какво е изискването за именуване на улица в столицата?
- Лицето, на чието име кръщаваме улицата, да е покойник поне от година и да има заслуги към София.
- Изтъкнахте ли заслугите на Мирела Френи?
- Разбира се, в отделно писмо. Така ме посъветва г-жа Малина Едрева от Столичния общински съвет, която преди години ми помогна да поставим паметна плоча на големите артисти Елисавета и Асен Рускови в квартал Лозенец.
Документите се бяха загубили в общината, тя ги намери и ги придвижи само за седмица
Не съм се виждала лично с г-жа Едрева, но тя е човек, който помага на добрите каузи.
- Защо не помогне и сега?
- Не съм загубила надежда, че ще помогне. В столицата има улица “Модест Мусоргски”, а този велик руски композитор няма някакви особени заслуги към София, не ми е известно дори да е стъпвал у нас. Според мен е добре улиците в града ни да бъдат кръщавани на дейци на културата и изкуството.
- Възможно ли е наистина някой да смята Мирела Френи за комунистка и затова да пречи?
- Никак не ми се иска да е така, би било ужасно примитивно. Не бива да делим хората на леви и десни, на комунисти и демократи. В областта на културата това е повече от нелепо. Не зная какви са били политическите убеждения на Мирела и това не ме интересува.
В Италия се провежда конкурс на името на Николай Гяуров, лауреатите получават парични награди. У нас има улица “Борис Христов”, площад “Николай Гяуров”. Не разбирам защо да няма улица “Мирела Френи”! И искрено се надявам някой ден да има.
Готова съм да ида на лична среща с г-жа Йорданка Фандъкова, да й връча копие от документите
и да й разкажа това, което разказах пред вас. Не мога да повярвам, че някой в България е способен да мрази Мирела Френи.
- Вие лично срещали ли сте се с Мирела Френи?
- Да. Това се случи през 1981 г., когато в Софийската опера с тържествен концерт бе чествана 50-ата годишнина на Николай Гяуров. В концерта участваха тенорът Хосе Карерас, басът Евгений Нестеренко, Стефка Евстатиева, баритонът Пиеро Капучили. Маестро Руслан Райчев дирижираше оркестъра на операта. Мирела бе на върха на славата. Още звучи в ушите ми дуетът на Мими и Рудолф от първо действие на “Бохеми”, изпълнен от нея и младия Карерас, който бе с буйна черна коса.
- Запознахте ли се тогава с Мирела?
- На служебния вход на операта на бул. “Дондуков” тя раздаде десетки автографи. Гяуров бе нетърпелив, в един момент й каза: “Хайде бе, Мирела, стига си се бавила, цяло Политбюро чака!”. Предстоеше официална вечеря на артистите с Политбюро и с Гяуров. А тя му отговори на български: “Чакай, Николай!”. Аз също получих автограф от Мирела върху програмата от концерта, както и на нейна снимка. Тя се беше подготвила, носеше си снимки.
- Сигурно този концерт е излязъл доста скъп на България? През 1981-ва на големите оперни звезди им се плаща в долари, нали?
- Получили са символични хонорари. Знам го от Георги Йорданов, министърът на културата по времето на социализма. Той бе личен приятел на Николай Гяуров и Мирела Френи, както и на редица други световноизвестни музиканти.
Името на Гяуров е респектирало всички, затова са дошли да пеят в София почти безплатно
- Успяхте ли да гледате Мирела Френи в спектакъл?
- Да, в “Дон Карлос”. Тя пееше Елизабет, а Гяуров - крал Филип Втори. Беше истински празник за любителите на операта в София.
- През следващите години срещахте ли се с Мирела Френи?
- Присъствах на всичките й гостувания в София. У нас се говореше, че бракът й с Гяуров е много щастлив. Знам, че той се е отнасял прекрасно с дъщеря й, Микаела.
Когато Гяуров почина, всички очаквахме, че ще го погребат у нас - в София или във Велинград
Мирела го задържа при себе си - в Модена. Много по-късно, в разговор по телефона с нея, научих защо.
- Това е любопитно - говорили сте си по телефона с Мирела Френи?
- Няма нищо странно. Позвъних във Вокалната академия, където тя водеше часове. Самата Мирела вдигна телефона. Представих й се, зададох й няколко въпроса. Стана дума и за Гяуров. “Децата му пожелаха да бъде погребан в Италия. Изпълних волята на Владимир и Елена”, каза ми тя. Елена Гяурова е драматична актриса, а Владимир - диригент. Неведнъж Мирела е пяла под неговата палка.
- Поддържате ли връзка с дъщерята на Мирела Френи?
- Тя е много мила. Изпрати ми една чудесна книга, в която разказва за майка си, за баща си, Леоне Маджиера, за детството си. Мирела беше още жива. Попитах Микаела какво би я зарадвало. Тя каза, че майка й много обича българската подправка чубрица. Изпратих чубрица в едно колетче и някакъв сувенир за двете. Микаела ми благодари.
Когато майка й се разболяла нелечимо, тя го съобщи на най-близките си приятели. И на мен ми писа по мейла. Тогава се опитах да издействам Мирела Френи да стане доктор хонорис кауза на нашата Музикална академия. Не успях. Но постигнах друго - с мое посредничество Съюзът на българските музикални и танцови дейци й даде като награда най-високото си отличие - Кристалното огърлие. Изпратих го по пощата. Стигна преди смъртта на Мирела и това ме радва.
Валентина ИВАНОВА
Последвайте ни
0 Коментара: