Разговорът с д-р Милен Врабевски е под надслов „Родолюбието лекува“. Събеседникът ми е лекар, бизнесмен, музикант, продуцент, но също така общественик, родолюбец и спомоществувател. Той подпомага всякакви каузи не само в България, а и за българските общности на Балканите, Молдова и Украйна. Неотдавна екип от наши лекари прегледа за два дни 350 пациенти в Мала Преспа и Пустец в Албания.
- Д-р Врабевски, как подбрахте екипа от лекари – знаехте от какво имат нужда нашите сънародници там или изпратихте доктори от най-разпространените специалности?
- Винаги изпращаме специалисти съгласно молбата на местната власт, която ни информира от какво има необходимост населението. Ние откликваме. Писмото обикновено е до държавата България и лично до мен и аз заедно с българските институции правя всичко възможно да отговоря на техните очаквания като използвам случая да благодаря на Министерствата на външните работи и на отбраната, които са винаги зад мен. Да имаш Военно-въздушните сили на България като опорна позиция никак не е лошо. С транспортния самолет „Спартан“ закарваме желаните специалисти като те много организирано, с помощта на моя екип и фондация „Българска памет“, се включват и успяват да прегледат значителен брой пациенти за кратко време.
Как избираме специалистите? След първия опит да направим профилактични прегледи, които минаха неочаквано успешно, започнаха сами да ме търсят колеги и дори ме питаха дали не съм им обиден с нещо, та не ги включвам. За мен това е голяма радост, защото да се популяризира такава идея е като победа на националния отбор по волейбол – винаги има усещане за семейственост, за общност, за принадлежност. Хората искат да направят това, което дедите им не са съумели, пречупено през призмата на европейската интеграция. С други думи, да вкарат малко повече смисъл в понятия като приобщаване, европейска солидарност, трансгранично сътрудничество, взаимопомощ и то в трудни моменти. Немалко примери сме дали. След трагедията в дискотеката в Кочани спешната реакция на България показа, че не просто сме първи, ами сме и най-ефективни – всички деца бяха излекувани.
А аз с моите контакти в научно-изследователската сфера бих могъл да бъда от полза, защото колегите много добре знаят какво правя с фондацията ми „Българска памет“. Те са ми откровени съидейници и веднъж усетили близостта на тези хора, вече имат потребност да бъдат в контакт с тях и да упражняват своя лекарски дълг, макар и извън границите на България.
За нас не е важно тези хора как се самоопределят, ние знаем, че сме в Европа и пренасяме европейския стандарт на ново място.
Напомням, че ние се месим в живота на тези хора. И по причина, че това са наши братя и сестри, искаме да направим добро, защото имаме потребност и не искаме нищо в замяна. Ако някой се чувства македонец, пак е добре дошъл на тези прегледи, защото ние не правим сделки. Отиваме там с добри намерения. Ние просто базираме нашите активности на знанията, които имаме от историята. Широко известно е, че аз издавам учебници по история „Моята България“, които могат да се свалят от интернет напълно безплатно.
Българското етническо землище никак не е малко, колкото и враговете на България да не харесват този факт. Напомням, че в Югоизточната част на Косово, немалки части от Албания, части от Молдова, от Украйна, в цялата съвременна Македония има българска диаспора. Това са все територии от българското етническо землище, документирано прекрасно на места като Султанския ферман за сформиране на Българската екзархия заедно с плебисцита от 1870-1874 г., преговорите между Руската империя и Австро-Унгария в Райхщатското споразумение, преговорите между Русия и Великобритания (1877-1878) непосредствено преди Руско-турската освободителна война, Истанбулската конференция (1877-1878) след нашето Априлско въстание, когато възниква Източният въпрос – резултатите от нея продължават до Берлинския конгрес включително. От това се вижда, че Великите сили прекрасно знаят къде са българите, но просто не искат голяма и силна българска държава. Затова я делят на две по първоначално споразумение.
А ние, в съвременните условия сме неотменна част от Европейския съюз и помагаме на българската си диаспора, както правят абсолютно всички цивилизовани европейски народи. Т.е. от нас се иска просто да се погрижим за нашего брата, без да искаме нищо в замяна. Ние не очакваме от някого да се самоидентифицира по някакъв начин. Аз отивам там като филантроп, който е решил да инвестира в хората, които обича и уважава не по-малко от тези, които живеят в България.
Пък ако решат да се почувстват българи...
...са добре дошли. Те го показаха на последното преброяване.
- А на тези места, които споменахте до каква степен хората се българеят или вече са се претопили, независимо от очертанията на Българската екзархия или Сан-Стефанския мирен договор?
- Аз не използвам този термин, защото е остарял. И никого не съдя, всеки има право на избор. В съвременна Европа това е лично право и аз много се радвам, че ние не сме фактор, който да блокира избора на който и да е индивид по отношение на самоопределянето му. За мен е важно, че липсата на участие в живота на тези хора от българската държава е дръпнала малко назад позициите ни като етнос, като етнически граници, като възможност за свързване на живота с България.
Изведнъж се появява моята фондация „Българска памет“ и започват да се градят икономически мостове. Те са много важни за бъдещето. Защо много хора от тези региони да не свържат живота си с България, независимо как се идентифицират? Специално в Албания данните при последното преброяване бяха съкрушителни. Три пъти повече българи, отколкото македонци. Докато нашите скъпи приятели в Северна Македония непрекъснато тръбяха, че там има македонско население. А то три пъти намаля. Много се извинявам, но връщането към истината е европейски подход.
Условията в Европа са създаващи предиспозиции за доминация на истината. И ние затова толкова харесваме европейската интеграция и възможностите, които ни дава. Просто отиваме и правим това, което се очаква от цивилизован народ като нашия. Резултатите са видни. Хората са щастливи.
Българските лекари са посрещани с хляб и сол, с медени питки, с каквито се посрещат най-близки роднини и приятели. Слагаме българското знаме. Винаги посланикът на България в Албания Ивайло Киров е на линия, защото той е наш съмишленик, работим заедно с външното министерство. Преди това сме поискали разрешение от албанското правителство, понеже искаме всичко да е напълно легално.
Много се радвам, че разговаряме в този подкаст в момента, защото прозрачността е от изключително значение. Ние не правим нищо тайно, няма конспирация. Просто прилагаме на практика стандартите, които са утвърдени вече при европейските цивилизовани народи. И сме горди, че България не стои по-ниско. Тя върши същите неща, които биха направили германци, поляци, франзуци със своя диаспора – по много интелигентен начин, с откровена грижа.
Териториите, които покриваме естествено, че са наши. Но след като харча собствените си пари, имам право да избера къде да ги харча. Участието на държавата в моите инициативи и това, че хората вече имат упование в България, означава, че има много добър резултат от нашата дейност. Всички хора, при които отиваме и в които инвестираме, вече разбират, че могат да се опрат на България в трудни моменти. Което за нас е водещото и това е крайнатна цел на тази филантропия – да се разбере, че България е източник на цивилизационен ценз, на добри стандарти и на откровено споделяне на възможността да подадеш ръка безкористно, особено в трудни моменти.
- Очевидно добрият пример е заразен, защото в началото фондация „Българска памет“ беше „сам юнак на коня“. Вие осигурихте линейка, пожарна, джип за социален патронаж на хората в Мала Преспа, Пустец и околностите. А се оказа, че и държавата може да се включи и по този начин да легитимира усилията двойно.
- Точно така. Рязането на лентата става с посланика. Например, преди две седмици пуснахме нощното осветление в четири села около Мала Преспа – същият регион, в който правим профилактичните прегледи.
Просто тези села нямаха осветление. Преди това две от тях нямаха вода. Осигурихме помпата, оправихме канализацията. Нещата тръгнаха. Още малко връщам назад в съвременната ни история - ремонтирахме учителските стаи, библиотеката, снабдихме децата в местното училище в Пустец с компютри, ремонтирахме всички здравни центрове, обзаведохме цялата община.
И сега обръщаме малко внимание на злословието от страна македонските политици, които са на върха на хибридната война срещу нас. Разбирам, че нямат друг изход, че е лебедовата им песен, че лъжите им скоро няма да могат да им вършат работа, защото в Европа доминира истината. Затова е хубаво да сме неотменна част от европейското семейство.
Та македонците забелязаха как колегите дерматолози, докато преглеждат в единия кабинет, са сложили едно мъничко българско знаменце на бюрцето.
- Това повод за драма ли се оказа?
- Това се оказа повод за драма. Първо: авторът на статията във вестник „Нова Македония“ е с българско гражданство. Това означава, че той е доказал българския си произход по майчина линия, че много държи на него и затова е поискал български паспорт. Второ: скромно не забелязаха, че освен малкото българско знаменце, целият кабинет, както и цялата община са обзаведени от мен. С мои средства и затова изглеждат така европейски. Ние даваме възможностна тези хора не само да се докоснат до експертизата на българските лекари, но и в условия, които сме предложили ние, българите. И това ни дава право като българи да си сложим знаменцето, макар и скромно, на фона на това, което сме направили до момента там.
Ние не само че няма да спрем, ами ще увеличаваме мощта на тази помощ. При едно такова посещение като сегашното с десет лекари специалисти, с четири ехографа, с подвижна лаборатория, бяхме закупили китове и хората можеха да си направят кръвни изследвания. Изобщо те бяха като в една клиника. Десет специалисти от четири водещи български болници – по кардиология, вътрешни болести, ендокринология, ревматология и дерматология. В края на октомври се връщаме с други специалисти, за каквито са ни помолили хората. Прегледите ще обхванат нови специалности: УНГ, офталмология, неврология, мамология и урология. Дори местните да не са много образовани, не означава, че няма да разберат на какво е способна България. За нас това е голямата цел.
Открихме някои заболявания, които няма как да се хванат от фелдшер. Много случаи на ендемична гуша в региона.
- Заради водата ли?
- Не, заради липсата на йод. И в български планински райони ги има тези проблеми. Дерматолозите много хубава работа свършиха. Откриха някои форми на рак. Веднага се взеха мерки. Една жена припадна, докато чакаше. Оказа се, че не е в добро състояние. Намесиха се колегите и я оправиха. Друга жена с недобри показатели беше за хоспитализация. Знаете, че електрокардиограмата дава много информация. Веднага беше заведена до болница и то от лекар, завършил в България. Защото, произхождайки от Мала Преспа за него е напълно нормално да учи медицина в България, да получи реализация и кариерно развитие и да се върне да помогне на своите братя и сестри. При следващия кръг медицински прегледи ще присъства и известен уролог от Пловдив, който също е от Мала Преспа, както и други специалисти, завършили в България. По този начин показваме приемствеността. Не просто жест от страна на България, а и какво означава от Мала Преспа, една отдалечена българска диаспора. Как млади хора от там могат да свържат живота си с България и да върнат стойност обратно на местата, от които произхождат.
Ревматолозите регистрираха доста ставни проблеми, заради тежкия физически труд. Кардиолозите останаха много доволни, защото на миналите профилактични прегледи започнаха лечение на някои хора и сега вече виждат добрите резултати затова, че са ги обхванали, че са им предписали медикаменти по схема...
- Миналия път проф. Иво Петров беше част от групата.
- Сега беше под егидата на д-р Алдин Али от Медицински център „Хайделберг“. Много съм му признателен, че ръководи този екип. Вероятно ще ръководи и следващия. Благодаря много на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, гр. София, УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив, на Reverse Dermatology. Лекарите, които ще присъстват при следващия кръг прегледи са мамолог, офтолмолог, урологът, който произхожда от Мала Преспа, УНГ, невролог... Специалисти от УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, както иот УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ и УМБАЛ „Пълмед“, Пловдив.
Не можете да си представите колко тържествено и радушно са посрещани българските лекари в Мала Преспа. Какво означава България да направи такъв жест? Първо, разчува се до девето коляно. Второ, не могат да спят македонските политици, което за мен е също толкова удовлетворително, колкото да направим добро за тези хора. Защото когато правиш добро от сърце за това население, ти виждаш, че си контрапункт на възможно най-грозната част от политическия спектър - бивша Югославия. Една мини проекция на Съветския съюз, която е пример за тоталитарна власт – безкомпромисна по отношение на лъжата, кражбата, присвояването на историческо наследство. Но вместо да съм съдник, аз просто отивам и лекувам местното население.
- Тази година има ли кандидати от Албания да учат в България?
- Има, но за съжаление току-що махнахме квотите за отделните държави по 103 постановление на Министерски съвет за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина. И вместо да ги класираме по държави и да дойдат студенти от Албания, Македония, Западните покрайнини, Молдова и Украйна, ги класирахме по успех. А понеже традиционно успехът на децата от тези региони е малко по-нисък, не им стигна балът и ги взеха в Македония. Което на мен не ми хареса много. Те искат вниманието на България, а ние не им го даваме. Или поне не по най-добрия начин. Ще водя разговори с Министерството на образованието да видим дали не може да се промени нещо занапред.
По-хубавото е, че ние не спираме работата с тези млади хора. Тази седмица деца от Македония и България ще рисуват в центъра на София под егидата на министъра на културата, който също участва в съфинансирането на този проект с немалко средства. Ще им помогнем да се развиват по-нататък.
Ние финансираме най-голямото събитие за детско изкуство в Македония - Международната детска арт колония „Мал Битолски Монмартр“ и Детския художествен конкурс и изложба „Битоля“. Тази година освен мен подкрепа дадоха българските министерства на външните работи и на културата. За първи път видях български институции да дадат толкова пари колкото съм дал аз.
Много се радвам, че в последната година показваме пълно единомислие и страхотен синхрон. С местните дипломатически представителства също си сътруничим отлично. Ефектът е поразителен. Изобщо, тече една колаборация между правителствен и неправителствен сектор, която мачка враговете на България. А това за мен е награда. Онези, които сме свикнали да плюят България, виждат такива примери, че просто изглеждат като смешници.
- А как реагират македонските политици на факта, че толкова години българин подкрепя значимо македонско събитие?
- Те вече са свикнали. Това не е за първа година. През последните две десетилетия правя едно и също. Само леко увеличавам мащаба. Те много добре знаят кой съм аз. Макар че от политическата класа в Македония се опитват да ме изкарат най-големия фашист. В тези региони аз съм инвеститор номер едно, навсякъде ме посрещат много радушно и от границата до Корча и Мала Преспа съм ескортиран от властите. Знае се много добре, че аз съм съгласувал всичко с политическата власт в република Албания, която върви по пътя на европейската интеграция и съвсем скоро ще стане част от европейското семейство.
От нас се иска просто да продължим колаборацията с нашите институции, за да можем още по-активно да откликнем на необходимостите на тези хора. Ние не можем да си представим хора по-бедни от нас.
За съжаление на онези, които не харесват България, ние стоим доста добре на международната карта и имаме възможност да подаваме ръка. Не само нашата фондация го доказва. Неотдавна Тракийският университет предложи офталмологични прегледи в регион, населен с българи мюсюлмани в Албания със свръхмодерен апарат с изкуствен интелект.
Други хора даряват компютри, учебни помагала, пособия, ние – добавихме печки за учениците, интерактивни дъски. От нас се иска да продължим да развиваме активна дейност. И ще направя всичко възможно това да продължи в пълно сътрудничество с нашите институции.
- Сега обаче някои зрители си казват „Хубаво в Албания, но нима в Родопите хората нямат нужда от медицински прегледи? Какво прави д-р Врабевски за българите?“
- Преди си казваха защо в Бесарабия, как така само в Македония или в Западните покрайнини... Всъщност, аз съм навсякъде. Наскоро имах удоволствието и честта да стана почетен гражданин на Сатовча. Това е в Югозападните Родопи. Последно група младежи посетила Брюксел и Европейския парламент с мое спонсориране имаше в края на юни. Грижим се за всички млади хора, които искам не аз с пропаганда да ги агитирам какво е Европа, европейски стандарти и ценности и мястото на България в тях, а да го видят с очите си и да направят изводи за себе си.
Много ми се ще да продължа да участвам активно в живота им, защото когато започнах преди години не очаквах, че чак такъв магнитуд ще добие всичко, което върша. И когато инвестирах в тези млади хора, в образователните практики, в кариерното им развитие, в ориентацията им за бъдеща реализация и възможностите, които им предлагат регионите, от които произхождат, аз сега виждам резултатите от първоначалната си инвестиция преди 20 години. Вече говоря за завършени експерти, които са минали през структурите на моята фондация по възможно най-цивилизования начин. Ние плащаме да се развиват, да станат специалисти, а после започват да връщат обратно чрез знания, умения, интелект. По същия начин майките на 45-те бебета, за които съм дарявал да се родят, сега помагат на семейства с репродуктивни проблеми. А в движението „Голямото семейство“, докато подпомагам многодетни фамилии, други, които са си стъпили на краката, дават рамо на семейства в нужда. Защото виждат добрия пример. Знам, че е заразно това нещо, че много върши работа.
Единството на нацията се вижда, когато станем вицешампиони по волейбол, или спечелим тенис турнир или в гимнастиката се справим прекрасно. Българинът има нужда от добрата новина и непрекъснато да му се напомня, че има възможности, защото самочувствието е много важно. Гордостта, че си българин трябва да има съдържание. То най-много има смисъл, когато правиш добро, без да чакаш благодарност. Просто го правиш, защото така трябва, защото имаш вътрешната потребност това да се случва. И десетилетия по-късно вече береш плодовете.
- Прекрасен финал на нашия разговор. Да, добротата е заразна. Когато ви го казва лекар, това е абсолютно сигурна диагноза.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор: Андрея Тодорова
Монтаж: Антон Тончев
