Д-р Йордан Спирдонов е специалист по образна диагностика в УМБАЛ “Царица Йоана - ИСУЛ”. Той работи с приоритет в посока на профилактиката и диагностиката на онкологичните заболявания. Носител е на наградата “Лекар на годината” в категория “Иновации” за изобретена от него приставка за скенер на тяло, подобряваща диагностиката на рака на млечните жлези, призната от световната медицинска общност. Член е на управителният съвет на Българското дружество по образна диагностика на гърда и инициатор на Националната кампания за самопреглеждане.
- Очевидно е, че ще си говорим първо за рак на гърдата. Това е заболяване, което, ако се диагностицира рано, е лечимо в 97% от случаите. Обаче, за съжаление, в България едва 12% от жените успяват да открият навреме коварното заболяване. Как така - хем може да се открие, хем се разболяват една от 8 в световен мащаб или една от 10 в България. Какви са причините? Екологични, стресови, фармакологични или чисто недоглеждане?
- Можем да обобщим, че те са голям кръг от причини. На първо място, ние лекарите, питаме за фамилната обремененост, за брой раждения, за кърмене, дали имало възпаление в гърдите по това време. Освен тези обичайни въпроси, задаваме също, дали се приемат хормонални препарати, по какъв повод, за колко време. Другото, което има особено важно значение, освен генетичната наследственност, е начинът на хранене, липсата на спорт, употребата на алкохол и на тютюневи изделия, каквито и да са те.
Това са основните причини, но не биваа, да забравяме и храненето. За мен това е в последно време значим фактор, който повишава риска за образувание в гърдите, поради наличието на много хормонални препарати, или хормони въобще в храната, като започнем от пилетата. В момента са много модерни растителните млека - да не забравяме наличието на фитоестрогени и в тях.
За това трябва да сме доста внимателни с храненето и с употребата на медикаменти. Тоест, да ограничим вноса на хормони отвън - от растителен, животински, а и изкуствен характер. Да не забравяме и билките. В желанието да си помагаме с вечерната иглика, с аврамовото дърво... Има повече от 200 такива - гъби, водорасли, които се разпространяват. Казват на дамите, че по време на периода, който следва менопаузата са необходими, но винаги трябва да се прави след внимателна преценка на хормоналното състояние.
Отидете при лекар, нека да ви назначи хормони. Но преди това да види какво е тяхното ниво в тялото ви и тогава да прецени какво точно трябва да приемете. Защото много често се предписват без да бъдат изследвани и по този начин се повишават нивата на някои от хормоните, които не е желателно.
- Тоест, трябва да бъдем внимателни с фитохормоните, защото ние си казваме “О, това е билка, не може да ми навреди”.
- Ами, ако опитате с маточина за един месец и след като кръвнете, ще разберете защо народът й казва маточина. Сигурно много дами я пият за успокоение, за сън и за какво ли още не. Но трябва да внимаваме с употребата на всички храни и билки, които съдържат в себе си хормон.
- А стресовият фактор има ли значение? Разговаряла съм с дами болни от рак на гърдата и те казват, според тях, мъжките момичета, които много задържат емоците в себе си, се разболяват по-често.
- Определено стресът е механизмът, който води до отключване на карцином. Той покачва адреналина, покачва тестостерона, оттам настъпва дисбаланс в женското тяло, което отключва най-често хормонозависими карциноми.
- Говорим за хормони, а 200 хиляди двойки в България имат проблеми с зачеването. Какво трябва да направи една жена преди да пристъпи към хормонална стимулация инвитро?
- В зависимост от нейната възраст е желателно да посети образен диагностик, преди да стартират тази наистина наложителна процедура. След като получат документ от образен диагностик по международните стандарти, че тези гърди са здрави и нямат съмнителни зони за образувание, мой съвет е тогава чак да стартират при колегите своите процедури. Диагностиката трябва да предшества началото на инвитро процедурите.
- Значи, хормоналната терапия, която стимулира инвитрото, би могла да стимулира и някоя ракова клетка, ако човек не е подготвен?
- Ние не можем да бъдем подготвени, но когато вече съществуват така наречените мастопатични участъци или участъци, които са по-плътни в гърдите на жените, те имат по-висок риск да отключат рак. По тази причина е редно, както казах, първо да се стартира с образна диагностика по всички стандарти и ако има съмнителни зони, да се консултират помежду си, да скъсят периода на проследяване. Дамите, които аз следя, докато провеждат такива процедури, след всяко инвитро (когато е неуспешно), аз ги каня да дойдат на преглед, за да видим какви промени са настъпили.
А пък при щастливия край на тази процедура - зачеване, ги проследяваме в края на четвъртия месец, в началото на петия, в края на осмия, в началото на деветия. Тогава освен изкуствените хормони, които са в пъти над нормалните, се наслагват вече и физиологичните хормони. А те допълнително могат да подхранят участъци в гърдите, които вече са се отключили.
- А с какво изобретената от вас приставка към скенера пряко подпомага диагностиката?
- Приставката влиза в своята употреба, най-вече при жените, при които не можем да видим изцяло двете гърди както трябва, не можем да проведем ядрено-магнитен резонанс по редица причини: размер на гърди, гръден кош, наличие на импланти, на пейсмейкъри. Тогава, за да получим реално преглеждане на тези пациенти, трябва да проведем скенер. С нашата подложка, използвайки я в правилната позиция на пациента по корем, гърдите се разгъват.
По този начин, виждаме образуванието на какво разстояние е от зърното, на какво разстояние от кожата, на какво разстояние от гръдната стена. Виждаме в пълен обем мишниците на пациента. Виждаме белия, черния дроб, бъбреците. И така този пациент е готов да стартира терапия.
- Всички знаем, че трябва веднъж годишно да ходим на мамолог и че поне веднъж месечно да се самопреглеждаме. Ясно е, че не го правим толкова редовно. Но защо точно след цикъл трябва да се самопреглежда жената?
- Нашата кампания се роди миналата година, след като минаха на преглед три дами с големи гърди, които казаха, че са се самопреглеждали в къщи, в права позиция, и в банята, и пред огледалото.
- Както сте описали в книжката...
- В книжката описахме как правилно да го правят, т.е. първо легнала и зад зърното. В тази позиция и трите жени, които миналата година минаха, сами опипаха образуванията си, които, забележете, не бяха малки - 30-33-35 мм. Като тази с 35 мм имаше лимфни възли. И тя беше дошла, защото нещо я убива в мишницата.
Това ме накара да говоря с Иво Гергов, председател на нашето дружество по образна диагностика, и да направим тази кампания, която смятаме да стане не кампания, а мисия всяка жена да се научи да се самопреглежда правилно. Защото в един или друг момент ви се самопреглеждате, но не го правите така как трябва и затова ще намерите образуванието по-късно.
Тук мога да се пошегувам, че и мъжете имат вина за късното намиране на рака на градата при жената, тъй като, скъпи мъже, май не си гледаме жените както трябва и редовно.
Това е сериозен въпрос, който би трябвало да се дискутира от двамата като съвсем нормално нещо.
- А можете ли да кажете как е правилният начин за самопреглеждане?
- Правилният начин при жените, които имат цикъл, е след като свърши цикълът. В този момент гърдите са най-меки, най-спокойни, т.е. там има най-малко кръв. След като хвърлят превръзката, лягат на спалнята. В легнала позиция вдигат ръката горе зад врата, двата пръста влизат зад зърното, което сочи, тавана. Пак повтарят, правят кръгче зад зърното и опитват ямката. Там се намират почти до 30% от карциномите. След което разширяваме кръга, разширяваме, разширяваме, стигаме до мишницата. След което, в тази позиция, може вече радиерно да се опипват пак.
Но само първото движение - да направите кръгло движение в голяма степен допринаса за намирането на образуванията. После, вече като станете прави, пред огледалото можете да огледате формата, зърната как изглеждат, дали има промяна в тях и тогава съвсем лекичко да проверите дали изтича някакъв секрет. И ако случайно той не е жълт, а е кръвенист или тъмен, да посетим в най-скоростен порядък своя лекар образен диагностик. Подчертавам го, защото ние сме въоръжени с ехограф, мамограф, ядромагнитен резонанс, пет скенер, т.е. да можем да отговорим на пациента, да направим биопсия, за да докажем какво все пак е това образувание, добро ли е, лошо ли е, чак тогава да посетят вече колегите хирурзи или да пристъпят към онкокомисия.
Не е тайна, че посещавайки хирург, това, което се предлага е оперативно лечение, което в много случаи или не е належащо, или даже е противопоказано в този момент. Често ми задават въпроси пациентите. “Докторе, като си направя биопсия, дали няма да го разпостраня карцинома”.
Този мит трябва да бъде разбит, тъй като с тези игли, които използваме, достигаме до образуванието. Това е челото от 8 мм. Достигаме преди него. Влизаме и тогава за част от секундата влиза и наранява тумора вътре. Тоест, няма как да разпостраним по хематогенен път това образувание, каквото и да е то. По тази причина в цял свят се препоръчва тру кът биопсията, тоест кор биопсията, като първа стъпка за вземане на тъкан, а не рязането. Защо е така? Защото са установили, че по време на операцията се прави бързо хистологично изследване. В немалък процент от случаите резултатът от него се оказва неокончателен.
Минават две седмици. Пациентът, който щастлив се е прибрал, че има фиброденом разбира, че има карцином. Какво следва от това, което е един огромен психически товар за пациента. Или пък му казват, че има карцином, а на окончателния резултат излиза, че е било доброкачествено, но са направили, примерно, квадрантектомия или пък най-лошия вариант - мастектомия.
А после се оказва, че не е имало защо. За да ги нямат тези грешки, в цял свят водещото е първото вземане на тъкан да бъде с игла.
- Така ли изглежда изобретената от вас модификация на тънкоиглена аспирационна биопсия?
- Не, не. Тънкоиглената биопсия е с обикновена игла, която ползваме всички ние лекарите за мускулна инжекция.
- Как се взима пет пъти повече материал с нея, като е толкова мъничка?
- Чисто механично се постига, тъй като въртенето на иглата и правенето на на вакуум допринася за вземането на 4-5 пъти повече материал и по тази причина не се налага да се повтарят биопсии.
- Значи е по-щадящ този метод?
- Не е по-щадящ. С тази игла ние вземаме тъкан. Докато с тази спринцовка обичайно използваме розова игла, примерно. Ние правим вакуум, аз се намирам в обекта, който ни интересува. Въртим няколко пъти и вземаме материал. Не е болезнено, но този материал, който сме вкарали тук, е в пъти повече. Доказали сме го с нашия експеримент в института по метрология. И не само тук. Ние сме го показали и на света. И в Кеймбридж, където колегите ми задаваха въпроса “Сигурен и сте, колега, че тънкоиглената биопсия не е хистология”.
- Всъщност това вече е признато в световен мащаб. Въпрос на техника ли е?
- Въпрос на техника е. При тънкоиглената биопсия е въпрос на техника. Това си е международно признат стандарт в цял свят. Като първият метод за вземане на материал е игления. Дали с тънка игла, дали с тру кът биопсия с пистолет. Това са начините за вземане. Първа стъпка е нерязането. Защо? Преди малко споменах за гефрира. Когато се изрязват тъканите наоколо, ние режем кръвоносните съдове. И създаваме условия за десиминация. Точно това не трябва да се случва.
- Неодавна беше показан документалният филм “Цвете в буря” за пет жени, които разказват техните истински истории от първо лице. Те, доколкото разбрах, са ваши пациентки.
- Не всичките. Четири от дамите са мои пациентки. Едната не е, но аз безкрайно ѝ благодаря, че се включа във филма, тъй като това е много лично - да разкажеш на цял свят своята история. Аз им благодаря още веднъж на всичките дами. Скоро филмът ще бъде излъчен по националната телевизия - на 30 юли.
- Каква е мисията му?
Мисията е да преодолеят страха. Три от жените, на които им бях дал биопсиите, предната седмица ги помолих да дойдат в залата да видят филма. След прожекцията те ме прегърнаха разплакани и казаха “Ние вече не се страхуваме”. Те знаят какво следва, какво ще се случи.
Видяха, че тези дами са живи и здрави, че са се върнали към нормалния си живот. Да, трябва да минат през това нещо, но като го видяха разказано и не от лекар, а от пациент... Тези уникални жени го направиха по такъв начин, че развълнуваха всички нас. Включително доктор Иво Гергов. Просълзи се човекът и е нормално. Всички изпитваме тези емоции. Независимо дали сме лекари или не. Смятам, че момчетата, режисьорите Мартин Граховски и Петър Тухчиев, успяха да направят нещо невероятно.
- И този филм сега става част от националната кампания за самопреглеждане?
- Да, аз ще го пусна филма в социалните мрежи, освен по БНТ. Сега подготвяме презентирането му на два големи международни конгреса за рак на гърдата. В Сан-Антонио. Очакваме да ни отговорят ще приемат ли нашия 32-минутен филм бъде прожектиран там със субтитри на английски по всички международни правила за едно добро кино. Създателите на филме неотдавна спечелиха втора награда от Португалия.
- Според статистиката 3% от мъжете също са застрашени от рак на гърдата. За какви симптоми да следят?
- При нас мъжете е по-лесно. По-трудно е във възраста когато започвам да употребявам иантихипертензивни, т.е. лекарства за високо кръвно.
Част от една група от лекарствата води до разрастване на гърдите. Разрастване на тъкън и от там, появата на образувание. По-голямата част са доброкачествени. Но както и вие споменахте, в 3% от случаите те са злокачествени. Най-важното, на което трябва да обръщат мъжете е асиметрията.При асиметрията най-често се касае за гинекомастия.
При асиметричните гърди си имаме методики, начини за да докажем за какво става думата. Много бързо и лесно.
Стига да дойдат, да ни посетят. Но и да се следят, защото в съзнанието на мъжете за тях точно този рак не съществува. Да, но те имат дискомфорт, фанелките им ги дразнят, в определения случаид се отделя секрет.
Много често цигарите, които са в левия джоб ги дразнят и това ги кара да ни посетят.
- Вашата доктурантура е на тема “Ролята на ехографията при заболяванията на големите слюнчени жлези и образувания в лицево-челюстните органи”. Поначало човек изобщо не си мисли, че има слюнчени жлези и изведнъж се оказва, че, да речем, има пясък в жлезата или, не дай си боже, тумор, или камъче. Това ни се струва много екзотична болест, а може би не е толкова рядка.
- Не, за съжаление не е рядка. Само днешният ден минаха 7 пациента от тук. Включително 2 деца. С какъв проблем на слюнчените жлеза? Двама от тях имаха образувание. Останалите имаха песъчинки, пред децата беше банално възпаление. Когато то е двустранно е едно, но когато е от едната страна, можем да мислим за друга причина. Непиенето на вода е първата причина за сгъстяне на всички наши телесни течности, включително и слюнката, което води до образуване на камъни не само в бъбърците, а и в слюнчените жлези. Оказва се, че някои от нас носят един белтък, който подпомага вкалцяването, т.е. слепването на калцевите кристали в бъбърците или в слюнчените жлези.
Има хора, които са като камили, не пият вода въобще, но не правят камън. А има хора, които се наливат, пият до литър, литър и половина и правят камън.
- Това звучи наистина доста страшно, но как би трябвало да изглежда един човек с такъв проблем - да го боли или да му се подуе бузата?
- Асиметрията е тази, на която трябва да обръща внимание всеки един от нас, когато се погледне в огледалото. Ако получи някакво усещане, каквото и да било, първото образно изследване, което се прави е ехографията. Не е скенер, не е ядреномагнитен. След като се направи ехографията, пациентите в зависимост от установените промени, може да са за УНГ специалист или да са за лицево-челюстен хирург. Това е една територия, в която и двете специалности работят.
След като установим вече дали има формация, колко годишен е пациента. Понякога по-малки от 6 месеца са имали образувание, включително и се срещат и вродени тумори. В това отношение имаме невероятен специалист като професора Станимиров, който направи цяла школа в това отношение и мога само да му благодаря, защото преди това беше доста трудно къде да ги изпращаме тези пациенти?
- Има един бабешки начин за избавяне от пясък в слюнчената жлеза. Дъвчене на лимон. Припоръчвате ли го?
- Не е бабешки. Той се припоръчва от лекарите. След като сме поставили вече диагноста, нека тогава да опитваме с лимон и с каквото и да е било. Много е вредно, както често се случва, да правим компреси. Разберете първо за какво става дума. Тогава слагайте компрес. Защото, ако има тумор там, вие ще го подпомогнете, ще повишите кръвоснабдяването и той ще расте по-бързо. Защото подуването отвън може да изглежда като възпаление, а да бъде тумор? А има случаи в които и самият тумор се възпалява. В това вече е ролята на образния диагностик, да насочи пациента към правилния специалист. Иначе използваме в нашата терапия киселите продукти, използваме билки, използваме сиропите за кашлица, тинктури и всякакви необходими за конкретния пациент, за да може да достигнем до важната цел, излекването на пациента.
- Вие казвате, че трябва да се самонаблюдаваме. Това е много полезно, но ако човек прекалено много се вглежда в себе си? Олеле, едната ми буза е по-голяма от другата, или олеле тук имам бучка.
- Много хубав въпрос зададохте. Става дума за млади жени, много рядко мъже, които са ходили на стоматологична манипулация. Примерно, работили са върху лявата страна, извадили са зъб, при което пациентът неосъзнато започва да дъвче другата страна. Тогава започва да стимулира паротидната жлеза, подчелюстната жлеза вдясно, мускулът, който стиска натоварва тази става и се появява една асиметрия в лицето. Започва се едно ходене по мъкине - при УНГ специалист, при лицево-челюстен. И съмнението остава, защото виждат, че е подуто. А това е работна хипертрофия на мускула и на паротидната жлеза, които от дразненето стават по-големи.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Калоян Балабанов
Монтаж Антон Тончев
