Дони Казиска е нутриционист и холистичен коуч, но любопитното е, че първо е била пациент, открила е път и е започала да помага и на другите да намерят техния път. Работи с хора с диабет, с инсулинова резистентност и с Хашимото. През 2016 година преживява тежка лична загуба и след това е диагностицирана с диабет LADA и автоимунозаболяване на щитовидната жлеза.
- Разкажете, моля, какво представлява този диабет тип LADA. И какво се случи след като ви диагностицираха?
- Диабетът тип LADA се води диабет 1,5, т.е. нещо средно между диабет тип 1 и диабет тип 2. Но е автоимунозаболяване като диабет тип 1. Какво означава това? Че собствената имунна система на човека, в случая моята, атакува клетките на панкреаса и поетапно, постепенно ги унищожава. Т.е. производството на инсулин намалява с времето. Това е диабет тип LADA.
След като ме диагностицираха с този тип диабет и с хипофункция на щитовидната жлеза, и с Хашимото... Само да отбележа, че в случая и диабет тип LADA, и Хашимотото са две автоимунни заболявания. Много често, когато на човек му открият едно автоимунно заболяване, то върви в комплект с второ автоимунно заболяване, както в случая при мен Хашимотото с диабета.
Когато през 2017-та направих изследванията и се установи, че имам завишена стойност на един от хормоните на щитовидната жлеза и на кръвната захар, занесох резултатите при ендрокринолога ми. И той ме попита дали бих искала да подходим малко по-различно и по-здравословно, вместо да започнем с медикаменти. Дали не е по-добре да стартираме с промяна в храненето, в движението, да включим добавки, защото стойностите са завишени, но не са чак толкова притеснителни и той би искал, ако аз съм съгласна, да пробваме друг вариант за намаляване на стойността на кръвната захар и съответно на хормона на TSH. И аз се съгласих, което, за съжаление, в днешно време много рядко се случва. Повечето хора, с които аз работя, отивайки при ендрокринолог, дори с по-ниски стойности на кръвната захар от тези, с които ме диагностицираха, веднага им изписват лекарства.
И те си мислят, че пиейки тези лекарства ще се излекуват, ще отслабнат, ще им се подобри енергията, балансът в организма. И в повечето случаи те се заблуждават. За да има наистина подобрение на състоянието, трябва да се включи, освен медикамент, ако той е препоръчително да се използва, хранителен режим, двигателен режим и при нужда - добавки. Само с медикамент, много рядко нещата водят до положителен резултат, т.е. до балансиране на състоянието на човека, който има диабет или Хашимото.
- Обикновено се смята, че който има диабет, това вече е доживот, няма връщане назад, но очевидно и диетата трябва да е доживот, както и пиенето на хапчета.
- По принцип има различни теории. Диабетът е няколко вида. Най-известните са диабет тип 1, който е автоимунно заболяване и при него поддържането на организъма става чрез инсулин. Т.е. в момента, в който се открие диабет тип 1, се назначава инсулин и човекът е на тази терапия до края на дните си. Аз поне не съм чувала някой да се е излекувал или да е спрял инсулина.
Да, може да се намали, може да се смени, има различни видове инсулини, бързо действащи, бавно действащи, с подобрения и т.н., но реално човек остава до края на живота си на инсулинотерапия. Диабет тип 2 е другият вид по-известен диабет, който засяга доста голяма част от хората. За него има твърдения, че може да бъде вкаран в ремисия.
Тук вече човек трябва, освен храненето, да използва и движението, и справянето със стреса, и добавките, и медикаментите - всичко комплексно, за да се опита да подобри състоянието си. Всичко е много относително и е до организъм.
Аз имам познати, които не са стигнали до инсулин при диабет тип 2, а са на медикаменти. И на този етап медикаментите са стопирани и ние подържаме състоянието с диета, с движение и с добавки.
- Смята се, че диабета тип 2, за който Вие говорите, е болест на възрастните хора. Обаче, напоследък се проявява при младежи и дори при деца. Може ли едно дете да спазва хранителния режим, който препоръчвате?
- Хранителните режими, които аз изготвям са различни и специфични, съобразени със самия човек, с неговия начин на живот, с неговата възраст, с неговата работа, с неговото здравословно състояние. Защото при хора с диабет тип 2, кръвната захар на един може да бъде 6, на другия да е 8,5, някой да е без медикаменти, друг – със, трети с включен инсулин. Всичко е много индивидуално на базата на човека, който търси помощта ми.
За съжаление, все по-често ми се случва да чувам, че деца по на 12-14 години са с инсулинова резистентност, с преддиабетно състояние, и родителите търсят помощ и знание. Според мен, този диабет, който е бил за възрастни, сега вече не е, защото много се е променил нашият начин на живот.
Храненето ни се промени, движението ни се промени, децата по цял ден са на компютрите, на телефоните. Не е като едно време - свършиш училище и си на двора, където играеш докато се здрачи.
Храната вече е бърза храна. Нямаш време да готвиш за детето. Най-лесното е пици, бургери, вафлички.
Всичко това в комбинация води до затлъстяване, до преддиабет, инсулинова резистентност и след това вече е диабет тип 2. За децата режимите са малко по-различни, отколкото тези на възрастните. Не трябва да забравяме, че в тази възраст 12-14 години, тепърва организмът им ще се развива. Те растат и имат нужда от витамини, от минерали в малко по-големи количества, отколкото при възрастните.
Ако на един човек на 65 години ограничим витамините или минералите, не е проблем. Но ако на едно дете на 12 години спрем витамините и минералите, според мен можем да му докараме повече проблеми, отколкото да му помогнем.
- А възможно ли е по някакъв начин да се „обезвреди“ неизбежното докосване до чипса, до бързата храна, бързите въглехидрати, защото детето излиза от къщи и в училище никой не знае точно колко Е-та изяжда?
- Децата се подлъгват понякога, подвеждат се, но всичко зависи от семейството и родителите - как възпитават това дете, как го учат да се храни. Аз имам познати, чиито деца знаят. Т.е. когато отидат на детски рожден ден, те си хапват салатка, домат или краставичка, след това основното, най-накрая - десерт. А не като повечето деца - отиват на рожден ден, има бонбони, близалки, пържени картофи и те се нахвърлят в суматохата от кое по-напред да опитат. Т.е. всичко зависи от родителите и от възпитанието, което остава за цял живот.
- Стана ясно, че изготвяте индивидуален режим за всеки според неговите потребности. Но може ли да се каже, че има основни параметри?
- Ще кажа няколко правила, които са простички и, според мен, всеки човек е хубаво да ги включи в ежедневието си, ако иска да живее, малко по-здравословничко. Първото правило е закуската. Никога не я пропускайте, дори да е малка. И винаги трябва да бъде солена. Не сладка, солена закуска.
Обядът - по същия начин. Да не се изпуска. Трябва да започнем със зеленчуците, след това протеин, след това десерт. Ако ще хапваме въглехидрати, т.е. десерт, той трябва да бъде накрая.
Сигурно сте чували за глюкозна революция. Там се говори за ябълковия оцет. Лично аз го препоръчвам, особено за хората с метаболитни проблеми. Когато ще консумират десерт, преди стартиране на ядането, в чаша вода една или две лъжички ябълков оцет. Не сутрин преди закуска, а преди обяд е добре да се пие ябълков оцет.
Правилото е да се използва, когато ще ядем въглехидрат. Т.е. когато ще ядем плод или десерт, тогава да се изпие ябълковия оцет.
Идеята е, че ацетатната киселина в ябълковия оцет минимизира или по-скоро предотвратява резкия скок на кръвната захар.
- Много нутриционисти препоръчват да се замени и сладкишът с фурми. Но те не са ли въглехидратна бомба?
- Много често ме питат „Аз се храня здравословно и ям мед вместо захар. Нещо подобно е и с фурмите. Ако трябва да сравняваме меда със захарта, независимо дали е бяла, кафява, кокосова и т.н., всичките те са висококаорични. Да не говорим, че медът е по-калоричен дори от бялата захар. Плюсът на меда е, че има по-нисък гликемичен индекс, т.е. по-плавно става покачването и спадането на кръвната ни захар и че в неговия състав има витамини, някои антиоксиданти, но те не са в големи количества.
Но в крайна сметка, дали е мед или е захар, всичко, което влезе в нашия организъм, става глюкоза. Няма трети вариант. Така че хората, които имат диабет, инсулинова резистентност или метаболитни проблеми, е хубаво да ограничат максимално както захарта, така и меда.
- Това означава, че и всички сладки плодове трябва да се ограничат, така ли?
- Специално за плодовете има различни теории. Принципно правилото е хората, които имат метаболитни проблеми, да консумират умерено плодове. Желателно е това да става в първата половина на деня и е добре никога това да не става самостоятелно - зеленчук, протеин и плод в умерено количество.
Теорията е, че инсулиновият гликемичния индекс, кръвната захар, се променя само от употребата на сладки храни. Може изобщо да не ядем сладко и същевременно да се вдигне кръвната ни захар. Тя се вдига не само от храната, а от много други показатели. Стресът е един от тях, който може да повиши кръвната захар.
Затова е много важно за хората, които искат да живеят здравословно, да се научат да се справят с стреса. Той е навсякъде, не можем да го избегнем. По-правилно е да си изградим тактика как когато той ни настигне да реагираме така, че да минимизираме отрицателното влияние на стреса върху нашия организъм.
Във връзка с това, което говорихме за въглехидратите и за захарта преди малко, много често напоследък в употреба влизат тези десертчета или вафлички, където пише „без добавена захар“. И хората казват „Аз се храня здравословно, ето това десертче съм си го взел, то е без захар“. Те не знаят, че проблемът не е захарта.
Ние гледаме въглехидратите. Захарта е вид въглехидрат, но в това десертче, освен нея може да има още няколко вида въглехидрати, като тахани, фъстъчено масло, различни видове брашна, подобрители, които са въглехидрати. Влизайки в нашия организъм те стават на глюкоза. Така че, когато искаме да се храним здравословно, не да гледаме само дали пише без добавена захар, а какво е количеството на въглехидратите за 100 грама.
- Ако един човек страда от диабет тип 2 трябва ли да живее без плодове цял живот?
- Ако правилно се съчетават плодовете, както казах никога да не се ядат самостоятелно, винаги след основното хранене и в умерени количества, това не е проблем. Важно е да използвате движението. Винаги, когато човек прекали - с плод или с друг вид храна, и кръвната му захар се повиши, най-добрият и бърз начин тя да се свали е движение.
Дали ще е разходка, дали ще е някакъв вид спорт, дали ще е вдигане на гирички или лицеви опори, всеки може да си прецени. Но моят съвет е, ако усетите и знаете, че сте прекалили, не се обвинявате, просто включете движение. Една обикновена разходка сред природата ще ви донесе много ползи и със сигурност ще ви подобри кръвната ви захар.
- Спортът ли е тайният трик, който пречи на захарта да се повишава?
- Спортът е едно от условията, които хората трябва да включат в своето ежедневие, ако искат да живеят здравословно. Не само за кръвната захар, а за енергия и баланс в тяхния организъм. И не е нужно да ходят по 5 пъти в седмицата на фитнес за 2 часа, нужно е всеки ден да имат движение и по възможност 2 пъти в седмицата малко по-голямо натоварване. Но всеки ден по половин час е напълно достатъчно, за да се балансира организъмът и да се чувстват хората добре.
- Това достатъчно ли е диабетът тип 2 да се контролира без лекарства?
- Както казах, всичко е много индивидуално. При мен са идвали хора за помощ и сме успявали с промяна в начина на хранене, с промяна в движението, с включване на добавка, с намаляване на стреса, да поддържаме нормални нива на кръвната захар, при които не е нужно да се включва медикамент. Но всичко е наистина много относително и зависи от здравословното състояние на човека.
- Какво представлява инсулиновата резистентност и тя наистина ли е пред диабетно състояние?
- Инсулиновата резистентност е състояние на организма, при което клетките отказват да приемат глюкозата под натиска на самия инсулин. Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса. Неговата работа в нашето тяло е да накара клетките да се отворят, да приемат глюкозата и по този начин да се нахранят.
Клетките стават резистентни към инсулина, т.е. той ги натиска да се отворят, но те не се отварят и не поемат глюкозата. Организмът остава гладен, а пък от друга страна нашия панкреас продължава да произвежда и още, и още инсулин, за да може под негов натиск крайна сметка те да се отворят и да приемат храната, защото организмът е гладен. Това е инсулиновата резистентност.
От тук обаче идва проблемът. Хората с инсулинова резистентност много често са гладни. Не защото не е влязла храна, те са си изяли достатъчно. Въпросът е, че самата клетка не е нахранена, защото има резистентност към инсулина. Другият проблем е количеството инсулин, което вече е било отделено. Първо, че за да се произведе този инсулин, панкреасът се натоварва в пъти повече от нормалното и в един момент неговият живот се скъсява драстично, произвеждайки, работейки в пъти повече. А и количеството инсулин, което вече се е отделило в нашия организъм, няма къде да изчезне.
То минава през черния дроб и най-често в повечето хора, които имат инсулинова резистентност, се забелязва увеличаване на масата около корема. Това също е един от показателите. И в такъв случай се препоръчва изследване за инсулинова резистентност. Колкото по-рано се вземат мерки, включи се диета, включи се движения и при нужда добавка, толкова вероятността инсулиновата резистентност да прерасне в преддиабет или в диабет е по-малка. Да, не е лесно, но със сигурност тя е обратима.
- Един от признаците е наедряване в поясната област. А какви са другите симптоми, които биха накарали човек да отиде в лабораторията или да се обърне към лекар?
- Другите симптоми са постоянна жажда, появата на петна по мишниците, папиломчета по лицето, по врата, също сигнализират за инсулинова резистентност. Но най-вече е напълняването. То е първият признак.
- Вие говорихте за някои заблуди, свързани с здравословните десерти и с чудодейните диети. Има ли други такива, свързани с инсулиновата резистентност?
- Чудодейни диети няма! И колкото и да не се харесва на хората, когато имаме такъв тип заболявания като диабет, инсулинова резистентност, за да се поддържаме в добро здравословно състояние, да имаме баланс в нашия организъм, трябва да сме наясно, че се налага да променим всичко. Не с диета, а с промяна в начина на живот, за да постигнем ремисия.
- Вие споменахте ябълковия оцет. Това означава ли, че преди всяко ядене, което ще завършва с десерт, трябва да си носим една малка бутилчица с ябълков оцет в джоба и да го разреждаме с вода?
- Това е все едно да питате „Трябва ли да си нося с мен бягащата патека и като изям едно парче торта, да се кача на нея“.
- Бутилката е по-малка от пътеката при всички случаи.
- Хората трябва да се грижат за себе си. Те трябва да са наясно, че ябълковият оцет не е спасение. „Аз днес ще изям половин парче торта на закуска, на обяд и вечера, ще си нося ябълков оцет и няма да имам проблем с кръвната захар, няма да напълня“.
Не, не е така. Нека това бъде някакво изключение. Хубаво е да се пие ябълкови оцет, но той не е вълшебната напитка, която ще ни излекува. Ние сами трябва да се научим как да се храним здравословно, как да се поддържаме в добра форма, чрез хранене, движение и при нужда с добавка.
- Вече споменахте някои от вашите златни правила: сутрин да не се яде нищо сладко, обядът да завършва с плодове. Има други теории, според които плодът трябва да се консумира поне два часа преди основното ядене. Споделете вашите правила.
- Аз консумирам плодове след като съм хапнала зеленчуците, протеина в основното хранене, каквото и да е то, чак след това си позволявам някои плодове. Използвам такива с нисък гликемичен индекс. Основно залагам на горските плодове, ягоди, малини, боровинки, рядко зелена ябълка, лимони, круши, които не са с много голяма узрялост. Ограничавам гроздето и банана. Следващото правило е за вечерята. Хубаво е тя да бъде най-късно до 19 часа. За всички хора, независимо дали имат диабет, инсулинова резистентност, метаболитни проблеми.
- Тиреодитът на Хашимото също ли може да се овладее само с диета, без хапчета?
- Специално при Хашимотото не е задължително да се включи хапче за неговото регулиране. То става в последствие, когато, освен Хашимотото имаме хипофункция на щитовидната жлеза. И тогава хормонът THS излиза доста извън нормите.
Тогава в повечето случаи се включва допълнително медикамент. Но когато е Хашимото, без промяна в хормоните на щитовидната жлеза, моя съвет е, че с правилно хранене и движение организмът може да се поддържи в добро състояние и да има енергия. Големият проблем при Хашимотото е напълняването и липсата на енергия.
- Вие имате Хашимото, но изглеждате фантастично. Въпрос на ген ли е или на диета?
- На начин на хранене. Аз от 2017 година, откакто си направих изследванията, съм променила начина си на хранене драстично. В книгата, която написах и издадох са описани и режимите, през които съм минала. За хората, които имат Хашимото и търсят баланса и енергията, първия режим, с който започнах и горещо препоръчвам, е Палео режима.
- Какво представлява той?
- Палео режимът пресъздава храненето на нашите предци. Там са изключени млечните продукти, белите брашна, абсолютно захарта и различните видове, захарни изделия. Набляга се на чистото месо, ядките, авокадото, плодовете и основно това е като храна. И зеленчуци задължително. С тях трябва да стартира всяко хранене.
А енергията от къде ще дойде? Ами, от правилното хранене. Когато се храним правилно, включваме движението в режима ни и тогава организъма не губи енергия, за да приработва храната. Колкото повече се движим, толкова повече самия организъм се ни търси това движение.
Някой казва „Аз днес съм изморен, не ми се ходи да тичам, не ми се спортувам. Това е грешно. На оргазинма трябва да му се създаде навик. Той трябва да знае, че тази седмица два пъти той ще бъде на спорт. И самият организъм след време започва да си го търси.
Правилното хранене с правилното движение, особено за хората, които имат Хашимото. И при диабет. Но трябва да се подбере правилното движение. Не всяко движение е подходящо. Понякога, когато движението е по-натоварващо (както за хората с Хашимото, така и за тези с диабет), вместо да доведе до положителни резултати, то стресира организъма, води до отделяне на по-голямо количество кортизол и се повишава кръвната захар, вместо всъщност да намалява.
- Кой решава кое движение е правилно? Организмът ли сигнализира „Това ме напряга, другото повече ми харесва“ или трябва някой като вас да каже, какво трябва да прави?
- Според мен, организмът знае какво е най-добре за него, но много често ние не го слушаме. Мога да дам пример с цигарите. Когато някой реши, че ще пуши при първата, втората, третата цигара става му лошо, повръща му се, премалява му. Ама ние сме нахалани. Организъмът показва, че това не е добро за него и че трябва да се откажем, но ние продължаваме да натискаме. И в един момент той се пристрастява. Тогава и да искаме да спрем, си е пристрастен. Хубаво е да се вслушваме в тялото, защото то ни казва кое е добре за него и кое не е. Но когато имаме нужда от помощ и когато сме се загубили, защото много често има хора пробвали един, втори, трети режим и не виждат светлина в тунела, чувстват се в някакъв лабиринт, тогава наистина е нужно да се обърнат към специалист, който да изчисти всичките им заблуди и да начертае правилния път, по който да вървят.
- В заключение можем да направим извод, че трябва да си слушаме тялото, но вероятно трябва да му сложим и някаква бариера, защото ако тялото ми иска два шоколада. Аз да му дам едно блокче и да му кажа „Нали ти дадох“?
- Да, да. Всичко трябва да бъде с мярка, да не се прекалява с нищо и когато имаме по-сериозен проблем, е хубаво да се обърнем към човек, който наистина може да ни помогне. И това, за което апелирам, е хората да се проследяват.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Андрея Тодорова
Монтаж Антон Тончев
