В център за роботизирана рехабилитация и неврорехабилитация се възставяват хора след инсулти, след пътно-транспортни происшествия, раздвижват се деца с церебрална парализа… Разговаряме с неговия управител Димитър Петров. Завършил е Медицинския колеж „Йорданка Филаретова” към МУ – София със специалност „Рехабилитация“, Факултета по обществено здраве към МУ – София – специалност „Медицинска рехабилитация и балнеология“, в последствие се дипломира в Националната спортна академия със специалност „Кинезитерапия в ортопедия и травматология“, както и в Нов Български Университет – „Бизнес администрация“.
– Бихте ли ни разказали как ви хрумна идеята и как подбрахте видовете терапии и видовете апарати за този център?
– С нетърпение очаквах нашата среща, за да може да представим на пациентите в България, че наистина има място, където може да се приложи качествена рехабилитация. Опитът ни показа, че включването на инновациите във физикалната и рехабилитационната медицина води до по-добри клинични резултати.
– Как ги подбрахте след като всеки месец излиза някакъв нов апарат, за който казват, че е супер чудо?
– Много добър въпрос. Подборът е изключително труден и изисква умения за преценка, както и опит. С нашия екип успяхме да присъстваме на множество изложения, да организираме множество срещи с представители на големи болници, които работят по утвърдени стандарти. Извършихме множество клинични тестове на апаратура за роботизирана рехабилитация и на базата на това успяхме да преценим кое е най-доброто с утвърдени стандарти в световен мащаб.
Поради това преценихме и взехме решение да включим точно тази апаратура, защото вече сме се убедили с изграждането на нашата концепция, че тя дава резултат.
– Само че това са нови апарати, т.е. трябва да имате специално обучени хора за това.
– Разбира се, всяка апаратура върви с обучения. Някои от нашите специалисти, включително и аз, имаме способностите да обучаваме и терапевти, освен така нареченото безопасно използване на апаратурата. Като цяло, самата апаратура се адаптира спрямо диагнозата на пациента. Не е необходимо той да се адаптира към апарата, а точно обратното, ние правим така, че всеки да може да се справи с нея и да почувства, че се справя със задачите по време на терапията.
– Пациентът трябва да има установена диагноза и набор медицински изследвания, за да дойде при вас, а не да каже здравейте, просто ме боли гърба, да ми го оправите. Така ли да подходят?
– Ние смятаме, че е задължително да има клинично доказана диагноза, с която да се изготвят по-добри последващи действия за рехабилитация и възстановяване. В случай, че някой пациент дойде без установена диагноза, разбира се, ние работим с мрежи от специалисти в конкретните специалности и го насочваме за допълнителни изследвания, за да ни помогнат да създадем правилно ориентирана рехабилитационна програма, индивидуална за самия пациент.
– За да бъдем максимално полезни, да започнем да изброяваме болестите, за които бихте могли да помогнете – от най-тежките или от най-леките?
– Всяко едно заболяване може да бъде с тежки последици. Затова няма да ги квалифицираме като най-тежки и най-леки, а просто ще кажем, че можем да работим с пациенти с увреждания на централна и периферна нервна система, спортни травми, болки във врата, шията, гърба, кръста, след операции на менискуси, кръстни връзки, сменени тазобедрени, коленни стави, гръбначна хирургия. Към централните увреди влизат пациентите, които са прекарали инсулт, страдат от множествена склероза и Паркинсон.
Спортният травматизъм не го изключваме, той е много важен и трябва да се обръща. Внимание! Пациенти с детска церебрална парализа, с травми от разтежение на мускули, травматични увреди, засягане на периферни нерви, можем да бъдем полезни и при тях.
– Нека да тръгнем от това, което звучи абсолютно нелечимо – множествената склероза. По какъв начин подобрявате начина на живот на пациентите?
– Много е важно рехабилитацията да започне навреме. Пациентите с множествена склероза трябва да имат зад гърба си и невролог, който да наблюдава тяхното състояние. Оттам нататък ние се намесваме с оглед на дефицитите, които са се появили вследствие заболяването.
Това, което можем да направим е подобрение качеството на живот – намаляване на спастицитета, подобряване на дейности от ежедневието. Мога да дам конкретен пример с жена с множествена склероза, която дойде при нас.
Имаше затруднения в ходенето и в някои дейности от ежедневието. Например, миене на зъби, сресване на коса. Това са изключително важни хигиени нужди за една жена.
Провеждахме терапия с индивидуално създаден план. Тя успя след втория месец да си измие самостоятелно зъбите. Беше изключително щастлива. Ние – също, така че ние можем да редуцираме спастичността, да повлияваме върху когнитивните дефицити, върху обемите на движение, мускулната сила, контрола на самите движения, издръжливостта. И вече да има едно по-голямо облекчение от страна на близките в домашни условия откъм трансфериране на пациента от легло в количка и обратното.
– А при Паркинсон успявате да намалите тремора или можете да подобрите координацията на движенията?
– Всеки един от пациентите има индивидуална потребност, индивидуална медикаментозна терапия и индивидуален план за лечение. За това при някои подобряваме, тоест урегулираме дейностите от ежедневието, като там треморът е осезаем, донякъде успяваме да го урегулираме, да бъде по-лесно извършването на някои дейности, като, например, простиране или нещо в кухнята, да си сипе вода и така нататък.
Тук работим изцяло с фината моторика и всеки пръст по отделно. Имаме диагностична част и терапевтична част. Целият протокол, който изпълняваме за терапия, се случва на базата на преглед, консултация, функционална оценка, тестове и така нататък.
Имаме скАли, с които правим оценка на хватателните функции на ръката, на нейната спастичност, международно утвърдени скАли за рехабилитация, които ни помагат да измерим своя резултат. В тази посока с този апарат работим за координация, за равновесие, за контрол на трупа от седното положение, от изправено положение. Също имаме сензори, които можем да сложим на всяка част от тялото според нуждите – дали искаме да тренираме долен, горен крайник, примерно глезенна става или някакъв модел на ходане. В общи линии цялата тази гама от апарати са с един софтуер, за да може да следим кой какво е изпълнявал като процедури, до къде е стигнал, какво е подобрил, за да коригираме целия план, ако има такава необходимост. Работи се на принципа на визуалната обратна връзка, която служи не на последно място за мотивация и повече концентрация по време на терапия.
Тук можем да работим за китката с така наречената платформа за равновесие. Можем да работим с пациента от изправено положение и от седнало положение, да тренираме равновесието от седнало положение. Терапията може да се усложнява, да се слагат меки подложки, може да се работи с деца, с възрастни, с пациенти с нарушения в координацията и равновесието, спортни травми, менискуси, кръстни връзки.
Тук също се тренира стабилност в коляната става, засилване на мускулатурата, по-комплицирани упражнения за равновесие, защото програмата ни позволява да усложняваме терапията и тук могат да се работят и почти всички диагнози на централна и периферна нервна система, както и в ортопедията и травматологията.
– А с каква апаратура се справяте при пълно обездвижване, да речем след инсулт или след някакъв вид травма?
– Много е важно да кажем, че за да може да подберем конкретно апаратурата, ние извършваме абсолютно безплатен преглед, консултация, тестове на роботизираната апаратура, чрез които определяме терапии спрямо нуждата на пациента, неговите двигателни дефицити. Защото двама души с едно и също заболяване се възстановяват по много различен начин и ние на самия преглед определяме честотата, вида, интензитета, дозировката.
Всички параметри, с които ще създадем рехабилитационна програма, нейната продължителност и вида на конкретната апаратура. При абсолютно обездвижени пациенти – технологиите на роботизираната рехабилитация, които да ги подпомогнат да извършват репетитивни движения, които да генерират резултати една идея по-добри от извършването им в нормална или в домашна среда. Това са ортезите за възрастни, които използваме за терапия, за обучение в ходене и прохождане.
Стимулираме правилния модел на ходене при пациентите, които имат двигателни дефицити в долните крайници. Пак повтарям, може да има пълна или частична загуба на движенията на крайниците. Идеята е да стимулираме чрез непрекъснати, повтарящи се движения, да припомняме на тялото и на мозъка, че има начин тези загубени връзки и неврони в концепцията на пластичността на мозъка да се възстановяват, да генерират нови неврони, нови връзки.
– Ние досега си говорим за апокалиптични болести, но ако човек има няколко дискови хернии, какво би могъл да подобри при вас, за да избегне операция?
– Знаем, че дисковите херни са съпроводени с мускулни спазми, болки, които могат да ирадиират, могат и да не ирадиират, там е важно медикаментозното лечение, апаратната физиотерапия, кинезитерапията, повлияване на мускулния дисбаланс, редуциране на болковата симптоматика и съответно правилно изпълнявани и насочени упражнения, които да овладяват болковата симптоматика, да не я засилват. Затова е важно при такъв случай медицинската документация да бъде налична, за да се види тази дискова херни дали може да се повлияе консервативно, заедно с кинезитерапия и физиотерапия, но това е много важно, защото понякога болките във врата, гърба и кръста хронифицират, хората ги пренебрегват, казват си то ще мине, то ще се оправи, извършват рутинни действия и дейности, които провокират болка, не взимат мерки навреме и стигат при нас във фаза, която просто изисква повече време или се нуждае от малко по-комплицирани подходи на работа.
В зоната за електролечение и апаратната ни физиотерапия работим с нискочестотни, средночестотни токове, апарати за ултразвук, нискочестотно импулсно магнитно поле, имаме успоредка, висока проходилка, ударновълнова терапия. Целият този асортимент използваме в комбинация с нашите конвенционални методи, които са, както казахме, Бобат терапията, ПНФ терапията, за да можем да повлияваме болките. Работим с пациенти с плексити, радикулити, болки във врата, гърба, кръста, спортните травми, мускулните разтежения, оперирани нискосикръстни връзки, тазовобедрено голямо ендопротезиране.
– Вие споменахте, че помагате и при детска церебрална парализа. Това е болест за цял живот, но може ли да се подобрят двигателните способности на детето, да се преодолеят някои пречки, които му пречат в развитието?
– Разбира се, че е възможно. Имаме в нашия екип детски Бобат-терапевт. Това е много популярна концепция, свързана с терапията при децата с церебрална парализа. Там повлияваме спрямо симптоматиката и клиничния случай. Можем да повлияваме спазъма, качеството на живот, като го подобрим. Зависи и от формата на церебралната парализа, но и походката можем да подобрим, и когнитивните дефицити, да стимулираме детето да бъде много по-изпълнително, много по-внимателно по време на терапията, да бъде мотивирано, да идва с желание, защото се борим понякога с това децата да изпитват дискомфорт, да се притесняват, да ги е страх.
Но терапиите при нас минават под формата на игра и имаме наистина много добри постижения при церебралната парализа, използваме роботизираната рехабилитация за трениране на походката, за фината моторика, контрола на движеният на горни и на долни крайници, координация, равновесие... всичките тези показатели могат да бъдат подобрени със системна и упорита работа.
– Бобат, това е терапия или вид апаратура?
– Това е терапия, за която се изисква допълнително обучение на специалистите. Един единствен такъв курс бе организиран в България от белгийска школа, успяхме да включим нашите представители.
Всяка година наши кинезитерапевти, рехабилитатори посещават конгреси, обучения, допълнително развиват своите умения, защото това е дял от медицината, който изисква непрекъснато да си в течение с инновациите.
– Вие споменахте роботизирана рехабилитация. Тя пряко свързана ли е с апарата Локомат, който раздвижва след операции, катастрофи или след инсулти?
– Разполагаме с Локомат Про, който е подходящ за пациенти след инсулт, с множествена склероза, гръбначно-мозъчни увреди, травми на главата, болестта на Паркинсон, церебрална парализа и в общи линии – пациенти, които имат затруднени движения на долни крайници и дори липсващи такива. Тази апаратура може много фино и персонализирано да се настрои спрямо анатомичните характеристики на пациента. И да се изпълни терапия, каквато не би могло да се приложи никъде другаде, нито в домашни условия, нито на място, в което просто терапевтът заучава как да се извърши движението, но то е свързано с много компенсаторни механизми, докато при локомата това нещо липсва. Пациентът тренира изцяло нормален естествен модел на ходане.
– Някои от тези терапии покриват ли се от здравната каса?
– Към момента нямаме представа за терапия, която се покрива от към здравната каса – все пак такъв тип терапия е сравнително нова за страната. Важно да се отбележи, че ние правим една концепция, която е комплексна, т.е. организацията на терапиите тук може да протича спрямо заболяването, придружаващите заболявания, общото състояние, двигателната култура и т.н. Тя протича между 1 и 4 часа на дневна база, но това се определя след като сме сигурни, че може да бъде изпълнено от пациента и предписваме съответното лечение, което само по себе си носи добър интензитет, без да има пренатоварване. Следим за него, внимаваме с дозировката и по този начин наистина успяваме да постигаме резултати. Вече сме се убедили, че това нещо работи.
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Калоян Балабанов
Монтаж Антон Тончев
