За втора поредна година по поръчка на Институт за развитие на публичната среда и финансирано с проектни средства на организацията агенция Алфа Рисърч провежда национално представително проучване за информираността и ролята на кампанията за Президентските избори и Националния референдум. Настоящото изследване е проведено в периода 19 – 24 октомври 2016 г. сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни. 
 
Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.

Кампанията за Президентските избори и Националния референдум 2016 г. предизвиква по-слаб интерес и внимание от страна на гражданите в сравнение с тази за Местните избори през миналата година. Две седмици преди нейния край всеки втори анкетиран (51%) заявява, че не е запознат с нито една проява на кандидатите за държавен глава, показва национално представително проучване на Алфа Рисърч.

Огромното мнозинство от хората (82%) знаят, че на 6 ноември предстои гласуване за президент и национален референдум. Информацията за тези два избора достига до избирателите предимно от националните медии – съответно, 79% за изборите и 62% за референдума. На местно равнище не кандидатите, а основно политическите партии (42%) се разпознават като агитиращи за президентския вот.

С новото изискване за задължително гласуване са запознати 77% от избирателите. Въпреки че според преобладаващата част от хората,  това няма да окаже влияние върху решението им дали да участват във вота, за две седмици делът на твърдо решилите да гласуват за президент нараства от 61% до 66% от живеещите в България. Така, независимо от по-слабата кампания, заявената активност е със 7 пункта над декларираната към същия период през миналата година. Ако нагласите се запазят, можем да очакваме в първия тур на президентските избори да излязат над 3 млн. и 700 хиляди избиратели.

Засега ефектът от бурните  публични спорове по отчитането на квадратчето  „не подкрепям никого“  се изразява в това,  че вече 53% от пълнолетните жители на страната са научили за възможността да се гласува по този начин. Около десет на сто от решилите да участват в изборите заявяват намерение да изберат опцията „не подкрепям никого“, като техният профил повтаря този на обичайно негласуващите – най-млади, учащи, слабо интересуващи се от политика, жители на градовете.

Проучването отчита и по-високи декларирани нагласи за участие в националния референдум - 54% към момента срещу 49% заявена готовност през 2015г. Пасивността на партиите, кандидат-президентите и дори на инициативните комитети, най-вероятно ще направи реалното участие, също както и миналата година, по-ниско от заявеното. Ако обаче продължи тенденцията задължителният характер на гласуването да оказва влияние върху традиционно дисциплинирани групи избиратели, е възможно избирателната активност на референдума да е близка до признаването му за валиден. 

В съдържателно отношение анализът показва, че евентуалната активизация на избирателите не е резултат от по-добра  информираност и ясни аргументи по всеки един от трите въпроса. За разлика от миналогодишния референдум за електронното гласуване, когато гражданите направиха избора си въз основа на поредица от обсъждания, предстоящото след две седмици пряко допитване най-вероятно ще произведе резултат, базиран на противоречиви нагласи и слаба информираност за последствията от едно или друго решение. 

Изследването регистрира изключително любопитно противоречие -  въпреки че сред решилите да участват в референдума, позицията „ДА” доминира и в трите въпроса, хората изразяват съгласие с мотивите и на двете противоположни позиции:
•    Най-високо е одобрението по въпроса за намаляване на  държавните  субсидии  за политическите партии - 58.8% „Да” срещу 24.7% „Не”. Същевременно, мнозинството от избирателите са съгласни едновременно с тезата, че партиите трябва да получават по-висока субсидия, за да не изпаднат в зависимост от интересите на благодетелите си (73%) и с противоположната - че ако субсидията е минимална, ще останат само партиите, на които хората имат доверие и които те са готови да финансират със собствени средства (57%).
•    Въвеждането на мажоритарен избор за народни представители  в два тура също получава повече „Да”(55.1%), отколкото „Не” (26.2%) . И отново зад тези нагласи стои приемането на две противоречащи си тези. 48% смятат, че мажоритарният вот дава шанс за по-широко представителство на гражданите, тъй като ще се състезават повече личности,  а 47% точно обратното -  че ще ограничи представителството на избирателите, тъй като всеки район ще има само по един депутат. 
•    Най-парадоксална е ситуацията  при задължителното гласуване - 51.6% „Да” срещу 32% „Не”. Въпреки лекият превес на „да“-то над 50-те процента, мнозинството от хората приемат именно аргумента „против” – 74% смятат, че гласуването е право, което не бива да се вменява като задължение. А най-силният аргумент в подкрепа на задължителното гласуване – че така ще се ограничи тежестта на купения и контролиран вот – събира почти двойно по-малко привърженици (46%).

Както и през 2015г. съмненията за честността на изборите в страната  остават високи.  Същевременно, по-слабата кампания и липсата на локални играчи, характерни за  местните избори, леко подобряват очакванията за честността на тазгодишните избори в отделните населени места. От 19% на 23% нарастват хората, които смятат, че в тяхното населено място изборите ще са честни. Значително намалява и делът на избирателите, които са на противоположното мнение -  от 46% на 34%.  Изборният ден обаче ще даде пряк отговор на въпроса доколко честен ще бъде тазгодишния вот.

Общият извод, който се налага от националното представително проучване на Алфа Рисърч е, че кампанията за Президентските избори и Националния Референдум е  по-скоро слаба, ограничена до националните медии и непредставяща достатъчно информация както за позициите на кандидат-президентите, така и за аргументите по трите въпроса в референдума. Поради това, може да се очаква, че избирателната активност и резултатите от вота ще зависят много по-силно от промените в изборните правила, мобилизацията на партийните ядра и емоционално-ситуативни фактори, отколкото от личната убедителност на кандидатите и информираността на избирателите.