Измина точно седмица след старта на преговорите за правителство. Рано е за генерални оценки, но анонсите са, че кабинет ще има, пише журналистът Искрен Вълчев в свой анализ за Гласове.


Сформирането на правителство би било и изцяло по вкуса на Херо Мустафа, която отдавна показа, че в момента "нашите кучи синове" са Румен Радев и българоканадецът Кирил Петков.

Предизвикателство за наблюдателите занапред е да отговорят на един много интересен въпрос – защо сега. 

Защо сега се преговаря смирено, а не след първите два вота. Защо дори ДБ няма проблем да седне на маса с Жан-Виденовия министър Румен Гечев. Как въобще се оказа, че БСП е отсам червените линии. Къде е Слави Трифонов да реди условия.

Отговорът може да е, че партиите се умориха, нямат пари за кампании, страхуват се поредни избори да не родят чудовища. Пък и са извлекли поуки.

Евентуалната безизходица при продължаващ инат подхранва това обяснение. Но може отговорът и да е друг – идеята е била служебната власт да се задържи, за да подпечата трайно управление по линията Радев – Петков. То да смени (наследи) схеми и статуква на ГЕРБ. Червените линии са били парлама.

След преизбирането на президента, и най-вече след създаването на "Продължаваме промяната", такова управление е вече наистина възможно.

Тази втора версия се подхранва от натиска, който служебното МВР упражни над контролирания в полза на ГЕРБ вот... И от равносметката, какво щеше да стане, ако МВР се управляваше от ГЕРБ и контролираният вот отидеше при нея (нямаше да загуби).

Ако е вярна втората версия, то това пак е станало с любезното съдействие на американското посолство. Тази версия би обяснила и защо точно ДБ, след като се редеше на опашки пред посолството, вече е приседнала в мола. 

Така или иначе отговор ще даде бъдещето. То ще покаже и каква точно власт ще се сформира. Но макар и недовършени, преговорите все пак са интересни.