Ако се питате на какво се дължи досадният маратон с медийни изяви на актуалния служебен министър на правосъдието Иван Демерджиев от края на миналата седмица, то обяснение за него ще намерите, като се върнете пет години назад. Това пише в свой анализ "Труд".

Из стенограмите от сбирка на групата „Арго“, с неформален лидер Иво Прокопиев, ще откриете фундаменталната реплика на Христо Иванов: „Аз мога да ида при Екимджиев да му кажа – искам да изнесеш твоя хейт срещу Цацаров в национален ефир.“

Изглежда, че методите и целите на политико-икономическия и медиен олигархичен кръг са все така актуални и днес. Променени са единствено част от преките изпълнители и мишените на „хейта“. Различното е и това, че днес повечето от участниците в сбирката на задкулисието през 2016 г. са вече във властта.

Зле прикрит зад тях остава единствено менторът на кръга „Капитал“ Иво Прокопиев.

От четвъртък до неделя, или за четири дни – служебният министър на правосъдието Иван Демерджиев даде последователно четири интервюта – за БТВ, за „Дневник“, за Сашо Диков и за БНР.

Самоцелната активност и тоталното преповтаряне на изложените тези (в интервюто за сайта с издател Иво Прокопиев, Демерджиев дори четеше от листче), без съмнение показва кампанийност, която цели да постави във фокуса на общественото внимание желанието на определени олигархични кръгове за това новите управляващи да осигурят на всяка цена отстраняването на обвинител №1.

Изглежда това трябва да се случи в самото начало на мандата на новите управляващи, от една страна, за да са сигурни, че поставяйки близък до тях магистрат за главен прокурор, ще си гарантират недосегаемост, а от друга – ключовите разследвания и дела от последните години, свързани с политици и влиятелни икономически субекти, пряко свързани с коалиционните партньори, да бъдат постепенно провалени или тихомълком приключени с пълното оневиняване на изправените пред правосъдието. Списъкът на желаещите Иван Гешев да не е главен прокурор е доста дълъг, а изглежда доскорошният пловдивски адвокат Иван Демерджиев много държи да изпълни тези щения.

Откакто бе произведен в служебен министър с президентски указ, представителят на Пловдивската адвокатска колегия, незнайно защо, Иван Демерджиев започна да урежда казуси, по които е бил ангажиран в качеството му на упълномощен юридически представител. За един от тези казуси, свързан с търговски спор за фотоволтаичен парк между две фирми, министърът на правосъдието упорито се опитва да натрапи, че бил обект на заплахи с прокуратурата.

След като тази му теза не предизвика резонанс, Демерджиев пусна интригата, че следователят по делото бил отстранен. Временно заемащият постът на министър пловдивски адвокат стигна и по-далеч – магистратът бил отстранен от делото, което било възприето като форма на натиск.

Установи се, че следователят, за когото Демерджиев твърди, че го е сезирал, се казва Вихър Михайлов. Оказва се, че министърът въвежда в заблуждение, когато твърди, че магистратът бил светкавично преместен, непосредствено след като е разпитал Демерджиев в качеството му на адвокат на една от страните. Според Иван Демерджиев това станало след обяснението му, че бил заплашван с името на главния прокурор.

Видно от регистрите на Висшия съдебен съвет е, че Михайлов не е отстраняван, а е върнат на титулярното си работно място – във Военно-окръжната прокуратура в София. Последните години Вихър Михайлов е бил командирован в следствения отдел на Софийска градска прокуратура, като в това си качество в началото на годината е провел разпит на Демерджиев.

Два месеца по-късно Михайлов е върнат при военните магистрати, каквото е изискването на Закона за съдебната власт. Оказва се, че следователят не само, че не е притискан, а тъкмо обратното – той е ангажиран по едно от ключовите дела на Военна прокуратура – разкриването на шпионската група, която е събирала секретна информация от военното разузнаване и я предавала на руски шпиони, ситуирани у нас под прикритието на дипломати. Това се е случило и два месеца след разпита на Демерджиев, а за работата си по делото за шпионаж, Вихър Михайлов дори е награден от главния прокурор. Според запознати, следователят работи и по друг обществено известен казус, по който военните магистрати работят – катастрофата при учение на българския „Миг-29“ в Черно море.
По този казус Иван Демерджиев не само въвежда в заблуждение аудиторията на удобните медии, пред които е бил посъветван да говори, но самият той изпада в конфликт на интереси, защото използва позицията си на министър, за да влияе върху неприключило разследване, по което дори е давал показания. При критичен прочит на поведението на Демерджиев може да се установят признаци за престъпление срещу правосъдието.

Превърналата се в „запазена марка“ тенденция служебните министри от двете правителства на Румен Радев да нарушават Конституцията, устойчиво се продължава дори от министъра на правосъдието. Демерджиев настоятелно предлага 47-то Народно събрание бързо да премине към противоконституционното разпускане на Висшия съдебен съвет, което би могло да стане с промяна на съдебния закон. Няма съмнение, че Иван Демерджиев добре знае, че мандатът на съдебния съвет е регламентиран в основния закон, което прави разпускането му със закон нарушение на Конституцията, но упорството, с което предлага това да се случи, показва, че се преследват лобистки интереси.

Никак не е случайно, че правосъдният министър повтаря тезата за бързото разпускане на ВСС, лансирана от адвоката от Пловдив Михаил Екимджиев. Така се получава, че споменатият преди пет години от Христо Иванов Екимджиев, който можел да изнесе „целия хейт срещу Цацаров в национален ефир“, е открил говорител на тезите си в лицето на бившия председател на Пловдивската адвокатска колегия Иван Демерджиев.

Това, че адвокатът Михаил Екимджиев изглежда има сериозни позиции в Министерство на правосъдието, можем да разчетем и от мотивите, с които „служебният министър“ щял да внася ново искане за отстраняване на главния прокурор във ВСС, особено, ако Конституционният съд се произнесе, че министърът има такива правомощия. КС бе сезиран от служебния кабинет, след като правосъдният министър в него – Янаки Стоилов получи отказ от кадровия орган на съдебната власт да се занимава със сигналите с доноси срещу Гешев, които друг от министрите – Бойко Рашков обобщи.

Стоилов, за който още тогава се твърдеше, че ще получи поста на конституционен съдия, ако атакува главния прокурор пред ВСС, внесе материалите на Рашков, но кадровиците отказаха да ги разискват с мотива, че това би представлявало вмешателство на изпълнителната власт в независимостта на съдебната система. Парадоксално, но сега Стоилов възнамерява да участва и в решението на КС по дело, на което самият той е инициатор.

Ако КС позволи министъра да иска от ВСС отстраняване на обвинител №1, то оказва се, че Демерджиев планира да атакува Гешев с решение на Европейския съд за правата на човека по дело, по което адвокат на ищците се оказва именно Михаил Екимджиев. Вече бе разкрита схемата, по която Евгения и Николай Баневи осъдиха България пред Съда в Страсбург по дело, разгледано в състав, в който е участвал и българският съдия Йонко Грозев, известен със своята неприязън към независимостта на прокуратурата и лобистките си зависимости.

И за капак - именно Екимджиев бе адвокат и на Кирил Петков по конституционното дело за двойното гражданство на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ пред Конституционния съд. Правен абсурд би било министърът да внесе искане за освобождаване на главния прокурор, базирайки се на мотиви, свързани с решения на ЕСПЧ.

Същото се отнася и до твърдението на Демерджиев, че Гешев имал отношение по т.нар. казус „Осемте джуджета“, защото не потърсил отговорност от магистратите, които бяха набедени в престъпни грехове от враждуващите членове на бизнес-фамилията Златанови. Всъщност лобистки интерес прозира дори и тук. Напусналият преди две години прокуратурата Андрей Янкулов, който в миналото бе заместник на Христо Иванов, участва пряко в раздухването на „семейната драма“ на Златанови като правен консултант на „Антикорупционния фонд“.

От няколко месеца Янкулов е и съветник на правосъдния министър, първо на Янаки Стоилов, сега на Иван Демерджиев. Вторият вече поиска наказания за трима прокурори, като се мотивира именно с „опорните точки“ на съветника си Янкулов.

Не на последно място, публикации в медиите свързват Иван Демерджиев със секретаря на президента Радев – Пламен Узунов, по масонска линия. Твърди се, че Демерджиев и Узунов членуват в пловдивската ложа на масоните, което поне официално не е отречено, още повече, че в медиите се появи и снимков материал. Узунов има личен интерес, поне докато има пряко влияние чрез служебния министър, назначен от държавния глава, да работи за отстраняването на Иван Гешев.

Половин година след началото на мандата на настоящия главен прокурор, Специализирана прокуратура разкри сложна схема за търговия с влияние, в която дейно участие са взимали Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков. Любопитна подробност е, че адвокат по делото на Пламен Узунов е друга пловдивска адвокатка – Емилия Недева, която подобно на колегата си Екимджиев, често се изявява в медиите на олигархичния кръг „Капитал“.

Причина за неестествената медийна хиперактивност на служебния министър, която „случайно“ съвпадна с коалиционните преговори в МОЛ-а, може да се разглежда като опит на оформилото се пловдивско юридическо лоби да осигури на Иван Демерджиев поста на министър и в редовното правителство, което „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ планират да заработи от началото на 2022-ра година.

Медийната активност на Демерджиев показва, че зад него прозират две лобита в бъдещото правителство – това на олигарха Иво Прокопиев и на президента Румен Радев, които, поне на този етап, по-скоро си взаимодействат, отколкото да се конкурират. Влиянието на Прокопиев и Кирил Петков над Демерджиев би могло да се реализира през адвокат Михаил Екимджиев, а това на Радев през оказалия се непоклатим, въпреки множеството скандални разкрития за дейността му, президентски секретар по антикорупция Пламен Узунов.

Самия Демерджиев изглежда много иска да остане в МП, което под неговото макар и краткосрочно ръководство демонстрира притеснително високи нива на лобизъм и конфликт на интереси. Лобизмът, обаче, поне по закон, в България продължава да е все така нерегламентиран и със сигурност скоро няма да бъде узаконен и легализиран.