Започнаха срещите с парламентарно представените партии на номинирания от ГЕРБ кандидат за министър- председател професор Николай Габровски. На тях той търси подкрепа за съставяне на правителство с мандата на най-голямата група в НС. Разговорите в четвъртък бяха с ДБ, БСП и „Български възход“.

Явор Сидеров, който е анализатор, историк, преподавател и бивш съветник на двама вицепремиери, заяви, че не вижда как може да бъде осъществено правителство с първия мандат или втория мандат.

„След разговорите с ДБ и БСП стана ясно, че те няма да подкрепят правителство с мандата на ГЕРБ. Тук няма никаква изненада.

Изглежда ми почти сигурно, че вторият мандат също няма да се оползотвори заради приетите промени в изборния кодекс. Не виждам какво чудодейно нещо може да се случи, така че да има правителство в рамките на този парламент.

Човек не може да бъде категоричен, но мисля, че вървим към нови избори през март“.

Той не смята, че личността на проф. Габровски би могла да бъде обединяващия фактор, за да се стигне до редовен кабинет.

„Тук разговорът не е за безспорните му професионални качества и безупречната му професионална биография. Господин Борисов каза, че правителството, което проф. Габровски би оглавил, ще бъде експертно. Това е невярно, защото такова правителство би трябвало да е договорка на всички политически сили за избор на хора, които са равно отдалечени от всички партии и имат ясна програма, както и срок, в който да я изпълнят“.

Третият мандат може да донесе изненада единствено, ако има договорка между всички парламентарно представени политически сили за експертно правителство, поясни Явор Сидеров.

„Това е единственият изход от този блокаж – експертно или техническо правителство с мандата на „Български възход“. С мандат на ГЕРБ или „Продължаваме промяната“ няма как да стане“.

Не мисля ,че едни нови избори биха произвели радикално различна картина от тази, която имаме в момента, отбеляза още анализаторът.

„В това се крие и голямата опасност. През последната година и половина сме управлявани от служебни правителства, които започват да придобиват вида на перманентни.

Започваме да свикваме с идеята, че извънредното е нормално. Задачата на служебните правителства е само конституционно определената им-да организират избори.

Тази ситуация може да послужи на някого за извинение да превърне извънредното в постоянно. Партиите не реагират на тази ситуация с бързината и тревога, с която би трябвало да го направят, защото това удря по тях. Те се вписват безгласно в тази ситуация. Партиите трябва по някакъв начин да извадят от безразличието 60 %, които не гласуваха“.

Явор Сидеров смята, че местните избори са един непосредствен контакт между хората и властта, затова могат да послужат за необходимото пробуждане.

„Ако те и после националните, не послужат за връщане на доверието към партиите, тогава партийната система на България наистина е застрашена“.

Отказът за приемане на България в Шенген в много по-голяма степен е резултат от политически разногласия вътре в ЕС, отколкото продукт на българските несъвършенства, коментира още анализаторът.

„Тук става въпрос за една голяма картина, която не познаваме добре и в която продължаваме да сме пасивни наблюдатели. Трябва внимателно да се следи как отказът да бъдат приети България, Румъния и Хърватска би могъл да послужи като клин между тях и европейските им партньори, и да е от полза за външни сили“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук