Антон Тодоров размаза "нахалника" Прокопиев с доказателства: Той е създател на приватизационен "шедьовър" с предизвестен край (ДОКУМЕНТИ)

Прокопиев и Винпром Дамяница – приватизационен "шедьовър" с предизвестен край

През есента на 1997 г. със заповед РД № 21-484 на тогавашния министър на промишлеността Александър Божков, е обявена продажбата чрез преговори с потенциални купувачи на 78 % от регистрирания капитал на „Винпром-Дамяница“ ЕАД, с. Дамяница. Конкретните действия по тази сделка са в ръцете на тогавашната приватизационна фурия Едит Гетова – нейният подпис стои под уведомлението, с което процедурата стартира. Според подписания приватизационен договор покупната цена за 78 % от капитала на „Винпром-Дамяница“ ЕАД, с. Дамяница е в размер на 3 000 000 (три милиона) щатски долара или съответно левовата им равностойност по централния курс на БНБ към деня на подписване на договора. А сега - внимание! В Съвета на директорите се появява Филип Харманджиев – първа дружка на Иво Прокопиев. Порадвайте се на чудните условия за плащане, които са си договорили другарите от кръга „Капитал“.
Започваме с изброяването на клаузите, които са като наръчник по достигането на зеещи висини в наглостта.

Първо, 10 % от цената, в размер на 300 000 щ. долара, съответно левовата им равностойност, към деня на сключване на пиватизационния договор трябва да бъдат платени по следната схема:
- 60 000 щ. долара в срок от три работни дни от датата на подписването на договора. От това плащане се приспада размера на внесения от купувача депозит за участие в преговорите в размер на 60 000 000 неденоминирани лева, съответно тяхната адоларова равностойност по централния курс на БНБ към деня на извършване на плащането на депозита. 
- 240 000 щ. долара в срок от 10 /десет/ банкови работни дни от датата на подписването на договора, с всички възможни платеежни средства, допустими в приватизацията.
От уведомително писмо/нареждане от 16.12.1999 г. на Николай Тумбев, изпълнителен член на Съвета на директорите на „Изба Дамяница“ АД разбираме, че дължимата за 1999 г. главница в размер на 300 000 щ. д. (или 533 040 лева по фиксинга на БНБ) ще бъде изплатена в компенсаторни записи. Няма шест-пет, дори и супер благоприятните клаузи в договора в един момент търпят полезна ерозия към по-приемливи за необръгналите да изпълняват дори облекчени ангажименти приятелчета на Прокопиев. Останалите 90 % от цената по пиватизационния договор в размер на 2 700 000 щ. долара (или левовата им равностойност) е предвидено да бъде изплатена на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период. Машаллах! Как пък не се намери една сделка от сключените по времето на Костича, която да не вони!

Прочетете пак условията – такива условия в приватизационния договор са само за избрани. И за много приближени до самия връх на управлението в периода 1997-2001 г. Условията за плащането на 78 % от капитала на „Винпром-Дамяница“ ЕАД по обясним начин са почти идентични с условията в една друга приватизационна сделка свързана с кръга „Капитал“. Става дума за приватизацията на „Каолин“, за която писах преди няколко месеца много подробно. Толкова са нагли и сигурни в безнаказаността си, че дори не им хрумва да измислят нещо ей така, за разнообразие в схемите. В тази приватизационна сделка има още един казус, който е класика в жанра. За какво става дума? На момчетата на разградския вундеркинд явно цената им се е видяла твърде височка, условията – твърде „ангажиращи“, та затова са решили да понамалят бремето. На 20.12.1999 г. се сключва Допълнително споразумение № 2 към първоначалния договор за продажба на 78 % акции от капитала на „Винпром-Дамяница“ ЕАД. Съгласно това споразумение цената на приватизационната сделката е редуцирана наполовина като е създадена т.13а /1/. Ето какво гласи тя:
„Ако в срок до 31.12.2000 г. Купувачът заяви писмено на Продавача, че е готов да извърши предсрочно плащане на целия неплатен дотогава размер на цената по договора и я плати в 14-дневен срок от получаването от Продавача на това заявление, цената по настоящия договор ще се счита в размер на левовата равностойност на 1 500 000 (един милион и петстотин хиляди) щ.д. по централния курс на БНБ в деня на сключване на настоящия догвор, като в този случай плащането на неплатената към датата на предсрочното плащане може да се извърши с всичк иплатежни инструменти, допустими от българското законодателство за плащане на приватизационни сделки“.

Това е положението! Нали се сещата, че тук пак става дума за компенсаторки и всякакви други измишльотини, които Командира и неговите пророци в приватизацията пръкнаха в онези години, за да може да намажат задълго и дебело филията. Те са милионери, а Вие си броите стотинките. Те живеят в една истинска Аркадия, в рай на земята, а за много от Вас адът е настъпил още тук. Същите нахалници обаче не престават да се питат защо са се навъдили толкова хейтъри по тези земи. Ами затова, защото злодеянията на Костовата шайка нямат край. Да беше мор, да беше чума щеше да нанесе по-малки поражения. А тези са нещо повече от природно бедствие, истинско оръжие за масово поразяване. Убиха миналото, конфискуваха настоящето, обезсмислиха бъдещето, че и това, което идва след него дори. Да видим какво още се случва с клаузите по договора, след като е прието допълнителното споразумение. Съгласно т.10.3 от първоначалния приватизационен договор , купувачът се е задължил да извърши за своя сметка инвестиции в дружеството с общ размер 1 390 000 щ.д. в лозарството и 580 000 щ.д. – във винопроизводството, по срокове, предназначение и размер, конкретизирани в Приложение № 2 към приватизацинния договор – т.н. инвестиционна програма. Съгласно Допълнително споразумение № 2 от 20.12.1999 г. между Министерството на промиишлеността и „Изба Дамяница“ ЕАД се създава втора нова точка – 13а, /2/, която има следния текст:
„т. 13а, /2/ С осъществяването на плащането на цената по т.13а /1/, за страните по този договор влиза в сила допълнителна инвестиционна програма общо в размер на левовата равностойност на 1 500 000 щ.д. на САЩ при условията на този договор и съгласно неговото Приложение № 2 и Допълнителното споразумение № 1 от 17.11.1998 г., явяващи се неразделна част от този договор.“. Когато след няколко години новото ръководство на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол започва активни действия за налагане на неустойки на купувача и води дълги и упорити съдебни дела срещу РМД-то, което купува „Дамяница“ ЕАД, то се съсредоточава върху тези клаузи. С протоколно решение № 1533/01.11.2004 г. открива поцедура чрез пряко договаряне за възлагане на изготвянето на експертно становище по следните въпроси:
1. Изпълнени ли са условията по т.13а /1/ от Договор за подажба на акции от „Винпром Дамяница“ ЕАД от 16.12.1997 г., създадена със сключеното на 20.12.1999 г. Допълнително споразумение № 2 към договора за продажба на акции от „Винпром Дамяница“ ЕАД и влязла ли е в сила допълнителната инвестиционна програма по т. 13а /2/ от договора, създадена със същото споразумениие?
2. В зависимост от становището по т.1, какъв би трябвало да е размерът и разпеделението по периоди на инвестиционната програма към 2004 г.
3. В зависимост от становището по т.1, какви са новите срокове за изпълнение на задълженията на купувача по т.10.2 и т.10.7 от приватизационния договор?

По тези въпроси становище изготвя адвокат Траян Конов от Софийска адвокатска колегия, който е избран да изготови становище по горните въпроси. В него изрично е доказано, че:
1. Плащането на целия остатък от цената при съобразяване на договорната редукция е извършено в срока по т.13а, ал.1 от Договора и следва да се приеме, че допълнителната инвестиционна програма по т.13а, ал. 2 от Договора е влязла в сила.
2. По втория въпрос според адвокат Конов заема становище, че с влизането в сила на допълнителната инвестиционна програма, Приложение № 2 към договора следва да се разбира така
3. По третия въпрос според адвокат Траян Конов, от деня на плащането купувачът е освободен от задълженията си по т.10.2 и т.10.7 от приватизационния договор.
Пак ще кажа – дяволът в съмнителните приватизационни сделки, извършени по времето на Командира, Божков и Гетова е в детайлите. Да, има и много случаи на политическо джелатство, когато са пипали извънредно грубо и безсрамно. Но в немалко случаи може да забележат и известни опити за финес в изобретателността. Вижте какво се случва по-нататък. Съгласано изразеното правно становище на адвокат Траян Конов – плащането на целия остатък на цената е съобразено и извършено в срока по т. 13а, ал. 1 от договора, в резултат на което е влязла в сила допълнителната инвестиционна програма по т. 13а, ал. 2 от Договора, а именно:
Агенцията за следприватизационен контрол констатира следното „изпълнение“ на променената инвестиционна програма, чийто параметрите уж са „подобрени“, за да се компенсира онова благодеяние с намалената наполовина цена, която РМД-то купувач трябва да плати:

Години По договор Изпълнение Разлика Неустойка

1998 г. 310 000 лв. 0 310 000 155 000 С писмо изх. МИ № Т 26-00-15/18.04.02 г.

1999 г. 150 000 0 150 000 75 000 С писмо изх. МИ № Т 26-00-15/18.04.02 г.

2000 г. 380 000 0 380 000 190 000 С писмо изх. МИ № Т 26-00-15/18.04.02 г.

2001 г. 1 463 000 0 1 463 000 731 500

2002 г. 587 0 
Общо: 2 890 000 лв. по договор 0 лв. изпълнение на практика

Видяхте ли изпълнението на поетите ангажименти за инвестиции? Нула! Голяма, мазна, изгаряща очите и предизвикваща докрай чувството ни за справедливост нула. Харманджиев и компания ще се опитват през годините да доказват, че дори са „преизпълнили“ инвестиционните си обещания. Истината е много различна – по делата в различни инстанции юристите на Агенцията за следприватизационен контрол представят солиден брой доказателства, че купувачът не е инвестирал свои собствени средства, а всички средства за набавяне на дълготрайни материални активи са извършени от името и за сметка на приватизираното дружество. От страна на купувача не са представени документи, които да доказват, че са извършени преводи на средства към приватизираното дружество с цел финансиране на инвестиционната пограма за 1999 г. и за 2000 г., каквито са клаузите на приватизационния договор. Истината е, че тяхното „преизпълнение“ не само противоречи на клаузите на договора, но и на смисъла и духа на процеса на приватизация като средство за удовлетворяване на определени обществени интереси, които са залегнали в задълженията на купувача по тези договори, а именно: да се инвестира в развитието на тези дружества, както и да се запази и увеличи персонала в тях. Именно този обществен интерес би трябвало да е в основата на приватизацията. Казано съвсем накратко – държавата би трябвало да има за цел с приватизацинните договори да влее нови и свежи инвестиции в дружествата, които до този момент е управлявала, а не да ги остави да се развиват сами със собствените си оскъдни капитали, което без съмнение би довело единствено до спъване на стопанския растеж в страната.

Заради това драстично неизпълнение на клаузите на приватизационния договор е образувано гражданско дело № 645/02 в Окръжен съд-Благоевград по иск на Министерството на икономиката (конституирало като страна Агенцията за следприватизационен контрол). Благоевградския окръжен съд постановява решение, с което отхвърля предявения иск поради неоснователност. Нещо повече – съдът приема, че е налица дори „преизпълнение“ на задължението за инвестиции, т.е. приема на 100 % твърденията на купувачите. Софийския апелативен съд оставя в сила решението на БлОС. Агенцията за следприватизационен контрол обжалва решението на по-горна инстанция – пред Върховния касационен съд. С Решение № 66/24.02.2005 г. ВКС решава да отмени изцяло въззивното решение от 30.12.2003 г. на САС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-София. И ето, че чудото се случва - новият състав на САС с Решение № 60/29.03.2007 г. отменя решението на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлил исковете на АСК за неустойка в размер на 75 000 щ.д. за неизпълнение на инвестиционната програма за 1999 г. и за неустойка в размер на 190 000 щ.д. за неизпълнение на инвестицината програма за 2000 г. Можело значи! Е, не се отхвърля цялото решение, но пък кой е казал, че в България може да има пълно щастие!

Съгласно т. 14 от приватизационния договор, продавачът има право да развали едностранно договора при неизпълнение на задълженията на купувача по т.10.1 и т.10.4 от него. Нарушаването на тези клаузи от приватизационния договор е видно от констатациите в докладна записка на работната група, назначена от наследника на Ал. Божков, Петър Жотев на 24 януари 2001 г. В т.10.4 е предвидено задължение за купувача, в срока на инвестиционната програма, т.е. до 2002 г., не не по-малко от три години от датата на сключване на договора (до 16.12.2000 г.), да не прехвърля акции от приватизираноот дружество в размер, който би намалил участието му в капитала, осигуряващ му мнозинство при вземане на решения. Документите обаче показват, че още на 2 юли 1999 г., година и половина преди изтичане на горния тригодишен срок, на Общо събрание на акцинерите на „Винпром Дамяница“ АД е взето решение за значително увеличаване на капитала на дружеството, чрез издаване на нова емисия акции. Цялата нова емисия се поема при условията на чл. 195 от търговския закон от нов акционер – „Англо-Бългериън Винтърс“ АД, София. В резултат на това новият акционер придобива основния пакет акции от капитала на дружеството в размер на 88,74 %. Какъв е изводът? Налице е заобикаляне на договора чрез нормално позволени средства (емитиране на нови акции), с което се постига забранен от договора резултат – загуба на мнозинството на купувача „Изба-Дамяница“ АД при вземане на решения.

Елена Янева, която в началото на 2001 г. е директор на дирекция „Нормативна основа на икономиката“ в Министерството на промишлеността, е категорична в своето становище, изпратено директно на новия министър на промиишлеността Петър Жотев:
„Въз основа на посоченото дотук считам, че продавача може да се възползва от предвиденото в т.14 на приватизационния договор право на едностранно разваляне на договора.“ Същото е мнението и на зам.-министъра на икономиката Иван Иванов (след една година той ще стане главен секретар на СДС, когато Надежда Михайлова бъде избрана за председател на синята партия).

Както вече писах, през 2007 г. САС издава нова присъда, с която осъжда РМД „Винарска изба“ АД (вече в ликвидация) да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол сумата 147 975 лева и сумата 374 870 лева – неустойки по чл. 15.1 от приватизационен договор от 16.12.1997 г. Да, но в един момент „Винпром-Дамяница“ АД е обявена в несъстоятелност и на практика изчезва като правен субект, който е страна по договора за приватизация от 16.12.1997 г. и процесът с получаването на спаведливо отсъдените неустойки е блокиран. Тук е така – ако изобщо се стигне до осъдителни присъди, в които проблясва лъч надежда за възмездие срещу участниците в Костовата приватизация, то почти винаги ще се намери ефективна врътка, която да обезсмисли или изключи възможността от практическа реализация на това възмездие.

^{Коментар на Антон Тодоров, публикуван във Facebook}