Всички говорят за сделката ЧЕЗ, аз съм склонен да говоря за аферата ЧЕЗ, която е с международно измерение. Не бих посъветвал никоя държава да участва в подобна афера. Сделката трябва да се рестартира и да започне на светло с нова процедура. Такава позиция изрази пред БНР депутатът от БСП и бивш заместник-министър на околната среда и водите Атанас Костадинов.

По думите му, сегашното ни законодателство съдържа основания Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по няколко хипотези, сред които и предполагаемата задлъжнялост на оператора.

"Българската държава винаги може да стои встрани, права до масата и без никой да я допуска до масата на вземане на решения, но ние твърдим с нашето писмо до КЕВР, че и в момента българското законодателство при определени съмнения позволява сделката да бъде спряна, стопирана, замразена или разплетена", обяви Костадинов.  

В коментар по работата на временната парламентарна комисия за ЧЕЗ Костадинов посочи, че не е ясен произходът на "един от малкото базови документи за работа на комисията" – депозираното от премиера в секретната секция на деловодството на парламента писмо, което представлява снимка на таблица с участници в сделката.

Костадинов е на мнение, че създадената по време на първите два кабинета на Бойко Борисов среда за инвеститорите и на обикновения бизнес е такава, че "ги кара по най-бързия начин да напуснат страната":

"Четири години те (ЧЕЗ) работят в условията да не знаят дали им e отнет лицензът. Е, в тази среда дори малко късно се появи Гинка Върбакова. За мен тази афера, освен че в дъното стои пряко покровителстване от висши държавни служители на най-високо ниво (без знанието на премиера не е възможно да се направи нищо), до финалната – изключително нелицеприятна реализация, ние сме поставени в една изключително тъмна и недостойна история, в която не дай Боже българската държава да се забърка и да стане участник“, допълни социалистът.

"С това генериране на дълг, тъй като госпожа Върбакова не разполага със свои средства в размер на 300 млн евро, със залагането на акциите на това дружество в среда, която няма изяснени собственици, хипотезите за скрито придобиване са водещи“, отбеляза още Атанас Костадинов.

Относно тезата за присъствието на държавата в електроразпределителния сектор той изтъкна: 

"Най-първата класическа либерална теза за държавата нощен пазач – тоест границите на интервенцията трябва да са такива, както беше през ранните 90-те години, вече е изживяна дори в либералната идеология. Твърдя, че тезите за държавата – лош собственик, водещи либерални тези, които имат принос в икономическото развитие на света, също вече са до голяма степен несъстоятелни или поне се нуждаят от сериозна преоценка. Ето, ЧЕЗ е държавно дружество. В Белгия, във Франция, в Испания, в Гърция енергоразпределението е  държавно дело. Продължаваме да настояваме на тази позиция".