Ремонтът на Конституцията и вече неотложната съдебна реформа в полза на хората се оказва решаващият лакмус за това кои политици са държавници и са готови да се откажат от тяснопартийните интереси. Това стана ясно след среща между ръководствата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС в парламента в четвъртък, пише Труд бг.

На срещата в зала „Изток“, посветена на конституционната реформа присъстваха лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и депутатите Радомир Чолаков, Десислава Атанасова и Рая Азарян, Христо Иванов, Надежда Йорданова, Атанас Атанасов, Кирил Петков и Никола Минчев и Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев и Делян Пеевски.

В разговора участие взе и правосъдният министър Атанас Славов. След срещата, която продължи под час стана ясно, че партиите са готови да направят разумен компромис в името на важната задача – да се извърши качествен и работещ ремонт на основния закон на страната.

Пръв пример даде депутатът от ДПС Делян Пеевски, който след срещата в парламентарната зала „Изток“ обяви пред журналисти, че политиците, включително и той самият дават „крачка назад“ и ще оставят обсъждането на ремонта на Конституцията на експертите.

От думите му стана ясно, че комисията ще бъде преструктурирана, а партиите са се разбрали в нея да участват само тесни експерти, а не знакови политически лица.

"Това, което се разбрахме, е да махнем тясното партийно начало, ще изберем чисто нова конституционна комисия, за да няма разправии кой и къде.

Всички ще излъчат само тесни експерти, а вече лидерите на партиите и знаковите политически лица ще коментират процеса на Конституцията от тяхна гледна точка.

Ще има работна група до края на другата седмица, за да видим основните линии, където се припокриват във всичките проекти", поясни Пеевски. По думите му всяка от една партиите има проект.

„Ако не се разберем какво ще правим по основните точки - нищо няма да свършим. Аз правя крачка назад в името на България и Конституцията, защото промените са неотложни.

Крачката я правят всички. Никой няма да излъчва знакови лица от партиите, за да няма тежестта на всяко политическо лице“, коментира още народният представител.

Пеевски подчерта, че са постигнали абсолютно съгласие по отношение правомощията на главния прокурор. Неговата фигура ще остане, но правомощията му ще бъдат ограничени.

В същото време депутатът от ДПС подчерта, че фокусът не може да е само върху главния прокурор и ще бъде търсена цялостна съдебна реформа. „Българите не са доволни от бавното съдопроизводство, трябва да ускорим този процес", коментира още депутатът.

Преди почти 2 години от ДПС призоваха за съдебна реформа, която да мине през ремонт на Конституцията. Без тази сериозна законова промяна, към днешна дата няма как да се гарантира пълната независимост на Темида от политически и бизнес интереси.

А както се видя в последните дни – разтърси ли се съдебната власт, трусовете успяват да разлюлеят и останалите части на държавната власт.

От своя страна председателят на ДПС Мустафа Карадайъ отново подчерта, че с промените в конституцията реформата в съдебната система не приключва, а трябват изменения и в други закони.

„Всички парламентарни групи, които ще участват в този процес трябва да направим анализ и онова, за което постигнем съгласие“, добави той. Преди това, в началото на срещата, Карадайъ подчерта, че след 30 г. трябва да се види до какво ниво е стигнала демокрацията и функционалностите, и взаимния контрол на различните власти.

"Да видим има ли нужда и ако има, по кои текстове от конституцията, в каква посока бихме могли да постигнем съгласие да променяме. До тук всичко е добре, но започват дребни конкретни неща", заяви той.

"Имаше едни проекти от 2020 г. в период на политическа криза. Ние от ДПС представихме нашия, разпратихме го на всички групи като заявихме, че това са само идеи, на база на които да седнем и обсъдим какво трябва да се направи и можем ли да постигнем съгласие по различните текстове", добави той.

Той отбеляза, че година и половина по-късно вече са на етапа, в който да започнем да говорят помежду си на база на конкретни идеи за реформа.

"Като говорим за съдебна реформа, всеки тук много ясно знае, че не е достатъчно само да направим промени в конституцията, но без това няма как да се направена съдържателна цялостна съдебна реформа.

Нашият призив е за открит диалог на основата, на който да търсим съгласията, а не различията", завърши Карадайъ преди трите партии да продължат разговора си на закрити врата.

Иначе разговорът откри Христо Иванов от ДБ, който подчерта, че срещата е, за да се уточнят "отделните елементи на процеса" по промяна на конституцията.

"Ще обсъдим обхвата на конституционната реформа, начинът, по който промените ще бъдат вкарани в НС, времето и времевите параметри", подчерта той. Част от темите са свързани с избора на членове на ВСС, изменения в НПК и Закона за съдебната власт.

"Разбираме необходимостта от промени в НПК и Закона за борба с корупцията, но и нуждата от сериозни промени в конституцията в глава "Съдебна власт".

Наясно сме, че това няма да е лек процес", заяви шефката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова. Тя отбеляза, че е важно да се знае могат ли трите парламентарни групи да действат, но и да привлекат и останалите групи към този процес.

Това е българската конституция и е редно да участваме заедно, добави тя. Атанасова настоя за бързо формиране на конституционната комисията, която да започне работа по внесени проекти, или пък по формирането на един общ на формациите, които участват в това начинание. 

"Трите проекта на ГЕРБ, ДБ и ДПС имат съществени разлики. На тази среща трябва да стане ясно по кой път ще се движим. Трите парламентарни групи имат свои проекти, които конституционната комисия да обсъди, или да започне сериозна работа по преговори и разговори за най-добрия модел и концепция", повтори отново Атанасова.

Тя е видяла "твърде различна визия в проекта на ДБ с този на ДПС, и техния, но пък има "големи сходства между вашия и нашия проект от 2020 г.". Тя попита дали присъстващите формации ще формират мнозинството и ще гарантират конституционна промяна, или очакват и други партии за мнозинство от над 180 депутата и "бърза писта" за промените.

Промените на ДПС вече са одобрени от Европа

ДПС представи промените в Конституцията първо в Брюксел, където на 1 февруари 2022 г. лидерът на Движението Мустафа Карадайъ проведе серия срещи в централата на АЛДЕ. Поправките в Конституцията бяха представени на Хуан Фернандо Лопез Агилар, председател на Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), на Адриан Васкез Лазара, евродепутат, председател на Комисията по правни въпроси на ЕП, на Стефан Сежурне, председател на група „Обнови Европа“ и на Софи ин‘т Велд, евродепутат, председател на Група за наблюдение на демокрацията, правовата държава и основните права към Комисия LIBE в ЕП.

Проектът получи одобрението на Вера Юрова, зам.-председател на Европейската комисия по ценности и прозрачност, на която също бе специално представен. Проектът бе изпратен и на посланиците на всички страни-членки на ЕС, в посолствата на балканските страни и на страните членки на НАТО. На 2 февруари 2022 г. проектът на ДПС за промени в Конституцията бе даден на парламентарните групи в Народното събрание.

Публикуваните от ДПС промени в Конституцията предвиждат кардинална съдебна реформа чрез разделяне на ВСС на два висши съвета, а главният прокурор да има само с методическа функция. Според идеята двата висши съвета - на съдиите и на прокурорите, които да се състоят от по 13 души. Членовете от квотата на парламента в двата съвета ще се избират с мнозинство от 2/3.

Движението предлага сегашните членове по право във ВСС - главният прокурор, председателите на ВАС и ВКС и министърът на правосъдието, да не участват в новите два съвета. Промените в Конституцията, предложени от ДПС, отразяват изцяло препоръките на Венецианската комисия към България, както и всички забележки на европейските и евроатлантическите партньори на страната ни.

В проекта си ДПС предлага да се премахне правомощието на обвинител №1 по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, което предвижда осъществяването на надзора за законност.

Това означава, че занапред главният прокурор няма да може да се произнася върху конкретни прокурорски актове и най-важното – слага се край на пирамидалната структура на прокуратурата, която бе критикувана от европейските институции. Отмяната на това правомощие премахва и възможността обвинител №1 да се произнася по прекратени преди години дела, ако актът на прекратяване не е бил обжалван пред съда. Остава второто правомощие на главния прокурор по чл. 126, ал. 2. То предвижда да се осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, като целта е еднаквото прилагане на закона.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук