След като премиерът Кирил Петков изтъкна гордо в Брюксел, че президентът на Руанда е похвалил новото правителство, това предизвика множество реакции и от анализатори и от хората в социалните мрежи. Причината е, че премиерът даде за пример с борба с корупцията супермилиардера и главорез Пол Кагаме, отговорен за избити над 300 хиляди в Руанда!

Вижте публикация на английски език за Кагаме ТУК

Ето и коментар от Борислав Цеков за поредната издънка на Петков в Брюксел:

Помните ли филма „Хотел Руанда“? Храбрият хотелиер от филма всъщност не е художествена измислица, а съвсем реален човек – Пол Русесабинга, който по времето на геноцида е мениджър на Hotel des Mille Collines в руандийската столица Кигали.

Той успява да спаси живота на 1268 души, които укрива в хотела. Също както Оскар Шиндлер спасява 1200 евреи в своята фабрика.
Президентът Джордж У. Буш удостои Русесабинга с Президентския медал на Свободата през 2005 г. След гражданската война този герой е най-влиятелният критик на руандийския президент Пол Кагаме.

Мрежата захапа Кирил Петков: Вече внасяме демокрация от Руанда

През 2020 г. Русесабинга беше отвлечен от властите в Кигали и след скалъпен „съдебен“ процес, през септември миналата година беше хвърлен в затвора за 25 години.

Подобна е съдбата на хиляди други – политици, журналисти, бизнесмени, студенти – дръзнали да критикуват Кагаме, който управлява Руанда от 2000 г.
Същият Кагаме, който днес гордо шества в Брюксел и се радва на радушен прием от брюкселската плутокрация, а безпрецедентно простия български министър-председател Кирил Петков обяви за модел в борбата с корупцията.

Кой е Пол Кагаме?

Той има дълга биография в кървавите регионални конфликти между народите тутси и хуту.
Предвожданата от него бунтовническа армия, наречена Руандийски патриотичен фронт, по време на гражданската война, чийто край слагат Споразуменията от Аруша през 1993 г., е отговорна за етническо прочистване на 300 хиляди хуту и е обвинявана във военни престъпления.

Когато през 1994 г. започва зверската касапница – геноцидът в Руанда, организиран от властите – Пол Кагаме възобновява гражданската война и успява да разгроми правителствените сили.
 


Въпреки че официално се противопоставя на геноцида, Кагаме и неговата армия са отговорни за безразборното избиване на хиляди цивилни, масови изтезания и безогледен терор.

След тези трагични събития, кървавият път на Пол Кагаме съвсем не свършва. Той е пряко отговорен за клането в бежанския лагер Кибехо в югозападна Руанда през 1995 г. Там неговите главорези, по данни на наблюдателите от ООН, избиват 4000 души – мъже, жени и деца.
Пол Кагаме е и емблема на африканската клептокрация, натрупал от политиката състояние от над половин милиард долара.

Но апетитни сделки с ресурсите на страната в полза на западни корпорации превърнаха Кагаме в любимец на Соросовото „Отворено общество“ и либерал-прогресистките елити на Запад, които го прогласиха за… „енигматиччен лидер“ и „борец с корупцията“. И изпраха миналото му.

И до днес обаче диктаторският режим на Кагаме продължава с бруталните репресии срещу опозицията (убийства, отвличания и безследни изчезвания) и погазването на правата на човека.

Деси Атанасова насмете Петков за срещата му с африкански диктатори

Докладите на Human Rights Watch, Amnesty International и Държавния департамент на САЩ за миналата година за пореден път констатират, че режимът на Кагаме репресира всяка политическа опозиция и гражданска критика, прилага изтезания и незаконни арести.
Но за либерал-прогресистките елити той е „модел за борба с корупцията“. Както го нарече Politico – „Любимият тиран“ на Запада.

Всъщност, нищо ново. Някога такива любимци – било на Запада, било на съветския лагер – бяха канибалът от ЦАР Жан-Бедел Бокаса, диктаторът на Сомалия Сиад Баре, лудият кръволок от Уганда Иди Амин, титанът на световната клептокрация Мобуто от Заир (чието пълно име е Мобуто Сесе Секо Куку Нгбенду Ва За Банга, което в свободен превод означава: Петелът, Който Не Оставя Нито Една Кокошка Сама). И прочие. Ценности…
И наш Киро барабар с тях.