Борисов "захапа" БСП заради АЕЦ „Белене”
По думите му спорът в момента не е между България и Русия, а между две държавни компании
При условие, че в момента се опитваме да намерим икономически най-реалистичния сценарий, който е с най-малко щети за държавата, ако може и с ползи, не виждам как да предопределяме точно какво ще се случи, защото във въпросното предложение няма нито едно изчисление. Няма нито една сметка, няма нито един аргумент, свързан с икономическа целесъобразност, изтъкна вицепремиерът Томислав Дончев.
Според него, да се предопределя, че ще се строи ядреното съоръжение без яснота на източника на финансиране – това би ни затруднило категорично във всички действия и всички преговори, които правителството води.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова припомни причината, за да се стигне до арбитражното дело, а именно – подписаното на 5 ноември 2008 г. между НЕК и „Атомстройекспорт“ Допълнение №5 за произвеждане на оборудване с дълъг цикъл на производство. „Това оборудване е с ясно посочена стойност, тя е 673 млн. евро. Сами можете да направите аналогията с това, което е отсъдил Арбитражът”, посочи министър Петкова като посочи, че от седемте заведени иска Арбитражният съд е приел само три и това са само свързаните с оборудването, поръчано на 5 ноември 2008 г.
Ето и пълния текст на стенограмата:
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: И една съвсем друга тема, господин премиер. Ако ми позволите, да изразходя две или три минути от ценното време на Министерския съвет.
Информиран съм, че преди малко в деловодството на Народното събрание е внесено предложение от страна на БСП за отмяна на мораториума за строителството на АЕЦ „Белене”. Казвам го, защото като втора точка от въпросното предложение се възлага на Министерския съвет да осигури реализацията на проекта, а министърът на енергетиката се задължава да информира редовно Народното събрание за прогреса в тази посока.
Искам да направя няколко уточнения.
В момента на абсолютно всички нива – и Министерството на енергетиката, и други министерства, в целия Министерски съвет текат изключително интензивни разговори и консултации, от една страна, с Европейската комисия, Вие сам участвахте преди десет дни, господин премиер, в тези разговори с всички ключови представители на европейските институции. Отделно министър Петкова, което е правилно и такава беше поставената задача, вече е влязла в интензивни разговори и преговори с руската страна. В същото време вчера текоха детайлни разговори с представители на Иран във връзка с възможността реакторите да бъдат продадени и да бъдат закупени от иранска страна.
При условие (както трябва да се прави по отношение на такъв мащабен разходен проект и то в сферата на ядрената енергетика), че в момента се опитваме да намерим икономически най-реалистичния сценарий, който е с най-малко щети за държавата, ако може и с ползи, не виждам как да предопределяме точно какво ще се случи, защото във въпросното предложение няма нито едно изчисление. Няма нито една сметка, няма нито един аргумент, свързан с икономическа целесъобразност. Да предопределяме, че ще се строи ядреното съоръжение без яснота на източника на финансиране – това би ни затруднило категорично във всичките ни действия и всички преговори, които водим към момента.
Всички знаете, че са възможни няколко сценария и при съгласие на руската страна – да се осъществи сделка за препродажба на изработеното оборудване. При появата на инвеститор е напълно възможно да се мисли и за рестарт на проекта, но всичко това са икономически варианти и сценарии, които трябва да бъдат изчистени, трябва да бъдат преговорени и трябва най-сетне да сме убедени кой от тях колко е реалистичен. Защото никой от нас не би допуснал на база ентусиазъм и на база емоции да тръгваме да строим нещо, за което нито знаем откъде ще дойдат парите, нито знаем къде ще продаваме тока.
Но информирам колегите и изказвам съображения от моя страна, въпреки че, в крайна сметка, това е в правомощията на Народното събрание, едно подобно решение би блокирало част от преговорите, които се водят и би ни лишило от възможността да намерим най-доброто възможно решение, което към момента е трудно да се каже какво е.
БОЙКО БОРИСОВ: Що се отнася до предложенията на БСП, ние с голямо внимание ще ги разгледаме, защото те за мен са нещо ново. Защото от 2006 г. до 2009 г. те са можели да строят. 2013-2014 г. министър беше Драгомир Стойнев (тогава само ГЕРБ беше опозиция), те имаха пълно мнозинство в парламента – можеше да вземат решение да падне този мораториум и да започнат да строят. Сиреч, освен в популизъм и някаква активност, свързана с последните конгреси, на които присъстваха, аз не мога да намеря никакво разумно основание.
Те не са толкова много вариантите за този или тези реактори, възложил съм на госпожа Петкова, както и на НЕК да проучват и разработват.
Все пак държим да отбележим, че спорът в момента не е между България и Русия, а е между две компании, да, държавни – НЕК и „Атомстройекспорт“. И делата между тези компании се водеха в Женева и това е дело между тях. Ние не желаем това да се вдига на междудържавно ниво.
Освен това, тогава аргументите по централата бяха липсата на финансиране и къде ще продадем този ток. Затова ние подготвяме и в момента сме, както се казва, по средата на много решения. И тук може, Дончев, да успокоим БСП, че аз съм поел ангажимент и когато имаме – нашите експерти, министерствата, решение след проведени разговори с руската страна – от страна на техните компании, с всички останали, ще отидем в парламента и ще предложим, първо, на комисия, после – и в зала, където пожелаят, възможни решения.
Факт е безспорен, че когато БСП е управлявала, не е направила абсолютно нищо – и в двата си периода със съответните министри по тази тема. И сега, когато чуват, че се водят преговори с руските компании, съответно с други такива в света, да намерим вариант да си върнем парите или да намерим решение, не стига че са виновни, че са подписвали такива договори, без да има в тях цени и ескалации и, някак си, произволно се говори колко биха стрували, какви хипотетични работни места и всичко останало са били, не са направили нищо по въпроса. Така че, в момента, в който сме готови, ние ще уважим и опозицията, и всички парламентарни групи и ще отидем да разкажем какви са вариантите. Това е нашата позиция по въпроса.
Да предопределяме какво ще се случи от преговорите… Ние лесно мораториума можем да го свалим, ако имаме или нямаме едно или друго решение. Сега, точно в този момент, точно те, които са виновни за всичко това, когато ние търсим решение да спасим парите, защото не са малко… То цялата им политика е такава.
Така че, без толкова емоции, прагматично работете, така, както сме се разбрали.
Доколкото си спомням, господин Стойнев говореше за един или два реактора на „Уестингхаус“, които да построят по време на тяхното управление. Аз не мога да си представя с какъв финансов разчет, Дончев, ще говориш за четири реактора или за три, в момента да строиш? На базата на какви пари и на какви прогнози за износ на ток, при положение че и сегашните мощности са ни в повече лятото, но ги държим, защото в пиковите часове и зимно време ги включваме. Така че, опитайте с повече аргументи да ги убедите, че за всяко нещо си има време.
Петкова!
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин премиер. Аз бих желала да допълня това, което и Вие, и вицепремиерът Дончев споменахте, и да информирам колегите по отношение детайлите от решението на Арбитража.
Това, което трябва да се знае е, че този арбитраж е станал възможен затова, защото през 2008 г. – на 5 ноември 2008 г., тогавашните изпълнителни директори на Националната електрическа компания са подписали Допълнение №5, с което са поръчали на руската компания „Атомстройекспорт“ произвеждането на оборудване с дълъг цикъл на производство. Това оборудване е с ясно посочена стойност, тя е 673 млн. евро. Сами можете да направите аналогията с това, което е отсъдил Арбитражът.
От исковете, които „Атомстройекспорт“ претендира, които са седем на брой и са за милиард и двеста милиона, арбитражът приема три. Тези искове са свързани единствено и само с това оборудване, което е поръчано на 5 ноември 2008 г. и дейностите, които са свързани с него. Всички останали искове, които касаят претенции за ескалация на цената, които касаят претенции, свързани с плащане на дейности извън предмета на договор, с пропуснати ползи, неустойки, с искания за демобилизация, са отхвърлени от Арбитража като основният му мотив е, че той ги отхвърля поради това, че между двете страни никога не е подписван договор за инженеринг, доставка и строителство. Така че, всички тези действия и всички тези последствия са станали възможни затова, защото през 2008 г. е подписано Допълнение №5.
Нещо повече, през септември 2008 г. е избран стратегически инвеститор за проекта, RWE, който ясно поставя своите условия. Едно от тези условия е да не се подписва допълнение, с което да се възлага производство на оборудване за дълъг цикъл на производство затова, защото не са ясни няколко неща. Първо, няма договор, и второ, не е ясно кой ще осигури финансирането, откъде българската страна – откъде Националната електрическа компания, ще осигури финансирането, което е доста сериозно. По офертата, която е дал RWE, финансирането е приблизително около 10 милиарда евро. Така че, това са важни неща и те трябва да се знаят.
Арбитражът стана възможен заради подписаното Допълнение №5 на 5 ноември 2008 г.
Благодаря.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре. Обяснявайте го това, защото те разчитат на това, че обществото ще чуе: „БСП поиска рестарт на „Белене“. Това е целта им.
А това, че очакват, че никой няма да си спомни откога, как и по какъв начин се е стигнало до днешното положение… Дончев!
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Допълнително трябва да се смята и да се изчислява. Каквото и решение да бъде предложено на Народното събрание, то ще бъде абсолютно обосновано икономически и не може да почива на каквито и да било емоции и сантименти. Може да си позволяваме емоции в гласа, когато някой говори, но когато става дума за избор на сценарий, той трябва да почива на ясна икономическа логика и това съм бил свидетел в момента.
Последвайте ни
0 Коментара: