Движение "Да, България" на проваления министър на правосъдието Христо Иванов оповести специално изявление по повод навършването на 72 години от изпълнението на смъртните присъди, постановени от т.нар. Народен съд.
В изявлението се изтъква, че има хора, отговорни за политически репересии и убийства в годините преди и по време на Втората световна война, както и такива, които носят отговорност за обвързването ни с нацистка Германия. Според "Да, България" въпросът за отговорността на тези хора не може да бъде отричан. От формацията обаче изтъкват, че т. нар. Народен съд не е легитимен и трябва да бъде заклеймен, защото е форма на брутална политическа репресия по модела на Сталин.

Брутална всъщност е наглостта на Христо Иванов - точно той да говори за репресивния комунистически режим. Нека преди да произведе поредното обръщение към нацията, да огледа добре собственото си семейство и да реши - не е ли гавра с жертвите на режима, точно той, синът на комунистката Бойкикева да пише декларации, съобщава Канал 3. 



А за тези, които не знаят биографията на лидера на "Да, България", ето и нейната нецензурирана версия. Няма да я намерите в медиите на Иво Прокопиев, Огнян Донев, Стояна Георгиева.

Христо Иванов е роден на 13 септември 1974 г. в София. В семейство на отявлени комунисти. Майката Мария е родена в СССР - в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е българският комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛАГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там.

Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Предупреждават я с изключване от БКП. Но не го правят. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков - Ирина, и дори държи надгробно слово на погребението ѝ.

И днес Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в ж.к. „Гео Милев“. Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин.“

Човек не трябва да се срамува от роднините си. Мария Бойкикева е достойна жена. Тя още е поддръжник на левите идеи. Недостойни обаче са действията на тези, които днес пишат новите си биографии. Те са също толкова страшни, колкото и Народният съд.