Да бъде намален на 9% ДДС за хляб, мляко, млечни продукти, месо, детски храни и лекарства настояват от БСП. “Внасяме в Коалиционния съвет предложение за намаляването на акцизите и на ДДС на регулираните стоки”, каза Вяра Емилова, секретар на ПГ на БСП. От партията на Слави Трифонов коментираха пред “Труд”, че биха подкрепили въвеждане на диференцирани ставки по ДДС.

В “Има такъв народ” също обсъждат мерки, с които да се подпомогнат фирмите. Настояват и за дефиниране на понятието “енергийно-уязвими граждани”.

От ПП и ДБ обаче са против. Първите застават зад тезата на Асен Василев, че е справедливо ДДС да се събира и чак след това да се преразпределя.

“Аз лично съм противник на диференцираните ставки по ДДС. Смятам, че ако ще борим инфлация, т. е. покачването на цените, по-добре да се намалят всички ставки, а не само някои. Това е палеативно-временна мярка, защото когато цените се увеличават, това би могло да им свали нивото, но няма да спре темпото на нарастване. Ефект за крайния потребител няма, или е пренебрежимо малък”, коментира финансиста Георги Ганев, който е депутат от ДБ.

От министерството на финансите обявиха, че до края на седмицата ще съобщят нов пакет от антикризисни действия, но отказаха да съобщят подробности. Асен Василев каза, че голяма част от идеите са на енергийното министерство и на КЕВР, а целта е да се позволят регулиране на ценовите нива на ел. енергията.

Финансисти и бюджетари изказаха пред медията сериозни притеснения относно обсъжданите от властта мерки срещу кризата заради критичното равнище на фискалния резерв. Експертите окачествиха новите идеи за намаляване на ДДС като абсолютно предизборни - “раздават се едни пари, а в дългосрочен план това никак не е добре, защото се създават постоянни разходи”.

Както и че, не трябва да се прави социална или разходна политика за сметка на данъци, ако трябва да има такива мерки, то те трябва да са през разходната част, но не и с намаляването на данъчните ставки, в т. ч. и на ДДС.

“Мантрата за преизпълнение на приходите от по-висока събираемост, явно не се получава и единственият фактор, който вкарва малко повече пари в бюджета от миналата година по същото време е инфлацията”, посочват в първичните си анализи бюджетари. И директно казват, че при такава по-дългосрочна политика има място за сериозно притеснение”.

Твърде е възможно евентуалната актуализация на бюджета, за която от властта направиха заявка още при гласуването на тазгодишния държавен бюджет, може да бъде за сметка на неизпълнението на капиталовата програма, която за близо 8,2 млрд. лева. Това обаче ще даде отражение върху по-ниския икономически растеж, който и без това вече е с ревизирани данни от страна на БНБ и финансовото министерство. Експерти са категорични, че следващите правителства ще трябва да затегнат фискалната политика.