Депутатите ще се местят в новата пленарна зала още тази есен през септември, съобщава "Монитор". 

Това е целта на администрацията на парламента, след 4-годишен ремонт на зала „Света София“ в сградата на бившия Партиен дом, където в момента се провеждат само заседанията на комисиите и се намират кабинетите на народните представители.

Реконструкциите по самата сграда продължават, като последно трябва да се сменят електрическата, климатичната и отоплителната инсталация в сграда.

Обществена поръчка за това бе пусната през ноември, след един провален опит в началото на годината, а стойността й е близо 23 млн. лева. Срокът за нейното осъществяване е малко над две години, което предизвика медийни спекулации, че това ще наложи поредното отлагане и депутатите ще се нанесат в новата зала едва през 2021 или 2022 година.

Само част от монтажните дейности обаче се пряко свързани с функционирането на зала „Света София“. Именно затова от администрацията на НС се надяват да се преместят още идващия септември, а останалите ремонти,
които не засягат самата зала, да си текат по план.

Досега преустройството на самата зала, така че да бъде удобна за нуждите на народните представители, глътна около 24 млн. лева. Покрай нея обаче се наложи промени и цялостни реконструкции на самата сграда.

Така освен елинсталациите, ще се освежават фасадите и покривът, бюфетът, направи се и вътрешно преустройство на библиотеката. За тези допълнителни дейности пък досега са възложени обществени поръчки за още 24 млн. лева. Така сметките показват, че ремонтът на Партийния дом излиза около 48 млн. лева.

Иначе залата и коридорите около нея ще са своеобразно омалено копие на залата на Европарламента. Мокетът в залата е в синьо, а в същия цвят ще са и столовете на депутатите. Пленарните банки ще са разположени на 12 реда, те ще бъдат по-широки от досегашните и ще са оборудвани и с микрофони, за да може депутатите да се изказват от място.

Наред с това ще има и цифрови камери в залата, които ще могат да показват изказванията на големи монитори. Депутатските места ще са с 30 повече от досегашните – 270. Естествено, ще има президиум и ложа за гости със 100 места. Най-трудната част от ремонта бе стъкленият покрив на залата, който е устойчив на удари, шумо и звукоизолиращ, със защита от UV лъчи. Той е по подобие на този в германския Бундестаг.

Председателят на НС ще влиза в залата директно на трибуната, а кабинетът е непосредствена близост. Под зала „Света София“ ще има друга – по-малка, предназначена за пресконференции. Входът за медиите ще бъде отделен, а официалният вход на новия парламент ще е откъм Ларгото. Паралелно с изграждането на новата пленарна зала се извършва и обновяване на депутатския стол на обща сума за близо 290 000 лева.

През преустройство минава в момента и депутатският бюфет. Той се намира в сутерена и е обща площ 600 кв. м. Той ще бъде разделен с подвижни паравани и ще разделя столовата на две зони за обслужване – за самите депутати и за гостите. Отделно ще бъде обособена специална зала, в която да се хранят делегации и гости на парламента. Тя ще е с капацитет до 20 места на база кетеринг. Облицовките по стените и колоните ще е с врачански варовик.

Фоайето с монитори за преки излъчвания

Фоайето пред новата пленарна зала ще бъде превърнато в пространство за преки излъчвания, където ще бъде поставена система от монитори. Това става ясно от обществена поръчка, качена на сайта на парламента, която е за изработване на техническо задание, въз основа на което ще се изработи и проект за ремонт на самото фоайе в НС.

Ще се заложи изискване бъдещият проект да съдържа дизайн, който да подхожда на архитектурния вид на сградата. Самото фоайе е 80 кв. метра, в него трябва да има аудио- и мониторна система, пана, трибуна за заявления с логото на Народното събрание.

Осветлението пък ще трябва да се монтира на висяща конструкция. Същевременно в едно от последните заседания пък МС предостави на парламента безвъзмездно правото на управление върху партера от източното крило на сградата на бившия Партиен дом, а целта е да осигури допълнителни зали за заседания на постоянните комисии в НС, след като новата пленарна зала бъде напълно готова. Към момента частта от имота е в управление на културното министерство и е с отпаднала необходимост за ведомството.

Общо 322 служители на администрацията на НС и депутати са преминали през различни езикови курсове през последните три години. Това показва справка на НС за „Монитор“. Само 70 от тях обаче са народните представители, решили да се възползват от възможността за безплатни курсове, за да подобрят езиковата си грамотност. Чиновниците са 252. Най-голям е бил интересът през учебната 2016 -2017-а, когато най-много служители на администрацията на НС са минали през курсове - 118.

В същия период обаче едва 18 депутати са се записали на езиков курс. Най-предпочитани са обученията по английски език и през такива са минали 223 човека.

Сравнително по-малко са тези, преминали през курсове по немски, френски език или английски език за институциите на ЕС. Така през немски са се обучавали 53 души, познанията си по френски са подобрили 35 човека, а английски, за нуждите на ЕС – едва 11. Всъщност на всеки три години НС обявява обществена поръчка за обучения по трите основни европейски езика - английски, немски и френски. Така за периода 2019 – 2022 година от НС заделят около 115 000 лева.