20 години след промените България отново се върна към смесената избирателна система. Днес и без референдум е ясно, че българите предпочитат да гласуват за личности и приветстват мажоритарния избор. Това би трябвало да стимулира партиите в 31-те едномандатни избирателни района да залагат на избираеми кандидати. Но възможностите на десните сили са намалени заради липсата на балотаж, твърди пред "24 часа" бившият конституционен съдия и син депутат Георги Марков.
Първите свободни и демократични избори за Велико народно събрание през юни 1990 г. бяха проведени по класическа смесена система. 200 от 400 депутати бяха избрани в едномандатни райони по мажоритарен принцип, а другите по партийни листи.<br /> <br /> Смесената избирателна система примири предимствата и недостатъците на мажоритарната и пропорционалната избирателна система. В случая обаче тя се яви компромис между СДС и БСП. Сините искаха само партийни пропорционални листи, изтъквайки, че на преден план са идеите в битката комунизъм или демокрация. Червените искаха изцяло мажоритарни избори, разчитайки, че след 45 г. управление имаха по-известни личности. В София обаче те загубиха с 22:2 мандата.<br /> <br /> Характерно за избора на 200-те мажоритарни депутати тогава бе наличието на втори тур с балотаж. Според Закона за избиране на ВНС, който е в сила и днес, за мажоритарно избран народен представител се смяташе получилият повече от половината действителни гласове в избирателния район, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели по списък.<br /> <br /> Иначе се насрочваше балотаж между двамата кандидати с най-много гласове на първи тур.Така вторият тур даваше шанс за преливане на гласове от гласували за партийни или независими кандидати на първи тур, които сега не участват на балотажа.<br /> <br /> За разлика отпреди 19 г. обаче сега няма втори тур. Това е в ущърб на разбитата десница, която се явява с различни кандидати в един и същи избирателен район. Възможността да се изчака кой от кандидатите на дадена дясна партия ще иде на балотаж, за да бъде подкрепен от останалите десни, отпада. Просто няма да има балотаж. Остана възможността да се играе със само една, единна кандидатура на всички десни партии за победа в първия и единствен тур. За съжаление това не се осъществи. Това може би ще попречи на ГЕРБ да спечели абсолютно парламентарно мнозинство, а на старата десница да си припише заслужено част от успеха поради направения исторически жест. Антикомунистическата реторика срещу тройната коалиция остана без подкрепа с адекватни действия. Конституционната рулетка въпреки победата на ГЕРБ, но с невъзможност да състави кабинет, може да се завърти отново трети път. Тогава Симеон Сакскобургготски може да се яви като мандатоносител за съставяне на широк неколкопартиен кабинет - тройната коалиция плюс още една или две партии. Така изборите до дупка, които никой не иска, ще бъдат избегнати. /БЛИЦ<br />