Ексклузивно! Британски министър дойде на крака в София и обяви какво ще се случи с близо 85 хиляди българи на Острова след Брекзит (ВИДЕО)

ПРИ ТАЗИ СЛОЖНА СВЕТОВНА ОБСТАНОВКА ТОДОР ЖИВКОВ ЩЕ НИ ЛИПСВА ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ. ОСИГУРЯВАШЕ НА НАРОДА НИ СИГУРНОСТ КОЯТО СЕГА МОЖЕМ САМО ДА МЕЧТАЕМ.

Някой да е чувал за българо-етиопския завод за танкове? Или пък да знае нещо за българо-венецуелското предприятие „АЛУСУР" за производство на алуминий, натрупало за няколко години милиони долари загуби за българската страна, но наляло огромни комисионни в джобовете на неговите инициатори? Още по-малко се знае за катастрофалното, за българския външен дълг, военно-техническо сътрудничество с топ-длъжниците на НРБ – режимите на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. За наследения от комунизма 10-милиарден доларов дълг повечето българи разбират на опашките пред празните магазини в годините 1989-1990-та. Но и дълго преди развръзката завръщащите се от Третия свят специалисти говорят под сурдинка за провалите на големите далавери на НРБ, на които те са неволни свидетели: харизан на Ирак огромен мост - заради неприети от проектанта „икономии“ при изграждането му; за фалирал завод за преработка на кожи в Източна Африка, чиято суровина се оказва негодна - поради щетите от паразитите по добитъка; за щедро финансирани от НРБ губещи концесии за нефт и газ в Либия; за добив на дървен материал в Габон... Защо диктаторът Живков и свитата му са виждали в стопанските далавери с „колегите“ от Третия свят панацея срещу провала на плановата икономика в НРБ? Отговор на този въпрос дава обширно изследване за историята на българския външен дълг до 1990 г., публикувано на сайта на Българската народна банка. Глад за „твърда“ валута Да се подобри нерадостният платежен и търговски баланс на НРБ чрез увеличаване на експорта на слабо конкурентните български стоки и технологични услуги към Третия свят - това изглежда стои в основата на действията на Живков и близкото му обкръжение, смятат изследователите Даниел Вачков и Мартин Иванов. Всъщност, идеята не е изглеждала никак зле на фона на наложената от СССР тогава ангария по линия на СИВ – задължителни доставки срещу неконвертируеми соцвалути, които не са били в състояние да задоволят нарастващия глад за западни стоки и технологии. Провалят се и надеждите, че по-лесно достъпните за НРБ западни кредити - след подписването на Хелзинкските съглашения през 1975 г. - ще могат да вдъхнат живот на лишената от пазарни механизми социкономика. Оказва се, че заемите от западните банки нарастват три пъти по-бързо в сравнение със слабите темпове на увеличение на производството на стоки и услуги. През 1980-те години България е на косъм от провал, подобен на този на Чаушеску в съседна Румъния: почти всички приходи от износ на българска продукция през втората половина на 80-те години принудително се пренасочват към покриване на нарастващите плащания по главницата и лихвите по кредитите от западни банки. Това води до допълнително орязване на, и без това, мизерното вътрешно потребление. Изключение, разбира се, правят доставките за трапезите и домовете на комунистическата номенклатура и апарата на Държавна сигурност. Привличането на директни западни инвестиции в българската икономика като начин за спасяване на платежния баланс пък е тема-табу за правоверния висш ешелон на компартията. Ялови се оказват и капиталовложенията в международния туризъм – ако през 60-те години всеки седми турист по българското Черноморие е носел конвертируема валута, то примитивната организация и калпавото обслужване влошават това съотношение до 1 на всеки 17 задгранични туристи в края на 80-те години. На този фон Третият свят става все по-привлекателен за ЦК на БКП заради илюзорните представи, че там може да се направят „големите удари“, които да извадят плановата икономика от състоянието на ступор. Наивници в джунглата или престъпници? Bulgarien Fabrik für Rüstungsgüter in Sopot (BGNES) Износът на оръжие и военно оборудване е трябвало да направи възможна стопанската експанзия на България при Живков Като всяко гениално хрумване, идеята за стопанска експанзия на НРБ в Третия свят е повече от елементарна: да се изнася главно оръжие и военно оборудване, изработени по съветски лицензи и с материали от съветския лагер, с което да осигуряват постоянни във времето приходи в конвертируема валута. Висшият функционер Гриша Филипов докладва на върхушката в БКП, че подобен износ носел 140% възвращаемост. Никой обаче не се вслушва в предупрежденията, че партньори в сделките са или държави в технически фалит, като Нигерия, Етиопия и Йемен, или пък разорени от продължителни войни държави, като Ирак, Ангола и Мозамбик. Специален случай е режимът на Кадафи, който, въпреки приходите си от нефт, изпада все повече в международна изолация. Миражът за потоци от лесно спечелени петродолари кара Тодор Живков и обкръжението му с лека ръка да одобряват отпускането на огромни заеми за Ирак и Либия - в размер на над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 г. режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват договорения за погасяването на кредитите износ на нефт за НРБ. През 1988 г. външният дълг надхвърля 8 млрд. долара. „България е сред най-изпадналите длъжници в соцлагера със значително надхвърлящи експорта задължения“, алармират западни банки и спират отпускането на кредити. Москва пък вече не вярва на сълзи, което принуждава София да тегли от неприкосновения си валутен резерв, за да погасява дълговете си. В края на 1989 г. валутните запаси на страната се стопяват до 600 милиона долара, от които до пълното фиаско на плановата икономика - в края на март 1990 г. - остават едва 300 милиона долара. В същото време предстоят нови падежи за над 1 милиард долара и правителството на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията. Bulgarien Museum in Russe (BGNES) Някои от дефицитните стоки в НРБ днес могат да се видят в русенския Музей на социализма Според авторите на изследването, изпадането на НРБ в неплатежоспособност е можело да бъде смекчено, ако управляващата върхушка е била предложила на кредиторите на страната да изкупят по занижени цени - чрез цесии - натрупания огромен дълг на развиващите се страни към България. Но това не се случва. Цената на авантюрите Сред стопанските авантюри на НРБ в 42 страни в Третия свят се откроява абсолютно безответното наливане на около 150 млн. долара в колабиращото стопанство на тогавашната „братска“ Никарагуа, от които българските данъкоплатци не получават нито цент обратно. Огромни за мащабите на България финансови щети носят изключително зле обслужваните или изцяло необслужвани валутни кредити за страни като Куба, Виетнам, Афганистан, Сирия, Сомалия, Мозамбик, Танзания, Ангола и Йемен. Една от редките компенсации за България, след ненаказаното за Живков и свитата му безумно наливане на народни пари в Третия свят, се случва през 2007-ма, когато - с помощта на международната коалиция, свалила режима на Саддам Хюсеин - България успява да си върне 360 млн. долара от иракския дълг.

Абе Харизанов още ли не си легнал при Тодор Живков!?

Без Червената армия, Тошко щеше да пасе патки в Правец, а Евгения да е шивачка в Бусманци.Под дулото на съветските автомати България бе поробена, а шепа разбойници - превърнати в червени принцове.Ако на 9 септември 1944 г. по българската земя не беше нагазила Червената армия, сега малкият червен принц Тодор Славков щеше да пасе патки в Правец, а Евгения Живкова щеше да е шивачка в Бусманци. Първанов щеше да крепи с летви нужника в Сирещник, а Миков може би все още нямаше да знае какво е водка. Всъщност за водка нямаше да знаят и самите руснаци, ако не бяха окупирали и държали в робство Полша 200 години. Всичките общо 6000 (цифрата е доста спорна, б.а.) члена на БКП на 9 септември 1944 г. щяха днес да са не повече от тогава...Да, толкова са били носителите на „светлите“ идеи за човечеството. Според доклад на Героги Димитров до Сталин от октомври 1944 г. само за един месец комунистите са се увеличили на 50 000. Родих се и живях във време, в което активните борци против фашизма и капитализма вече бяха повече от редовната българска армия. Е, колко да са били активни и колко борци?! Колкото за едното кюфте в повече на гърба на народа Ако на 9 септември 1944 г. по българската земя не беше нагазила Червената армия, днес българската нация нямаше да е по-малобройна, отколкото през 19 век в Османската империя. Още преди 10 години ООН обяви, че сме най-бързо изчезващата нация в света. В историята няма "ако", но има продажност и слугинаж. Спомням си, че преди да вляза в казармата през 1987 г. бензинът беше стигнал 1 лев за литър, а пенсията на баба ми бе 50 лв. Спомням си, че ми беше забранено да пътувам зад граница, да чета много книги. Позволяваха ни само определени произведения, а руският беше въведен като втори задължителен език. Можехме да слушаме и само определена музика. Спомням си, че България беше опасана с телени мрежи, а за опит да преминеш границата - застрелваха в гръб. Спомням си, че за виц можеха да те затворят и пребият. Спомням си, че за лична кола се чакаше 10 години. Спомням си постоянния дефицит на стоки, опашките за това или онова. Спомням си режима на тока – 2 часа има, два няма. Спомням си... Има ли смисъл да продължавам?! И днес има уроди, които твърдят, че тогава сме живели хубаво. Представяте ли си какво имат в главите си вместо мозъци?! За разлика от Османската империя, по времето на комунизма българинът нямаше право да праща децата си да учат в престижни европейски училища и университети. А днес бившите комунисти и техните руски приятели – политици и „бизнесмени”, бързат да изпратят децата си на Запад. Някои от тях дори позабравиха родния си език. Като дъщерята на Лавров, примерно. За разлика от Османската империя, българинът нямаше право да печата и издава собствени вестници, да търгува свободно, да притежава фабрики и ниви... На 5 септември 1944 г., без да е предизвикан от нищо, без нито един български войник да е пращан на фронта, СССР обявява война на България и нахлува на българска територия. Въпреки, че армията ни получава заповед да не оказва съпротива, а правителството в София обявява война на Германия. Червената армия поставя марионетно правителство, което в кратки срокове избива над 30 000 българи - кметове, свещеници, учители, офицери, политици. То е съставено набързо, за да обслужва целите на Кремъл. Създадена е система от концлагери, в които са вкарвани всички неудобни за комунистите българи. Тристахиляден контингент на Червената армия окупира България и остава тук цели три години, докато са мобилизирани близо 400 000 българи и са пратени на фронта като пушечно месо. Издръжката на окупационния корпус на Червената армия е по-голяма от бюджета на държавата ни. Освен издръжката, която е изцяло за сметка на българското население, започват масови грабежи на храна, добитък, инвентар. Дори е забранено на българските рибари да напускат сушата. Размерът на безчинствата е такъв, че се налага лично Георги Димитров да моли официално Сталин да се разпореди да се спрат грабежите, изнасилванията и убийствата над беззащитното българско население, включително и убийства на стари партийни членове. Освен издръжката, Червената армия иззема складираните 5000 кг. розово масло (по-скъпо от злато) и 25 000 000 кг тютюн и го продава на американците по международни цени. Разкостени и изнесени в Русия са над 100 завода, включително и трите ни самолетостроителни фабрики в Ловеч, Казанлък и Божурище. След 20 години експлоатация и амортизация машините от тези заводи ще бъдат продадени обратно на България и то срещу долари. Под натиска на Кремъл в България започва насилствена колективизация. Заради отказ да предадат земята си, дори партийни членове ще бъдат изключвани от БКП и пребивани. Отнемането на собствеността води до невиждан спад на селскостопанската продукция и до разкъсване на здравите родови връзки в българските семейства, изграждани със столетия. Още по-фатално - от началото на 50-те години ще започне и спад на раждаемостта сред българския етнос, за сметка на останалите етноси. Само за 4 десетилетия демографският срив ще е такъв, че ООН ще обяви българската нация за най-бързо изчезващата. Ще започне безумна индустриализация с остарели и неефективни съветски технологии и машини, които България ще бъде принудена да изплаща също с валута. България ще бъде задължена до 1989 г. да предава селскостопанската си продукция на СССР под себестойност.и подобно на останалите държави от Източна Европа да хрантути една ненаситна империя. До 1960 г. в хазната на БНБ не остава и цент. От 1961 г. до 1964 г. Москва ще изземе и целия златен резерв на БНБ - 32 тона злато. Трети фалит държавата ще обяви през 1969 г., когато сестрата на Луканов, подуправител на БНБ отново докладва на Тодор Живков, че в хазната на БНБ няма необходимите 50 милиона долара за изплащане на задължения към Московска народна банка. Правителството е принудено да стартира схеми с контрабандни канали за набавяне на валута. Така през 1989 г. България ще осъмне от "дружбата" с колосален дълг от 10 милиарда долара Това са 600 милиона тогавашни пенсии като тази на баба ми или заплати на труженици в селското стопанство. Това са 150 милиона тогавашни заплати на инженери. През 1989 г. съветската империя фалира. Фалира грозно, с тотален разпад на държавност и ценностна система. В кратки срокове комунистическият елит, дърпащ лостовете на властта, се превърна в едробуржоазен. По подобие на Русия и нашите комунистически първенци се превърнаха в собственици на банки, фабрики, едри земевладелци. Комунистите побързаха да отворят границите и стотици хиляди българи избягаха от ограбената си родина, превърната за кратко време в криминална територия, за да търсят бъдеще за себе си и децата си в нормалния свят, където никога не е стъпвал руски ботуш. И НИТО ЕДИН НЕ ИЗБЯГА В РУСИЯ. ЗАЩО ЛИ?! Нещо повече. От самата Русия избягаха над 10 милиона. Според данни на РОССТАТ през 1993 г. населението на Руската Федерация е 153 милиона. Днес е 142. През 1990 г. Андрей Луканов ще обяви и мораториум върху плащанията по външния ни дълг. Същият, който е натрупан по времето на Живков. Равняващ се на 600 милиона пенсии на баба ми. Или на 150 милиона заплати на инженер по онова време. Апаратът на Държавна сигурност, ръководен и направляван от Кремъл ще създаде по подобие на руските си другари силови „застрахователни” групировки, които ще продължат терора над българина. Държавата ще остане безучастна, умишлено и целенасочено ще толерира тези престъпни групи, за да поддържа несигурност, страх и анархия. Комунистическите другари ще започнат разпарчетосване на селското стопанство и придобиване на инвентар и земя на безценица. Скоро ще се превърнат в едри земевладелци, смучещи днес субсидиите от ЕС. БКП ще се превърне в БСП – партия на едрата буржоазия, чието ръководство ще бъде съставено от банкери, фабриканти, хотелиери, енергийни мафиоти. През 1995-1996 г. 12 банки, до една ръководени от кадри на Държавна сигурност, на пряко разпореждане на Кремъл, умишлено и целенасочено ще раздадат 300 милиарда лева необезпечени кредити на своите партийни другари. Това ще се извърши, под надзора на БНБ. Финансовата система на държавата ще колабира и ще бъде отключен механизмът на хиперинфлацията, който ще обезцени спестяванията на българите до 0 лв. Нови стотици хиляди българи в кратки срокове ще напуснат родината си в търсене на хляба си по белия свят. Ще бъде изнесен и продаден дори житният резерв на България, а правителството на Жан Виденов ще бъде принудено да депозира ценни книги на приносител в Дойче банк, за да набави валута за закупуване на жито. Същото жито, изнесено от неговите другари. В цялата тази умишлено предизвикана анархия Русия ще направи опит да придобие газопреносната система на България и ще помете Жан Виденов, заради отказа му да участва в престъпната схема. Нещо подобно ще се случи и години по-късно, когато с наши пари трябва да се финансира строежът на Южен поток. И по подобен начин ще бъде фалирана КТБ. Самата Корпоративна търговска банка е създадена още през 1994 г. като универсален правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на БСФК "Булгарсовинвест", с капитал 500 000 000 лв. БСФК "Булгарсовинвест" е регистрирано още по Живково време - през 1988 г. от съветските граждани Евгений Василиевич Красавцев и Алексей Александрович Симаков. Сами се сетете дали имат нещо общо с КГБ. Останалите в съвета на директорите на КТБ по това време – Людмил Гачев и Кирил Калинов са доказани агенти на ДС, оповестени с Решение № 2-193/ 11.06. 2013 г. Банка, която раздаде необезпечени кредити за над 4 милиарда лева на руските мекерета и фалира, за да изплащаме всички ние от джоба си тези пари. В паразитната си мимикрия кремълските мекерета дори използваха коалиция с наследника на „монархо-фашстката власт”, за да останат във властта и да продължават да обслужват имперските интереси на Русия. Днес Русия притежава над 30% от икономиката ни директно. В Търговски регистър на Република България има регистрирани над 50 000 фирми на руски граждани. Колко още владеят чрез подставени лица и офшорки, сами преценете. Рафинерията монополист "Лукойл Нефтохим" отчита за последните 7 години приходи от над 46 МИЛИАРДА лева и нито стотинка печалба. След като стана руска собственост, от рафинерията бяха изхвърлени над 15 000 българи, а днес социално и здравно осигурени се водят по-малко от 1500 човека. В същия момент българинът е щавен с най-високите производствени цени на горива в Европа, докато в бюджета постъпват минимални средства от акциз. Най-големият производител на най-скъпият ток в микса от ВЕИ е "Лукойл Енерджи", който е отчел за 6 години приходи от над 600 000 000 лв. И отново - нито стотинка печалба. Търговски регистър е публичен. Уверете се сами в изнесените данни. Руска собственост са и други стратегически предприятия като БТК и Булгартабак. Последният е още едно кранче за подхранване на структурите на ДПС, създадени и контролирани от Кремъл още по живково време, които винаги скачат в парламента като един Матросов и гласуват заедно с Атака, когато трябва да се защитават руски интереси. Днес България продължава да плаща и за най-скъпият руски газ в Европа, което води до непосилни сметки за парно и тотална неконкурентност на цели сектори от икономиката ни. Руска собственост са и цели хотелски вериги, аптечни вериги, медии, телевизии, вестници. Зависимостите са ужасяващи и неслучайно българинът продължава да е с най-ниски пенсии и заплати в Европа, а руският кърлеж продължава да пие българска кръв. Неслучайно продължава и демографската криза и много способни млади българи продължават да търсят хляба си в нормални държави. А що ли никой не иска да избяга в Русия?! "Дружбата" продължава Със страшна сила. Като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Докато остане живо, де... Ако на 9 септември 1944 г. по българската земя не беше нагазила Червената армия, сега България щеше да е друга.

Да те еба в некрофила!

Атила, аз не те харесвам, ама си прав, наистина!

Да попитам,коя страна загуби 30 000 000 души?Ние на чия страна сме били тогава?Защо пишете само глупости?Аз ,ако бях щях да направя сапун от член на всяко едно семейство от загубила страна.Имате ли близки участвали активно във ВСВ???? Ако не,то думите са излишни!

ЕТО ГО И ИЗПЕРКАЛИЯ СЕ ПОЯВИ. ХУЙ ЗА НАТО.

РЕЗКО МЕ ХВАНА БОЛЕСТ НА ЧЛЕНА, И ТЯ СЕ КАЗВА - БОЛИ МА УЯ КВО ШЕ ПРАЙ СЛУГИНАЖА НА САКСОНСКИТЕ ПЕДЕРАСТИ ОТ ТИНЯСАЛИЯ ОСТРОВ. ХУЙ ЗА НАТО.

БРОИМЕ, БРОИМЕ КАК ГЪЗО ШЕ ТИ СКИМТИ ОЩЕ ШЕСТ ГОДИНИ ТУКА!!! И ДА НЕ ЗАБРАВИШ ДА МУ БЛАГОДАРИШ ЧЕ ХЛЯБ ТИ ДАВА В РЪЦЕТЕ, ИНАЧЕ СИ ЕФТИНА МАСТИЙКА НА ОКОЛОВРЪСТНОТО.