Парламентът не може до безкрай да бави съставянето на правителство и най-късно до 15 август трябва да има министър-председател и нов състав на кабинета. Това заявил пред “Труд” бившият конституционен съдия Румен Ненков.

Той посочи, че това е основната роля на Народното събрание след свикването му - да бъде гласуван кабинет.

“Разумен срок е термин, взет от Европейската конвенция за правата на човека и става дума за разумен срок в правораздаването. Има много богата практика на съда на Страсбург по този въпрос, но най-общо се приема, че този срок е при нормални човешки усилия, да не се спира вършенето на работа”, заяви конституционалистът.

“Никой не може да се позове на забава, която той е причинил. Например, подсъдим или обвиняем не може да се позовава на забава, която той причинява. Но държавните органи, ако си гледат небрежно работата - бавят едно дело и т. н., аналогично можем да приемем, че не може да се позоват на забава. Оправданията в случай на забава са, че делото е много сложно”, каза още Румен Ненков.

И продължи: “Но забавяне на съставяне на правителство ще е политически скандал, да имаме парламент примерно 2 месеца, а да нямаме правителство и да имаме служебно правителство. Това може да се получи само при следваща въртележка, при евентуални трети, предсрочни избори, ако пак са неуспешни и не доведат до излъчване на правителство”.

“Дори и да приемем, че сега ще се забавим с две седмици, до 1 август, хайде - до 15 август е срокът, когато най-късно ще стане ясно имаме или не правителство”, заключи бившият конституционен съдия.

“Във всяко нещо има и здрав разум. Смятам, че нашият здрав разум вече малко е поизветрял. Но в момента не е актуален въпросът за провеждане избори 2 в 1.

Това е абсурдно, да имаме парламент, който да не може да избере правителство и да се бавят 2-3 месеца нещата. Ще бъде и много скандално”, отбеляза още Румен Ненков. И обясни, че това означава да се правят поредните изменения на закони, каквото беше с Изборния кодекс в предния парламент.

“Председателят на парламента се избира с обикновено мнозинство и има някои практики, които са традиция. А именно - най-голямата парламентарна група да посочи председател на парламента и да има от другите парламентарни групи заместници”, каза бившият конституционен съдия.

“В 45-то Народно събрание това не стана, сега може би ще стане. Председателят на парламента е с номинал власт в Народното събрание - да, има власт, има роля, определя дневния ред и др., но все пак той също е 1 глас от общо 240”, коментира евентуален казус с избора на председател на 46-то НС Румен Ненков.