Днес България поема Европредседателството. Това е голяма отговорност, но нашата възможност да направим необходимото двойните стандарти в ЕС да бъдат премахнати.

Двойните стандарти в ЕС са факт. Никой не може да отрече наличието на огромна разлика в доходите и стандарта на живот на гражданите на държавите от Източна и Западна Европа. Тази разлика се дължи на недопустимата и противоречаща на правилата на единния свободен пазар тенденция в законодателствата на редица западни държави, като Франция, Белгия, Италия и Австрия, да приемат протекционистки закони, които ограничават правата и възможностите на предприемачите от Изтока. Toва се казва в официално изявление на ВМРО до медиите.

Двоен стандарт има и в поведението на Европейската комисия, която трябва да пази договорите и да гарантира тяхното ненарушаване. ЕК продължава да „наблюдава“ правосъдието и вътрешния ред в България и Румъния, заплашва с отнемане правото на глас Полша и санкции за Унгария, заради суверенни държавни решения, но не смее да предприеме правни действия по отношение на драстични нарушения на общото право от страна на гореспоменатите държави-членове. Това са лоши практики в ЕС, срещу които аз, като евродепутат и заместник-председател на ВМРО – Българско национално движение, ще продължа да се боря да бъдат премахнати.

Доказан двоен стандарт има и в качеството на храните, които се продават в Западна и Източна Европа. Очевидно, производителите на известни марки храни смятат, че жителите на Източна Европа са втора качество и втора ръка хора, които могат да консумират продукти, които съдържат наполовина от съставките, продавани в Западна Европа. Този хранителен апартейд, който напомня за мрачното колониално поведение на редица западноевропейски държави в Африка, е напълно неприемлив. 

Интеграция на Западните Балкани в ЕС

Ние от ВМРО сме категорични, че Западните Балкани трябва да имат ясна европейска перспектива. Не само защото българският интерес изисква да няма граница от Охрид до Черно море, а това може да се случи само чрез влизането на братска Македония в ЕС. В крайна сметка, това е единственият начин на региона да бъде осигурен просперитет, сигурност и стабилност.

Ключово е и присъединяването на Албания към ЕС по поне две причини. Първата е завършването на вековния геополитически проект на България – изграждането на коридор 8 от Черно до Адриатическо море и свързването на София и Скопие. Втората – Албания е най-секуларната мюсюлманска държава в региона и може да бъде силен съюзник в борбата с ислямистите на Балканите.

Един прост поглед върху картата на ЕС и Европа показва едно празно петно в региона на Западните Балкани. Картата на ЕС не е завършена без тях. Това, разбира се, не означава, че от страните от региона се очаква да бъдат приети безкористно, напротив. Те трябва да изпълняват условията по предприсъединителните преговори, но трябва да имат ясна перспектива за членство, която да ги насърчи.
За България членството на страните от Западните Балкани трябва да бъде приоритет в председателството, а и след него, защото след нашето председателство следват председателствата на Австрия и Румъния, което дава шанс за региона. Това би осигурило задълбочаването на икономическите, културните и инфраструктурните връзки между нашите държави.

Миграция и отбрана на външните граници на ЕС

Очевидно е, че настоящата политика на ЕС не води до ефективна борба с нелегалната миграция и трафика на хора. Италианските кораби в Средиземно море по неволя са се превърнали в съучастници с трафикантите. Смятам, че ЕС може да се поучи от австралийския опит с този проблем.

В същото време ЕС иска да наказва страни като Полша и Унгария заради това, че не искат да приемат квоти от мигранти на своя територия. Смятам това за недопустима намеса в националните политики на страните-членки. Парадоксално е, че страни, които защитават външните граници на Съюза - респективно самия ЕС, биват наказвани или им бива отказвано членство в Шенген, какъвто е случаят с България. Ние отдавна изпълняваме техническите условия за влизане в Шенгенското споразумение, но по политически причини това бива възпирано.
Тук основна тема ще бъде промяната в т.нар. Дъблински регламенти, където българският интерес изисква тяхната промяна да е в посока да отпадне правилото, което изиска нелегалните мигранти да се установяват на територията на първата държава-член на ЕС, в която стъпят.
Друга основа тема е изграждането и защитата на „твърда“ външна граница на ЕС между България и Турция.

Пакет „Мобилност“ и правилата, засягащи командированите работници

В следващите няколко месеца ще се обсъждат два важни за България пакета с документи, а именно пакетът „Мобилност“ и промените в правилата за командированите работници.
Тази тема засяга поминъка и хляба на над шестдесет и шест хиляди български граждани и седемнадесет хиляди български фирми, които изкарват прехраната си, като работят из ЕС, но харчат парите си в българската икономика.
Важна тема, защото редица западни държави се опитват да ограничават възможностите на предприемачите от източната част по напълно непазарни методи и механизми, противоречащи на единния общ пазар. Поради задължението ни да бъдем „честен посредник“ по време на председателството на СЕС, нашите интереси трябва и ще бъдат изразявани от Полша, Унгария, Румъния, Литва, Латвия, Чехия и прочее.

Преговори за напускането на ЕС от Обединеното кралство (Брекзит)

Много от бюрократите в ЕС биха искали да накажат Великобритания за суверенното ѝ решение да напусне Съюза. Ние смятаме, обаче, че подобна политика би била непродуктивна и дори инфантилна. Решенията, взети по демократичен път от народа на определена страна, трябва да се уважават. Брекзит ще се случи независимо от желанията на шепа федералисти, водени от хора като Ги Верхофстад. Сега нашата задача е да осигурим решение, което да работи за всички страни - както за Великобритания, така и за страните-членки на ЕС.
За България ще е огромна чест да председателства Съвета на ЕС в „горещата“ фаза на преговорите, когато се очаква да бъдат решени повечето от важните въпроси - ирландската граница, статутът на гражданите и задълженията на Великобритания към бюджета на ЕС в настоящата финансова рамка. Смятам, че конструктивният подход по тези въпроси трябва да надделее с цел бъдещите взаимоотношения между ЕС и Великобритания да бъдат приятелски и полезни за двете страни.

Относно въпросите, които засягат България, правителството в Лондон пое ангажимент да защити правата на Българите, които живеят във Великобритания. Също така има и съгласие относно това българският език да стане матуритетен в страната и българските деца в Обединеното кралство да могат да полагат изпити, с които да получат и българско средно образование. 
Нашият интерес изисква „честна сделка“, която да гарантира търговските интереси и на ЕС, и на Обединеното кралство и да остави отворени врати за приятелски отношения.

Бъдеще за Европа и младите хора

Младите хора трябва да бъдат центъра на нашите усилия. Ние сме отговорни към тях, когато работим за бъдещето на Съюза, тъй като в момента Европа се намира на кръстопът. ЕС трябва да промени посоката си и да направи усилие да се доближи до хората, като повече решения трябва да бъдат вземани на национално и местно ниво. Българското председателство ще се опита да отрази това в следващата финансова рамка за бюджета на ЕС. Трябва все пак да сме готови за предизвикателствата на бъдещето.

Дигиталната икономика

Единният дигитален пазар и достъпът до нови технологии и иновации ще бъде приоритет. Разбира се, трябва да вземем под внимание и връзката между образованието и нуждите на трудовия пазар. Този въпрос е от изключителна важност и трябва да му се обърне внимание.
В заключение, нека да се надяваме на едно успешно българско председателство, което ще ни постави на верния път към бъдещето – ЕС, който се вслушва във всичките си страни-членки и техните граждани.