Бързото възстановяване на научния потенциал на страната и прякото му приложение в икономиката и индустрията са най-успешната формула за успех. Това смята председателят на парламентарната комисия по транспорт Борислав Гуцанов.

Според него пример за успешно съчетание на наука и бизнес е намиращият се във Варна Институт по хидро и аеродинамика, част от структурата на Българската академия на науките, който в момента е един от най-модерните в Европа.

„Той може да бъде пример за това как могат да бъдат съчетани интересите на науката и бизнеса по начин, който може да носи полза и на двете страни. Над 40 са държавите, с които институтът работи и се самоиздържа.



За съжаление, най-малко са поръчките от България и една от основните причина за това е сривът на корабостроенето и рязкото намаляване на инвестициите в морската индустрия. Тенденция, която ни измести от водещите позиции в последните 12 години“, коментира Гуцанов след срещата с ръководителя на института проф. д-р Румен Кишев. 

„Уверих, че имаме на разположение кадрови и научен потенциал, който може да бъде в изключителна подкрепа на плановете за изграждане на нови интермодални терминали, които обсъждаме в момента в парламентарната комисия по транспорт и съобщения, министерството и представители на морския бизнес. 



Опитът и базата на ИМСТЦХА към БАН могат да бъдат използвани при брегоукрепителните мероприятия, които са крайно необходими, ако искаме да бъде спряно разрушаването на бреговата ни ивица“, допълни председателят на парламентарната комисия по транспорт.

Той смята, че първата стъпка в тази посока са обсъжданите преди приемането на бюджета 2 млн. лева за проектиране на брегоукрепването на „Дамбата“ и буните на варненското крайбрежие. 

Борислав Гуцанов пое ангажимент пред ръководството на института да потърси информация на какъв етап е финансирането на Националната пътна карта за научна инфраструктура, в която са предвидени 8,5 млн. лева по сметки още от 2010 година за изграждането на три много важни обекта на територията на института – аеродинамична тръба, хидравличен басейн и високопроизводителен компютърен център, за които има готови проекти.  



Проф. Кишев изтъкна, че от изключителна важност е изграждането на тръбата, която има широко приложение в няколко ключови направления – при строителството на кораби и морски съоръжения, в индустрията – при изграждането на мостове и виадукти, за конвертори на възобновяеми енергийни източници, включително и при подготовката на спортисти и изграждането на спортни съоръжения, при подготовката на парашутисти и др.  Хидравличният басейн пък би бил полезен при провеждането на изпитания за строителството на брегоукрепителни мероприятия.

„Изграждането на този нов аеродинамичен комплекс в Института по хидро и аеродинамика ще му позволи не само да разшири дейността си и да работи в полза на големите инфраструктурни проекти, а и ще помогне на младите научни работници да намерят смисъл и перспектива в оставането си във Варна и България“, категоричен бе Борислав Гуцанов след края на срещата.