По стандартите за любезност на Брюксел, това беше доста остро, пише британското списание "Икономист" по повод докладите на Европейската комисия за България и Румъния.
На 23 юли Европейската комисия представи критични доклад за напредъка на България и Румъния в борбата с корупцията и изразходването на парите на ЕС. Но след интензивно лобиране, тонът беше смекчен в сравнение с изтеклите проектодоклади. И освен това, Комисията се отказа от ясното предупреждение, че България рискува шансовете си да се присъедини към еврозоната и към Шенгенското пространство за безвизово пътуване, пише "Икономист".

Въпреки това, докладът свърши работа с твърдението за "зашеметяваща" липса на убедителни резултати в борбата с корупцията в България и "дълбокия проблем" с "липсата на отчетност и прозрачност в обществените поръчки" при изразходването на средствата на ЕС. Комисията обяви остри санкции и замрази помощ на стойност 486 млн. евро. Без реформи, замразената сума може да нарасне рязко през ноември.
Българският премиер Сергей Станишев приветства смекчения език на доклада за страната си и обеща "план за действие". Външни наблюдатели се отнасят с оправдан скептицизъм към всички обещания за подобряване на положението, наред с жестове като назначаването на уважаваната бивша посланичка Меглена Плугчиева за вицепремиер, отговарящ за използването на еврофондовете, пише британското издание. Според него въпреки разместванията в управленския апарат и скъпо рекламираните инициативи, въпреки това, което на хартия изглежда като правилни закони и процедури, очевиден остава фактът, че българските усилия почти не са довели до видими резултати като осъждане на извършителите на измами или на корумпирани служители.

Всъщност, обществените фигури често изглеждат не само слаби, но и зловещи. Например, агенцията на ЕС за борба с измамите ОЛАФ обвини високопоставени служители, че поставят "политически чадър" за банди, които са откраднали милиони евро, предназначени за бедната и изостанала българска провинция. "Влиятелни сили" в политиката и бюрокрацията, казва писмо на ОЛАФ, "нямат интерес" да накажат тези, свързани с двама печално известни криминални босове.

Загрижеността за България и Румъния, особено за тяхната способност да администрират близо 38 млрд. евро, обещани от ЕС до 2013, не са нещо ново. През януари стана ясно, че човекът, ръководещ българските пътища - Веселин Георгиев, е дал контракти на стойност милиони евро на компания на брат си. Комисията замрази 144 млн. евро за селското стопанство и подобряването на пътищата, а Георгиев подаде оставка. Така направи и вътрешният министър Румен Петков след доклад, че наркобанда е получавала секретна информация от неговото министерство, а производителите на незаконен алкохол са давали пари на високопоставени борци срещу престъпността, за да получават информация. Петков отговаря за набирането на средства за социалистическата /бивша комунистическа/ партия, която стои начело на правителствената коалиция и спечели президентските избори през 2006 г.

Престъпност, корупция и слаба съдебна система са проблеми, които се препокриват. Нито едно от десетки мафиотски убийства след 2001 г. е разкрито. Отвличането на президента на водещ футболен клуб и по-късно на жена му през последните два месеца подчертаха видимата безпомощност на властите да се справи с организираната престъпност.

Това, което скандализира обикновените българи, е че тяхната страна, която е най-бедната в ЕС, пропуска жизненоважен шанс да се модернизира. Обществените услуги са в трагично състояние, демонстрирано от кризата със събирането на боклука в София. Външните критики, които в някои страни могат да предизвикат защитни реакции, са всъщност приветствани. Популярността на ЕС нарасна рязко, докато негативният рейтинг на правителството достигна -73%. Страната, според някои пресмятания, е загубила една-четвърт от населението си от началото на 90-те години, като се сви от 10.5 млн. тогава до 7.5 млн. сега. Това е огромен вот на недоверие от страна на обществото.

Парламентът е друга история. Правителството вероятно ще оцелее вота на недоверие следващата седмица. Общите избори са следващото лято, когато нова дясноцентристка партия, водена от кмета на София Бойко Борисов се очаква да се представи добре. Той е хвален за динамичността си, въпреки че много българи са притеснени от неговото минало на борец, бодигард и шеф на полицията: емблематични в очите им за политическата класа, с която страната трябва да се прости и да изхвърли.

Ако искате да дискредитирате ЕС, който "пилее парите на данъкоплатците" по най-корумпиран начин, то новите страни България и Румъния са добър пример. Но макар Брюксел да е разочарован и дори ядосан заради представянето на двете страни след влизането им в ЕС, еврократите не са сигурни какво да правят, се казва в заключение в статията. Острата критика и строгите санкции може просто да деморализират тези, които се опитват да подобрят нещата, а също така да подкопаят надеждите за членство на други балкански страни. Въпреки всичко малцина смятат, че която и да е от новите членки ще е по-добре извън съюза, отколкото в него. /БЛИЦ