Искането на София за участие на европейски експерти в управлението на страната напомня на идването на съветски съветници в България след 1944 година. Това сравнение прави британското списание „Икономист”.
Влизането на България в ЕС беше забавено от тревоги, свързани с корупцията, организираната престъпност и мудната съдебна реформа. Когато през 2007 година страната беше приета в организацията заедно с Румъния, на ЕК беше предоставен „механизъм за сътрудничество и проверка”, който й позволява да следи реформите и да налага санкции.
През 2008 година бяха замразени 220 милиона евро от европейските пари за България. Ръководеното от социалисти правителство реагира ядосано и обвини Комисията в това, че има двойни стандарти и използва механизма за мониторинг като политическо оръжие.

Съмнителни политически цели?
През февруари съветници на премиера Сергей Станишев родиха необичаен нов план. Според него Еврокомисията и други страни от ЕС ще получат повече права да се намесват там, където „слабостите могат да бъдат определени като структурни и настоятелни и ... не могат да бъдат решени единствено от българското правителство”.
Планът предлага представители на ЕС и дипломати да участват в наблюдението на това как се прилагат закони, в управлението на европейски фондове и в контрола върху дейността на съдилища, прокурори и следователи. Те ще следят и дела за политическа корупция и организирана престъпност, които са бавени от съдебната система. Внушението е, че такова „партньорство” би било по-добро от механизма на ЕК. Но това вероятно е отражение на факта, че то ще бъде направлявано от София, а не от Брюксел.
В началото на март г-н Станишев представи този таен план на председателя на Комисията Жозе Барозу. Отговорът беше сдържан. Говорител посочи, че г-н Барозу отхвърля идеята да има паралелна структура на сегашния механизъм. Посланици на страни от ЕС в София, току-що научили за плана, са също скептично настроени. Висш дипломат заяви, че би било погрешно, ако тоягата и морковът бъдат иззети от Комисията, която освен че е политически независима, се ползва и с доверието на страните-членки - за разлика от българското правителство.
Някои посланици дори смятат, че българските социалисти се опитват да хитруват и искат да кажат на гласоподавателите преди изборите през юни, че ЕС е възстановил доверието си в правителството. Ако Комисията и страни от ЕС започнат да отговарят за реформите, това може да приглуши и бъдещи критики.
Българите се доверяват повече на ЕС
Въпреки отрицателния отговор правителството иска да осъществи своята идея и си е поставило срок до края на март. Министърът на външните работи Ивайло Калфин дори предложи подобна схема за всички страни от ЕС.
Механизъм за съвместно управление на държава може и да е нещо ново за ЕС, но не и за България. Съветски съветници пристигнаха масово тук след 1944 година, за да гарантират, че новата комунистическа страна няма да се отклони от курса на национализация, индустриализация и изграждане на социализма. Въпреки това българите биха приветствали една по-голяма роля за представителите на ЕС. Проучване показва, че 80% от запитаните са казали, че не вярват на правителството, парламента и съдилищата. Според Евробарометър почти 75% вярват на ЕС, особено на Европейската комисия. По-голямо присъствие на ЕС в България може и да се хареса на българите, дори и да няма такъв ефект, какъвто те биха желали. /Дойче веле