"Снощи Васко хленчи при Лора с насълзени очи, че кризата с боклука била, защото някакви хора искали да получат онова, което са си наумили, но "синчето на ДС-върхушката" казало: не. Така започва поста си във фейсбук Калина Андролова.
Битките на институциите с преялите представители на частни интереси са престижно занимание – но не когато се водят за сметка на гражданите. Кметът е симпатичен, слабичък малчуган, но е напълно неподготвен за циничния реализъм на властта.
И когато слушам как ПП/ДБ сега щели да "вкарват поколението Z в парламента", ми става физически зле", добавя още тя.
Ето как звучи целия пост:
"Васко хленчи снощи при Лора с насълзени очи, че кризата с боклука била, защото някакви хора искали да получат това, което са си наумили, ама синчето на ДС върхушката казало: НЕ! Битките на институциите с преялите представители на частните интереси са много престижно нещо, но не за сметка на гражданите.
Кметът е симпатичен слабичък малчуган, но изобщо не е подготвен за циничния реализъм на властта. Затова като слушам сега как ПП/ДБ ще вкарват и поколението Зет в парламента, ми става лошо.
Всеки път е една и съща драма, група нови, а напоследък и подрастващи, дошли на вълните на поредния протест, разбиват цели сектори от държавната сигурност поради липса на опит и знания.
В това отношение унищожаването на газовия сектор беше емблематично – пълна употреба на инфантилното незнание, придружено от алчност, от едни фактори, които са външни за ОБУЧАВАЩИТЕ СЕ МОЗЪЦИ на шарлатаните.
Вкарването на България в бюджетна стъкмистика и финансови проблеми също беше от ястията, които неподготвените харвардски гении ни предложиха. Но най-силна по безсмислие, обща некадърност и инат беше СЪДЕБНАТА РЕФОРМА.
Либералите промениха Конституцията без компетентността до какво ще доведе тази промяна, неглижирайки всички мнения на експерти, с ясното съзнание, че детският инат може да се наложи над експертното знание.
И сега наблюдаваме как претенцията за ПРОМЯНА в съдебната сфера отново се вдига, отново ще махат прокурора, все едно довчера не водехме същия обществен разговор – да махнем Гешев! Е, махнахме Гешев. Сега да махнем Сарафов!
Тоест ще търкаляме съдебна реформа до избиране на техен личен подходящ главен прокурор, а Конституцията ще е нагласяме според хрумванията на поколението Зет между два аперола.
Държавата ни вече няма пространство за отстъпки пред някакви ПОДНОВЕНИ ОРДИ на шарлатанството, което сега е измислило да претендира за идеологическо присвояване на цяло поколение. А кой е казал, че това поколение мисли като тях, че не е чело книжки, че няма интелигентни родители, които да го подготвят в обществената дълбочина, и пр.?!
В този ред на мисли, а ДЕТСКАТА ГРАДИНА кога ще бъде ангажирана за целите на глобалистките меки граждански войни?! Сваляйки НИВОТО НА ПОДГОТОВКА за политическо участие, не пречи да включим и дечицата, които тепърва ще избират пола си, дали искат да са момченца или момиченца.
ВОЙНСТВАЩАТА ЛИБЕРАЛЩИНА не е ангажирана с никакъв сериозен проект за излизане на държавата от кризата, а търси единствено окопаване от тръмписткия натиск в европейските палатки. Тръмп подкара Венецуела, Куба, Иран, Гренландия, нашите шарлатани говорят как да правят политика, вкарвайки хора от дискотеките и университетите направо в парламента.
Затова партиите са ПАРТИИ, а НЕ ПРОЕКТИ и СТАРТЪПИ, за да подбират, развиват и създават свои силни КАДРИ, които МОГАТ да заемат държавни постове без да стават за смях и да провеждат БЕЗСЪЗНАТЕЛНО УНИЩОЖАВАНЕ НА ДЪРЖАВНОСТТА, каквото ни предложиха така наречените от Радев шарлатани.
Етосът на войнстващия либерализъм в същността си ДЕПОЛИТИЗИРА ПОЛИТИКАТА, превръщайки я в ИГРА, протест, хрумване, забавление и подскоци на поколенията, смешни касички и забавни лозунги, хвърляне на павета и яйца.
Етосът на войнстващия либерализъм е меко насилие и ДИКТАТУРА НА НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА, която приключва ПОЛИТИЧЕСКОТО като знание, защото класическата цел на политиката е запазване на националния суверенитет и държавната сила.
Етосът, тоест същността и духът на войнстващия либерализъм днес, е отмяна на националната държава изобщо, изпразването й от базови функции, затова всички представители, партии и проекти на глобалистката докрина са ДЕСТРУКЦИЯ, която не може да съгражда.
Колкото повече от тях в парламента, толкова повече държавни травми, провалени съдебни реформи и объркване в националната сигурност. Просто те са измислени за демонтаж."
