Наскоро стана известно, че Комисията по мониторинг (DRMFG) към комисията LIBE в Европейския парламент е изпратила свое писмо с въпроси към българското правителство.

Това писмо с въпроси идва след „закрито“ изслушване на няколко печално известни у нас неправителствени организации, сред които отново се нарежда Българският хелзинкски комитет, пише във Фейсбук заместник министър-председателят, министър на отбраната и председател на ВМРО Красимир Каракачанов.

Официално обявен претекст за срещата е „борбата с корупцията“ по искане на същите НПО. Оказа се обаче, че зад паравана на „борбата с корупцията“ за пореден път е поставен въпросът за „правата на ЛБГТИ хората“ „Рома-хората“ и „Българо-македонското малцинство“ – цитатите са дословен превод от писмото до българското правителство.

Поставя се въпросът „Защо българското правителство не отчита погрешните интерпретации на Истанбулската конвенция и защо не работи за протекция на жените чрез ратифицирането на конвенцията?“. Поставя се също въпросът за „правата на австралийския гражданин“ Джок Полфрийман.

Ето какво още пише Каракачанов в позицията си:

Всички въпроси се използват като средство за натиск срещу България на фона на следните безспорни факти:

- Българската Конституция гарантира индивидуалните човешки права, а не колективни малцинствени такива;
- Въпросът за „македонското малцинство“ е напълно закрит както в договорите ни с Македония, така и в българската Конституция;
- Джок Полфрийман е доказан и справедливо осъден убиец, чието целенасочено провокативно публично поведение граничи с патология и поставя въпроса за неговото платено използване от някои от същите тези НПО;
- Българският конституционен съд окончателно постанови несъвместимостта на Истанбулската конвенция с българската Конституция.

От всичко изброено дотук става ясно, че се оказва системен натиск с всички сили и средства срещу България - като национална държава, срещу християнството у нас - като хилядолетна ценностна система, и срещу българските национални институции - като единствена пречка пред налагането на антинационални и антихристиянски ценности, норми и практики.

Както добре си спомняме, именно Истанбулската конвенция гръмко се обявяваше срещу насилието срещу жени, а всъщност практически подготвяше узаконяването на еднополовите бракове в България и отваряше врата за привилегии на мигранти през нашите граници.

Инструменти на този „истанбулски“ комплот срещу страната ни бяха някои печално известни на българското общество НПО, сред които отново Българският хелзинкски комитет, както и някои други с думата „джендър“ в наименованието си.

Днес се търси същият ефект, като под паравана на „борбата с корупцията“ – една безспорно чувствителна обществена тема – се търси узаконяване на несъществуващи етнически и всякакви други малцинства, еднополови бракове и разбиване на българските традиции и ценности. Учудващо е, че същите онези т.нар. български НПО защитават една коминтерновска югославска антибългарска теза.

Като председател на ВМРО категорично заявявам, че ръководената от мен политическа формация категорично ще се противопоставя на всяка форма на натиск срещу страната ни и на всеки опит за ерозиране на националната ни идентичност, размиване на християнските ценности и разбиване на традиционното семейство от мъж и жена.

Призоваваме всички български политически партии да заемат същата ясна и категорична национална позиция, а не да се спотайват пред поредния опит за натиск срещу нашата страна, надявайки се на политически дивиденти с оглед на предстоящите извънредни или редовни парламентарни избори.