Политиката, която Сърбия води, включително след войните в Югославия, е българското население на Цариброд и Босилеград да се изселва по икономически причини и така българско национално малцинство да не съществува – не бих нарекъл тази политика „добросъседство“. Така вицепремиерът Красимир Каракачанов коментира острото изказване на сръбския външен министър Ивица Дачич по адрес на нашите сънародици.

„За какви вътрешни работи днес се говори в Европейския съюз. Там имате едни българи, които в Сърбия са само 0,26 на сто от населението ни. Толкова са българите в Сърбия. Но, България на всяка среща на Европейския съвет поставя въпроса за правата на българското национално малцинство?“, запита Дачич в ефира на сръбската държавна телевизия, цитиран от bTV.

Каракачанов днес не му остана длъжен: „На въпроса за какви българи става дума… Той много добре знае – става въпрос за онези българи, които по силата на Ньойския договор бяха абсолютно несправедливо откъснати и дадени на Сърбия без никаква причина, която да го налага“.

Той припомни и че до 1944 г. българите са били подложени на „геноцид“, а политиката на Белград не се е променила съществено и след това и обезлюдяването на големите общини Цариброд и Босилеград е доказателство за това.

„Това, че България се грижи за своите сънародници, е наше задължение. След като не го прави по добър начин Сърбия, след като нашите сънародници недоволстват и имат постоянно претенции, че се ограничават техните права, най-вече по отношение на обучението по български език, значи има някакъв проблем“, подчерта Каракачанов.

Военният министър отбеляза, че „агресивният тон към България се засилва“: „Като вземем предвид амбициите за едно сериозно превъоръжаване, като вземем предвид и изказванията от преди малко повече от половин година на моя колега – сръбския вонене министър, че Сърбия се стреми към въздушно превъзходство на Балканите, може би няма да направим най-спокойния анализ“.

Иначе Каракачанов припомни за хобито на Ивица Дачич, който се изявява като фолклорен изпълнител: „Хубаво пее. Може би по-добре пее, отколкото се изказва политически“.